“Женската красота е плюс, но когато зад нея няма чар и дух, тя остава куха и неинтересна. Винаги ме е привличал мъжът, който има чувство за хумор и който може да ми разкаже една история, в която да повярвам. Никога не правете нищо със себе си – хирургическите намеси не украсяват жената – бъдете себе си, бъдете усмихнати и красотата ще ви идва отвътре!” – само част от рецептите за женственост на Мария Конакчиева, която първа се включи проекта „Жена с 20 имена“.

Новата поредица на Дарик ще представи фотографски портрети и радио портрети на 20 дами, а предаването “Реактивно” става терен за ефирните срещи с тях. Това са жени, които променят средата, които работят вълнуващи професии, други са активисти за социална промяна, трети просто вдъхновяват. Двадесет истории, двадесет ефирни срещи, двадесет портрета на силни дами с характер. Фотографската и радио поредица ще завърши в края на март с изложба в Галерия Оборище 5 OBORISHTE 5 Gallery and Hall.

За първото интервю от поредицата в студиото на Дарик гостува Мария Конакчиева, пресаташето на Френския културен институт в София. Жена, до чието име и образ думата ДАМА, звучи толкова естествено, че сякаш е родена с нея. Свързваме я не само, но най-вече с френската култура и френския начин на живот.

За женствеността, за красотата, за това какво стои зад всяка успяла жена и за това как нежният пол може и трябва да балансира между многото си житейски роли – Йовка Йовчева разговаря с Мария Конакчиева в премиерата на “Жена с 20 имена” в ефира на Дарик.

Мария Конакчиева няма идеал за красотата. „Женската красота е един плюс в началото и ако няма чар, дух, ако нищо друго не следва след красотата, то остава празно, неинтересно. Няма идеал за красота. Много жени са много красиви, но те също са и много талантливи – когато са талантливи, вие запомняте красотата им“, казва тя.

И напомня, че когато Мерилин Монро се появява всички я мислят за глупава и повърхностна, само защото е много красива, а тя се оказва един много дълбок човек. „Имаше един френски министър на културата, Малро, който казваше, че 21 век или ще бъде духовен или ще го няма. Предпочитам да бъдем духовни!”, казва Мария Конакчиева.

За приказките … или как можеш да повярваш, че си принцеса

Към жена, която от родната си Елена пише писмо до Онасис през 1961 г. да й донесе рокля за бала, е по-скоро излишен въпросът дали женствеността се учи или се раждаш с нея. Понякога да вярваш, те кара да си мислиш, че си принцеса….

“Живяла съм винаги с някакви приказки… Колко странно, като го гледам назад, да изпратя писмо до Аристотел Онасис с молба да ми прати рокля за бала. Ще ви кажа как научих къде е. Представяте ли си, аз от Елена, все пак един възрожденски град, имах една учителка, братовчедката на Петко Юрданов Тодоров, тя ми говореше на френски, аз тогава слушах радио Монте Карло и разбрах, че Онасис живее там. И аз написах писмо до принца на Монако с молба да го предаде на Аристотел Онасис. И в писмото написах, че ще бъда много щастлива, ако той дойде да опознае нашата страна. И вярвах, че той ще дойде, ще ми донесе тази рокля, и аз ще бъда една принцеса… И това е било през 1961 година.”, разказва Мария Конакчиева.

За един хляб … или как виждаш в него своето бъдеще

„В началото е външното и след това задържате мъжа само с качествата си“, казва Мария Конакчиева и съжалява, че днес основно външността е това, което привързва хората.

Един хляб я среща със съпруга й през 1964 г., когато младата красавица току що излязла от театрална постановка в София, е спряна от кола с дипломатически номер. Красив арабин я пита къде може да намери хляб в този късен час. Качва се в колата на тогавашния временно управляващ посолството на Алжир в България Хамза Бен Амран и три години по-късно става негова съпруга.

„Тоя хляб, всъщност в него какво видях – видях своето бъдеще. В началото ми заприлича на аржентинец, той се оказа алжирец, но не ме разочарова след това, защото беше толкова духовен човек“, казва Мария Конакчиева. И подчертава, че винаги я е привличал мъжът, който има чувство за хумор и който може да й разкаже една история, в която да повярва.

Арабският свят и ….почернената женственост там

От живота си в арабския свят научава много за това какво е женствеността. „В по-висшите слоеве на обществото там жените страшно много държат на външния си вид, на подготовката на това, което ще сервират на мъжа. Никога не се научих да бъда голяма домакиня, но се научих на женствеността в този свят. Те ходеха специално на хамами, по спецален начин трябваше да се парфюмират и аз дошла от Елена, където имаше традиции, но след 9 септември женствеността беше изчезнала, видях, че съществува и нещо друго“, разказва Мария Конакчиева.

Тя смята, че арабския свят търпи щети от процесите през последните години, защото са „загубили женствеността“. „Колко жалко, че загубиха женствеността! Затвориха я, почерниха я.. Големи творци като Дьолакроа са ходили да рисуват хамама на алжирските жени. Представяте ли си каква красота, това са жени леко разголени, толкова е женствено – къде отиде всичко това?!?“, се пита тя.

Всяка жена трябва да принесе в дома си не скандал, а удоволствие

Мария Конакчиева признава, че обича живота, шампанското, хубавата храна, но с мярка. „Трябва да се върнем към красотата на живота, която е част и от женствеността. Защото всяка жена трябва да принесе в дома си не скандал, а удоволствие“, казва тя.

За балансите в живота на една жена Мария Конакчиева смята, че има време за всичко, въпрос на прагматизъм. „Ти ако си донесеш проблемите отвън в къщи, ами ти си продължаваш ада. Адът трябва да остане на входната врата, всички трябва да забравяме – зависи и от мъжа, но той също ще забрави с вас, ако ние решим, защото магьосниците сме ние“, казва тя.

Да не гоним мъжете, те са част от нас

„А ние сега гоним мъжете“, репликира Конакчиева, давайки пример с движението #MeТoo, което набра скорост през последните години с разкритията за сексуални посегателства от страна на известни личност. „Аз не съм #MeТoo! Питам се скоро ще има ли в Америка мъж, който да смее да погледне една жена. Трябва да не си гоним мъжете, те са част от нас“, смята жената с безспорен стил и излъчване.

И ако зад всеки успял мъж казват, че стои една силна жена, то Мария Конакчиева има своя отговор какво стои зад всяка успяла жена: „Един мъж, който е държал ръката й по време на успеха. Не казвам, че й е помагал, но е бил до нея и тя е знаела, че във всеки момент на слабост той е там.“  

Отказва се от корекции …следите на времето са нейното изживяно

Признава, че преди време е допускала мисълта да си направи хирургически корекции, но с напредването на години все повече се е отказвала от тази идея. „Видях мои познати, които си направиха корекции – ами те станаха просто различни, нямаше го израза на лицето им. Никога не правете нищо със себе си – бъдете себе си, бъдете усмихнати, за да може красотата да ви идва отвътре“, обяснява Мария Конакчиева.

В Америка тази мода вече мина, но ние явно все още сме активно в тази фаза – не намирам, че това украсява жената, допълва тя.

„Скоро някой ме пита защо не направя нещо, защото имам бръчки на челото – казвам това е изживяното ми, как да го направя, по този начин си спомням може би кога и защо съм се ядосвала“, споделя още Конакчиева.

И допълва: „Ако искам да имам изражение, да приличам на човек, който мисли, който страда, обича и плаче, трябва да съм аз“.