КВ: Преди нашето интервю къде беше?

Корнелия Юлиева: На работа и после на маникюр.

КВ: Какво работиш?

КЮ: Занимавам се с маркетинга и ПР-а на една компания, която продава натурални смутита, напитки и веган сладоледи – Frudada.

КВ: В колко часа ставаш сутрин и кое е първото нещо, което правиш?

КЮ: Ставам в 7:30ч. Първото, което правя е да си отворя социалните мрежи, да видя нещо шокиращо, за да ми даде един кик за деня, после си правя кафе, душ и след това пак се връщам към социалните медии.

КВ: „Денят се познава по сутринта“ това как важи за теб?

КЮ: О, напълно важи. Денят се познава по това в какво настроение се събуждам и точно какво съм сънувала, защото, ако е нещо кисело, цял ден всички ще усещат моята киселост.

КВ: Каза социалните мрежи. Ти поддържаш своя инстаграм много интелигентно, това не е комплимент, а факт. Първо как успяваш, защото плоскостта е много хлъзгава и можеш лесно да отидеш в друга посока, която е по-скоро изкуствена?

КЮ: Всичко зависи от средата, която ти си създадеш в социалните мрежи, от хората, които ти следваш, защото ти можеш да избереш каква информация да получаваш – лайфстайл, лична информация за хора, които разкриват повече информация за личния си живот или да следиш профили, които споделят интересни неща в различни сфери – и аз съм подбрала такива профили, които ме интересуват и не споделят личната си драма.

КВ: Тоест на въпроса: „Какво не качваш в INSTAGRAM?”, ще кажеш лични неща?

КЮ: Да, избягвам информация, която засяга интимния ми живот. Предпочитам да споделям неща и размисли, които са ми дошли след като съм видяла, прочела нещо и сама съм достигнала до някакво заключение.

КВ: Ако трябва да останеш само с една социална мрежа коя ще е тя?

КЮ: Със сигурност Instagram, защото това е медия, която обхваща визуалното и текста. За мен визуалното е изключително важно, защото това, което предаваме чрез изображение не може да бъде предадено по различен начин.

КВ: Не оставам с впечатление, че прекарваш много време в социалните мрежи, ако правилно съм усетил, как успяваш да си налагаш такъв личен дигитален детокс?

КЮ: Може би липсата на време да го правя, защото съм се концентрирала върху неща, които смятам, че помагат за личностното ми развитие. Инстаграм е мястото, на което отчитам някакъв етап от живота си. Аз публикувам 3-4-5 пъти месечно, това е място, на което казвам какво ми се е случило.

КВ: Три инстаграм профила, без които не можеш?

КЮ: Това са профилите на три влогърки, които отглеждат децата си. Това са хора, които имат изключително сериозно мнение спрямо храната, начина, по които си отглеждат децата, възпитават ги. Три майки, от три различни държави – едната е веганка, другата яде сурово месо, а третата се смята за фешън икона и детето й продължава нейната фешън амбиция. Следвам профили на галерии в Лондон, Париж и Ню Йорк и има един профил, който е много готин, той е само за факти и научни открития, който в четири реда успяват да синтезира всичко.

КВ: Мислиш ли, че всичко вече е направено в Инстаграм и няма място за иновации?

КЮ: Инстаграм е платформа, тоест ти имаш полето, което всеки човек има за изява. Имаш платформа, която всеки може да приспособява към личния си лайфстайл. Винаги можеш да променяш неща, спрямо инструментите, които ти се предлагат. Ти винаги ще можеш да променяш самата платформа, да създаваш контент, който е различен от повечето и е интересно.

КВ: Колко време беше във Франция и какво научи от французите?

КЮ: Малко над три години. Научих, че винаги е важно да гледаш себе си. Аз не съм виждала никога по-голям индивидуалист от французина. Там колкото по-различен си, толкова по-добре и колкото повече отстояваш тази различност, толкова повече това ти дава възможност да се откроиш и да преуспееш. Това е единият урок – да бъдеш индивидуалист. Вторият, който не знам колко съм го приела, е да имаш някаква гражданска позиция, да имаш някакво участие и третият урок е да гледаш критично на всичко, което се случва около и с теб, защото без тази доза критика ти не можеш да си дадеш реална представа за това какво се случва.

КВ: Какво научиха, според твоите усещания, от теб французите?

КЮ: Аз съм човек, които идва от Източна Европа и като характер ние сме доста по-експресивни. Те видяха, че наистина няма проблем да бъдеш по-освободен, да казваш какво мислиш без да се преструваш, защото и това може да бъде готино. Нещо, което на мен много ми харесва, че с всеки един език идва представата ти за едно общество, нация и култура и когато прехвърляш българския към френския, защото понякога правиш превод от единия на другия език, цялото това нещо, цялото разчупване и начина, по който изглежда, за тях това беше изклюително различно, че на някои неща могат да им бъдат дадени думи, по начин, които не е толкова лиричен, по буквален е, но и екстравагантен.

КВ: Културологично промени ли се?

КЮ: Не знам дали съм се върнала по-ерудирана, отколкото съм заминала, но със сигурност се обогатих. И се върнах с тази критичност, защото е много лесно да кажеш, че някоя картина е красива, но много по-трудно е да кажеш кой точно елемент я прави такава и защо и кое е онова, което не пасва и защо.

КВ: Когато учеше във Франция и ако беше хванала златната рибка какво би си избрала да работиш? Щеше ли да е подобно на това, което правиш сега?

КЮ: Със сигурност щеше да е това, с което се занимавам сега. Имам чувството, че цял живот съм вървяла към това да се занимавам с комуникация. Тя не е само знание, което ти трупаш в някаква институция било то училище, гимназия или университет. Тя е умения, които разиваш и начин на представяне на информация. От съвсем малка това е била мечтата ми, да говоря с много хора, да имам контакти и да работя за изграждането на имидж на някоя компания.

КВ: Кое най-много ти тежи в тази професия, скучно ти е, досадно ти е?

КЮ: Много труден въпрос, защото работата е много разнородна. Нямам два еднакви дни, но ако има нещо чисто административно като попълване на документи, аз съм последният човек, който може да свърши тази работа, просто, защото не се справям добре с това.