Добре, налудничаво е. Митьо Очите и около 40 градове с бронежилетки (!!!) се “спречкали” за паркомясто в Слънчев бряг. В резултат бургаският наркобос с прякор Очите бе прострелян три пъти, негов гард бе убит, а други двама – ранени. Ситуацията бе описана спокойно от министър-председателя Бойко Борисов като “махленска свада”, като в обговарянето на деведесетарското мутренско изпълнение бяха намесени дори и руските летовници, а и туризмът като цяло по родното Черноморие.  

Каква е тази “махленска свада”, при която 30-40 доста добре сложени гардове нахлуват с бронежилетки, брадви и ножове в лъскаво заведение малко преди 21:00 часа и биват посрещнати от стрелба – остава мистерия.  

Мистериозен е постингът на бившия шеф на вътрешната комисия в парламента и депутата Атанас Атанасов, който твърди във Фейсбук, че службите са “били информирани предварително за предстоящото сражение”. Или иначе казано за предстоящата епична битка за паркомясто.   

Още по-мистериозно е защо представител на полицията в Бургас говори за Митьо Очите като за “господин Желязков” с нескрито уважение, граничещо възхищение.  

И пак да повторим – напълно необяснимо остава тълкуванието на премиера (възприето и от главния секретар на МВР Георги Костов). Те обясниха единствено, че всичко било предизвикано, забележете, от спор за паркомясто между приятеля на дъщерята на Желязков и собственика на въпросното заведение, в което се е развила кървавата битка. 

“Една махленска свада на кандидат-зет с бивш затворник пореден инцидент за паркомясто” бе пълният коментар на Борисов.  

В резултат на цялата тая работа – социологът, назначен като вицепремиер по “коалиционната политика” в началото на кабинета, а в последствие станала вътрешен министър – Румяна Бъчварова замина за Бургас, където бе пратена от Борисов, посредством изявление по телевизията. Защо – също е неясно.  

Ясно е само едно. Спорът е бил за паркомясто. И да, налудничаво е. Цяла сутрин в четвъртък медиите се занимават с пикочно-половата система на Митьо Очите. Коментатор освен премиера в неговия народоняшки стил, се оказа и друг Митьо – Гестапото. Което като цяло означава едно – не сме си тръгвали от 90-те. Просто местата на някои СИК-аджии и някои ВИС-аджии са поразместени. 

И проблемът, че държавата се управлява като групировка не е нов, нито пък не е като да не е изговарян. Проблемът е съвсем различен – тази констатация, която се прави кажи-речи на всяка престрелка за “паркомясто”, се обговаря неглижирано. Като “битов инцидент”. 

По тази логика най-голямата кражба в последните години – КТБ може да мине за “семейни спорове за наследство”. А корупцията по висшите етажи на властта успешно може да бъде обяснена като джепчийство. Впрочем, ще дойде и такъв момент. Стига да се вържете на “битовото” обяснение за армия от въоръжение, дето се “спречкали” за паркомясто…