Онзи ден в редакцията ни гостува Лили Гелева и разговорът тръгна в една посока, после продължи в друга, след това се върна в началото, за да стигне ето там… Винаги сме харесвали нещата, които Лили Гелева създава, затова решихме най-сетне да ни обясни надълго и нашироко какво се случва с нея, какво ще се случва и как ще я кара през тази 2019.

КВ: Имам тук един тълковен речник и виждам, че думата „овъртолване“ липсва, би ли обяснила какво означава, за да я добавим?

Лили Гелева: Да (смее се). „Овъртолихме се“ именно за това ми хареса, защото е дума, в която можеш да вложиш няколко смисъла и е достатъчно небрежна, за да започне човек с първата си песен свързана с такава неясна дума, с чувство за хумор. В парчето става въпрос за любовно овъртолване, лека неадекватност, за нещата, от които бягаме от отговорност.

КВ: Като ми изпрати всички клипове и виждам, че има някаква истина в цялата работа. Какво мислиш за истината в актьорската професия, на сцената, защото ти изглеждаш много истинска?

Лили Гелева: Много благодаря. Много се радвам. Това е един от основните ми мотиви. Истината е нещо, което се опитвам да е водещо в нещата, които правя. Тя, разбира се, е нещо, което се променя. Още от НАТФИЗ моят преподавател Атанас Атансов ни е учил, че криейки се зад нещата, които правим на сцената – образът, който изиграваме – приемаме това като възможност да сме максимално честни и да крещим своята истина без хората да знаят за това. Така, че във всяко едно нещо го правя. Музиката ми се струва, че е много пряк път до хората, за да си кажеш каква ти е истината в момента. С чувство за хумор, със самоирония.

КВ: Обясни ми като на малко дете. Ако могат да се разделят на два типа роли: едната, която си ти самата, заучените реплики, които изричаш са и твоята истина, но пък има и други, които са коренно различни – какво става тогава с твоята истина? Просто рецитираш нещо или…?

Лили Гелева: На мен винаги ми е трудно, подхождайки към някаква роля. Винаги преминавам през един процес с нея, при който в началото винаги ми е чужда, после нещата, които в началото съм припознала като мои се оказва, че не са съвсем така. Подлагам под съмнение това, което ми се дава като материал, себе си също и накрая се стига до нещо, което дори не съм подозирала. Така е всеки път в общи линии. Човек не знае кои са му истините, трябва да се занимава със себе си, за да достига до тях. Някой път по-близо, друг път по-далече.

КВ: Важно ли е името на персонажа, на образа, който трябва да изиграеш?

Лили Гелева: Важно е, разбира се. Това е заглавието на нещо. Ето например в Aвеню Q първото ми впечатление беше, че  трябва да играя Люси-Парцала, казах си „защо по дяволите?“, обаче след това вече в контекста разбрах цялото нещо – защо тази жена се казва така. И твоя работа е сега да се превърнеш в адвокат на ролята и да я приемеш с всичките й неща, да заживееш с всяко едно нещо от нея.

КВ: Какво се случва с изграждането на твой собствен стил. Да кажем – знаеш, че се справяш много добре в един тип роли и това може да те подхлъзне и цял живот да играеш само такива роли, не е ли това “собствен стил” всъщност. Или – предизвикваш се с други роли, които никой не би очаквал, дори и ти самата, че ще се справиш, че ще бъдеш добра?

Лили Гелева: Благодаря ти за тоя въпрос, той е много интересен, може да си говорим с часове на тази тема. То е нещо съвместно – зависи за какво те избират, ти по какъв начин подхождаш към нещата, в които участваш. Аз не вярвам в такова нещо като амплоа, защото ако вярвах щях да съм приела, че аз съм еди-си-какъв човек. В живота си не се възприемам така. Всеки ден се изненадвам, понякога приятно, понякога хич, що за човек съм. Няма как, ако възприемам себе си като една динамична субстанция да не възприемам и ролите си така. Гледам да ми е интересно и любопитно всeки път, пък накрая каквото стане. Мисля, че е нормално хората да определят, да казват ти си добър в това – в онова. Това е процес в човека, при който той самият се определя къде е. Всеки има правото да се определя както си иска.

КВ: Кое е досадно в процеса на работа като актриса?

Лили Гелева: Най-много съм досадна на себе си. Много е неприятно. Има някакви периоди, в които искаш нещо, а не знаеш как да стигнеш до него и толкова пъти съм се дразнила. Така че аз съм си най-досадна, защото знам, че може да се стигне до нещо, което е по-добро от това в момента, но някак с времето се научаваш да не искаш повече от колкото може в дадения момент. И те нещата се наместват в даден момент. Много често се наместват по време на осветителни репетиции, в последния момент.

КВ: Какво означава осветителни репетиции?

Лили Гелева: Когато вече представлението е почти подредено и се прави осветление и знаеш, че режисьорът, сценографът, композиторът не се занимават с теб и аз тогава обичам да си пробвам някакви неща, да си давам някаква свобода, което е пълен абсурд, но много често така се получава, не знам защо. Тогава се изключва самонаблюдението.

Другото, което ме дразни е, че така са устроени нещата при нас, че рядко си даваме възможност да сме готови малко по-рано, за да имаме време да въртим представлението и като дойде премиерата да не се шашкаме кое след кое беше, но това са си малко, така, неща от кухнята. С времето се надявам да става по-добре.

КВ: Последните две-три години имало ли е нещо, за което си си казвала, че никога няма да направиш пред камерата, на сцената, а си направила?

Лили Гелева: Доста такива неща. От една-две години се чувствам доста по-осъзната в това, което правя и си давам шанс да експериментирам и да се пробвам в някакви неща. И затова не мога да се сетя за нещо конкретно, което да ти кажа и да е супер интересно. Напоследък правя неща, които вероятно преди време, ако някой ми беше казал, че ще направя, щях да се изненадам, че съм посмяла.

КВ: Какъв урок научи от „Писмо в бутилка“?

Лили Гелева: Само положителни уроци получих. Най-вече, че когато има една идея, хората могат да се обединяват и да правят добри неща, хубави, неща, в които вярват. И как една идея, която се е появила и ти си стоял вкъщи на дивана с нея, в един момент се озоваваш на снимачна площадка със сто човека – за първи път ми се случва такова нещо. Като актьор най-често теб те избират и ти се наместваш в нечия чужда идея и заедно започвате да я дооформяте. А тук от едно нещо дойде всичко това и аз минах през толкова много професии организирайки това.  Всъщност моят урок е това. Човек трябва да дава шанс да идеите си, да бъде търпелив и да ги довежда до някаква плът, пък тя вече си плува, има си собствен живот и ще стигне докъдето трябва.

КВ: Какво би те корумпирало (не във финансов аспект) в твоята професия – известност, слава, лесни роли… Говоря за нещо, което ще те пусне по течението…?

Лили Гелева: Още нещо, което съм се научила е да не се заричам никога в нищо, така че така бих се измъкнала от този въпрос. Не знам какво би ме корумпирало. За сега си мисля, че е малко вероятно да се случи, тъй като ми е много интересно всичко, което правя и имам усещането за тик-такане на ефективно време, така че, ако това, което правя не кореспондира с начина, по който живея веднага сменям нещо, рискувам нещо, прецаквам нещо, правя нещо страхотно – това е по-рядко (смее се). Така де, мисля, че все още няма такъв риск, надявам се да продължава да е така.

КВ: А план Б имаш ли, тук вече говорим за финанси. Ако парите поради някаква причина не са ОК за това, което правиш? Какво мислиш, че следва за теб?

Лили Гелева: За мен няма нищо притеснително в това човек да не изисква от това, което обича, да му плаща сметките. Така че човек винаги може да си измисля план Б. Прекрасно е, когато се случва да се чувстваш ОК с това, което правиш и да не се притесняваш и да не се налага да ходиш в някакъв офис от 9ч до 18ч., защото това със сигурност би те вкарало в някаква инерция, но не виждам да има нещо лошо в това. А аз дали имам план Б, не знам дали имам план Б. Имам да. Това лято бях в азиатската част на Турция и там въртях грънчарско колело за първи път и човекът, на когото беше работилницата каза: „ ако нещо стане, другото лято можеш да дойдеш, защото аз наистина не мога да повярвам, че го правиш за първи път.” Така че винаги мога да се върна там. В Кападокия.

КВ: Амбициозна ли си?

Лили Гелева: Вероятно съм, вероятно съм. Мисля, че в някакви нормални граници; мисля, че не бих попречила на някого, за да постигна нещо.

КВ: Сега знаеш ли какво ще правиш утре или утре сутринта ще разбереш?

Лили Гелева: Имам няколко точки, които трябва да свърша, има и места за волна програма.