Новият албум на португалския фотограф излиза малко преди Коледа
We must remember that in the brutality of battle another such apocalypse is always just around the corner, казва Себастиао Салгадо, един от най-популярните съвременни фотографи. Той е добре познат на целия свят с работата си, която е изключително натоварена социално и емоционално.
Популярността му се увеличи още повече, когато през 2014 година Вим Вендерс засне филм на живота и фотографиите му. Филмът The Salt of the Earth създаде цялостен и задълбочен портрет на един артист, чието сърце изглежда отдавна е било изтръгнато от гърдите и поставено някъде в недрата на земята. Така, че да го боли и да усеща всяка кървава стъпка върху нея.
Най-новият албум с фотографии на Себастиао Салгадо се нарича Kuweit: A Desert on Fire и не е трудно идеята му да се схване още от заглавието.
Кой би искал да помни пламъците и писъците на смъртта?
През януари и февруари 1991 година обединените коалиционни сили, водени от САЩ започват операция Пустинна буря в Кувейт. Причината е неизтеглянето на иракските войски от територията, въпреки че е било предварително договорено. В операцията първоначално се включват над 20 000 американски военнослужещи. В рамките на няколко дни Адът слиза на земята. Ако изобщо някога си е тръгвал. Армията на Хюсеин е победена и в знак на поражението си запалва над 700 петролни кладенци, а това предизвиква една от най-потресаващите катастрофи на миналия век.
Докато опитите да се загасят пожарите са в разгара си, Салгадо се отправя към Кувейт. Той е наясно с всички трудности, които ще срещне, докато направи тези фотографии. Всички емоционални пропасти, през които ще мине. Физическите условия, които ще затруднят снимането му максимално. Осъзнаването на невъзможността да помогне на Ада да си тръгне от Кувейт.
Но Салгадо е там и снима. Първоначално част от фотографиите излизат в New York Times. Днес, повече от 10 години след тези събития, албумът Kuweit: A Desert on Fire се появява, за да напомни, че паметта може да е изумително краткотрайна. Че съзнанието с лекота забравя ужасните спомени. Като се замисли човек, кой би искал да помни пламъците и писъците на смъртта? Но ако се замислим повече, отговорът е друг.
Историята има нужда да си спомня и да вижда. Защото думите могат да бъдат изопачени. Но фотографиите на Салгадо – не толкова.
Kuweit: A Desert on Fire може да бъде намерен и в българските книжарници от началото на декември.