След година Пловдив ще е площадка на най-голямото културно събитие в Европа и от фондацията под тепетата (Пловдив 2019) ни изненадаха в офиса на eгоист и Дарик с възможно най-фенси книгата за българска и румънска култура последно време – България и Румъния – 10 години в ЕС.

Книгата е стабилно и луксозно  издание, близо 300 страници, пълна е с архивни фотографии, изкуство и дизайн, разглежда 10 теми от културния пейзаж в двете балкански държави. Издатели за Българската и Румънската европейски столици на културата – Пловдив (2019) и Тимишоара (2021)

Макар на първо четене темата да звучи пропагандно и соц, вътре намираме адекватните текстове на едни от най-добрите имена в сферата на културата в България последното десетилетия, а редактор от наша страна е Димитър Стоянович. (L’europeo, БНТ – Денят започва с култура). Румънските текстове са под редакцията на книгоиздателя Оана Бока, а изданието е с ISBN от библиотеката в Букурещ.

В архитектурата, дизайна, визуалните изкуства, киното, театъра, литературата, медиите, фотографията и книгоиздаването, ще открием имената на авторите Явор Гърдев, Георги Лозанов, Светлозар Желев, Владимир Зарев, Геновева Димитрова, Лъчезар Бояджиев, Анета Василева, Лидия Манолова, Лиляна Караджова.

Безспорно в края на 2017, това е един от най-любопитните и амбициозни проекти за годишнината на двете съседни държави, поели по нелекия път към общите ни европейски културни ценности.

Извадихме и някои от най-любимите ни моменти:

Дими Стоянович:

По някакъв странен „транспортен“ начин тази латентна българска принадлежност към Европа, която и в исторически и в цивилизационен план винаги е била тук, изведнъж започва да излиза на преден план, надделявайки над агресивната провинциална сивота на социализма. Присъствието на „европееца“ по софийските или пловдивските улици налага промяна в нравите и цялата обществена култура.

Харалан Александров:

Точно така. Европейската част от нашата културна идентичност е освободена и динамизирана от туристическия пазар, започва да взима превес над ориенталската и вероятно ще продължи да се развива. Има и нещо друго. Мисля си, че вече преминава епидемията на грозотата – неистовия стремеж да бетонираме и загрозим най-красивите места в България… В момента усилено тече процес на преосмисляне на националната идентичност в контекста на европейската култура. Основният ресурс за това е опитът от живот извън страната на огромно количество българи, повечето от които са млади и активни. За първи път в нашата история толкова много хора имат възможност да пътуват свободно в Европа, да работят на различни места, да учат в европейски университети, и това е една от привилегиите от членството в ЕС.

Явор Гърдев:  

Само допреди десет години българският театър успяваше да съществува във фантасмагорично опиянение от перспективите за себе си, свързани с европейската му интеграция.

Какво пребродихме? Свободата дойде изотникъде. Не отвоювана, а получена. Като колет със случаен адресат; като периферен остатъчен трус от външно историческо и геополитическо земетресение… Къде сме днес? В тучните поля на обетованата земя глобалният валяк доизравни терена на всеобхватното предлагане и остави българския театър да се бори за място в напрегнатото състезание с неизброими други сенки в световната Платонова пещера.

—

И така, книгата е определено си заслужава да бъде и в твоята библиотека.

Книгата е също и онлайн.

Eто е я и в Issue.com

*Правдолюб Иванов – Граница по памет