Южна Корея е страна на контрастите. Контрасти, които не те оставят безразличен. И в това се крие цялата магия на тази страна.
24 октомври 2023 г., 22:32 часа
Библиотека “Самсунг”, кампус на университета “Сонкюнкуан” (Sungkyunkwan University, SKKU) в Сувон, провинция Кьонги, Южна Корея
Вторник вечер е и библиотеката на най-старото висше учебно заведение в Южна Корея е пълна със студенти. Не че денят е от значение. Библиотеката е винаги пълна – включително и през уикенда. Може дори да се каже, че през почивните дни количеството студенти е най-внушително. Не всички учат за изпити или се подготвят за лекции. Някои просто релаксират и четат книги в зоната за отдих на първия етаж, където винаги звучи приятна музика. Да, четат.
През тези два месеца, откакто за пръв път кацнах в Южна Корея, влязох в кожата на изследовател и наблюдавах отблизо южнокорейската университетска среда. Хора сме, съзнателно и несъзнателно сравняваме преживяванията в живота си с такива, които вече сме имали. Така и аз, получила и средното, и първата степен на висшето си образование в България, изпитвам вътрешния позив да сравнявам.
Този текст обаче няма да бъде сравнителен анализ. Сравненията ще оставя да отлежават в съзнанието ми, а на глас ще споделя само наблюденията си върху ежедневието и навиците на студентите в Южна Корея на базата на моя двумесечен престой тук.
Сунън – най-важният ден в Южна Корея
Знаете ли кой е най-важният ден в Южна Корея? Ден, в който цялата страна функционира само и единствено в интерес на една определена група от обществото. Денят е толкова важен, че дори се забранява прелитането на самолети над градовете, отлага се отварянето на стоковата борса, променя се и разписанието на градския транспорт с цел предотвратяване на задръствания по ключови пътни артерии.
Национален празник? Религиозен празник? Важна историческа годишнина?
Не, не и не.
View this post on Instagram
Денят се нарича “сунън” (수능) – стандартизиран изпит, който корейските гимназисти полагат, за да завършват средното си образование и, с който могат да кандидатстват в който и да е университет в страната. Изпитът обикновено се провежда през третата седмица на ноември (в Южна Корея учебната година започва през месец март и завършва в края на декември). Сунън е дълъг и сложен изпит. Продължава от 8:40 сутринта до 17:45 вечерта и включва няколко секции – корейски език, математика, английски език, история на Корейския полуостров, два избираеми предмета (могат да бъдат от полето на социалните науки, природните науки, т.н.) и втори чужд език или класически мандарин.
Денят на сунън е празник в Южна Корея. След като изтекат часовете на изпита идва време за заслужена почивка след години на подготовка. В процеса са въвлечени не само самите гимназисти, но и всички, които имат близък или далечен роднина, който се явява на изпита.
В Южна Корея съществува това вярване, че най-тежките години от цикъла на обучение не са годините в университета, а тези в гимназията, когато тече подготовката за сунън. Борбата за влизане в най-елитните университети в страната е толкова жестока, че много от учениците се явяват повторно на сунън на следващата година, за да повишат резултатите си и съответно шансовете си да бъдат приети в желаното висше учебно заведение. Изчислява се, че средно 20% от полагащите изпита всяка година всъщност не се явяват за пръв път.
Университетският живот в Южна Корея се взима насериозно във всеки един аспект – от ученето до полунощ в библиотеката до отбелязването на университетските фестивали, които не са просто формалност. Подготовката за тях тече дълго време. Организират се изпълнения на мажоретния състав. Канят се популярни изпълнители от кей-поп жанра и други популярни музикални стилове в страната. Из кампуса на университета се поставят така наречените “фууд тръкс” (от английски: food trucks – камиончета с храна), от които човек може да си купи всичко – от италианска паста до традиционна корейска стрийт храна.
The Dark Side: животът след университета
Южнокорейското общество е строго йерархично и това проличава във всички нива на образователната система. Дори в самия корейски език. Сложната система от нива на речта, които се използват в зависимост от позицията в обществото на човека, с когото разговаряш, е не просто формалност, а норма, която и до днес е неизменна част от корейския език.
Строгата йерархия е пренесена и на работното място, но тя е едно от малкото предизвикателства, с които човек се налага да се сблъска. Корейците са определяни като нацията с най-голям процент работохолици в Азия. Извънредният труд след работа не е изключение, а по-скоро ежедневие.
Спънките обаче не приключват с това. Оказва се, че Южна Корея произвежда прекалено много висшисти. Местата за квалифицирани работници не достигат, не достигат и възможностите за кариерно развитие. Процентът на безработни младежи в Южна Корея е над средния за страните в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).
Корейците съществуват в една непрестанна надпревара с живота още от най-ранните етапи на живота си. Постоянният натиск, който обществото налага върху индивида и очакванията, които никога не свършват.Напротив – увеличават се, поставя Южна Корея на едно от челните места по брой самоубийства на глава от населението в света. Наскоро темата е повече от актуална в Южна Корея след десетки случаи на самоубили се учители през последната година вследствие на тормоз и натиск от страна на родители. Повтарящите се трагични случаи доведоха до мащабни протести из цялата страна. Последваха промени в законодателството с цел учителите да се ползват с по-голяма протекция отколкото досега.
수고했어요.
1 часа през нощта. Затваря приземният етаж на библиотеката “Самсунг” в Сувон. Време е последните оцелели да си тръгват и да се отправят към общежитията на територията на кампуса.
“수고했어요” (Сугохессойо), с тази реплика и лек поклон ни изпраща дружелюбният възрастен портиер.
수고하다 е глагол без еквивалент в българския език, но репликата би могла да бъде свободно преведена като: “Добра работа”, “Благодаря ви за положените усилия”. Корейците я употребяват често в ежедневието си. Нещо, което намирам за изключително очарователно. Защото всеки има нужда да чуе такива думи от време на време. Особено в края на поредния дълъг и изтощителен ден прекаран в работа или учене.
Южна Корея е страна на контрастите. Контрасти, които не те оставят безразличен. И в това се крие цялата магия на тази страна.