Миналата литературна година мина под знака на книгите Purity, Fates and Furies и A Little Life. Половината четящ на английски език свят се изреди да пише и снима ревюта за тях. Засега у нас е видяла бял святединствено Орисници и фурии, а романътна Франзен се превежда от половин година и я излезе до края на лятото, я не.Но цялата олелия около него отшумя отдавна и онези, които искаха да гопрочетат, вече го направиха в оригинал. Друг е случаят обаче с A Little Life– почти безкрайно дългия роман на американската писателка с хавайскикорени Хания Янагихара, за която горе-долу никой не беше чувал преди това. Именнороманът A Little Life я прави едно от най-популярните литературниимена на 2015 година. Защото е хомосексуален, скандален, груб, гнусен,перверзен, извратен и безнадеждно обезсърчаващ онези, които все още се надяватпоследната глава от книгата да им донесе комфорт и триумф на добрината.

A LittleLife е роман, който не е публикуван на български и няма изгледи това дасе случи. Страхуват ли се издателите от него или просто не желаят да добавят вкаталога си история за изнасилен хомосексуалист със суицидни наклонности? Некаси зададем два прости въпроса и да опитаме да им отговорим просто:

Защо няма изгледироманът да бъде преведен на български?
·        съдържанието на насилие в него е крайно високо
·        главният герой е системно изнасилван хомосексуалистс объркана психика
·        голяма част от ситуациите в романа не се случватпо принцип, а всеки си пада по принципите
·        удобно е да НЕ четеш за изнасилени момченца, а ие приятно е да НЕ попадаш на описания как мъж си реже ръцете като акт насамонаказание
·        описанията на физическите наранявания санатуралистични и подробни 
·        тематиката е специфична, неособено развита всъвременната литература и вълнуваща по-тесен кръг читатели

Защо романът трябвада бъде преведен на български?

·        съдържанието на насилие в него е крайно високо
·        главният герой е системно изнасилванхомосексуалист с объркана психика
·        голяма част от ситуациите в романа не се случватпо принцип, а всеки си пада по принципите
·        удобно е да НЕ четеш за изнасилени момченца, а ие приятно е да НЕ попадаш на описания как мъж си реже ръцете като акт насамонаказание.
·        описанията на физическите наранявания санатуралистични и подробни 
·        тематиката е специфична, неособено развита всъвременната литература и вълнуваща по-тесен кръг читатели

Джуд, Уилем, Джей Би и Малкълм са приятели от колежа, коитона пръв поглед са доста различни. Един крайно богат, друг крайно обратен, трети крайно беден. Един твърдеекспресивен, друг почти социопат, трети – социален балансьор. Един от тяххетероскесуален, а останалите с варираща от хомо до липсваща ориентация. Вкрайна сметка спойката се осъществява и приятелството им просъществувасравнително дълги години.

Но A Littlelife е роман основно за Джуд – хомосексуалист с брутално нискосамочувствие, който цял живот е бил и е жертва на сексуален, физически ипсихически тормоз. Някои от физическите наранявания, които получава катотийнейджър, го оставят почти инвалид с чести пристъпи на тотална невъзможностза осъществяване на двигателни функции. Всички психически наранявания, коитополучава по същото време, не успяват да го направят емоционален инвалид. А товадори е по-кофти вариантът. Защото продължителното изнасилване от монаси не носинищо добро в бъдещето на нито едно хлапе. Нито проституцията. Нито побоят. Нитоизнасилванията от други мъже.

Не допускай грешката да помислиш, че ще срещнеш по-преебан герой от Джуд. Нямапо-преебан от него. Във всеки смисъл на думата.

Погледнато обобщено, A Little life е роман за живота, приятелството, подкрепата иумението да преодоляваш себе си и болката. Погледнат в детайли, това е роман замъж с неясна ориентация, който няма абсолютно никакъв късмет и преминава прездеветe кръга на ада, като стига дори до неуспешен опит за самоубийство, от коетострадат основно приятелите му, част от които в крайна сметка умират неочакваномлади и неочаквано случайно. Роман за ограниченията, които обществото поставя.За проблемите с пола и готовността на обществото да признае различните. По-скороза липсата на такава готовност. За срама. Личния и чуждия.

Романът е сложен, дълъг и пълен с картини, коитопредизвикват смущение. Хания Янагихара не пише в името на ничие удоволствие.Много от читателите й споделят, че трудно са понесли сцените с насилие. Особенокогато са чели с нагласата няма как дастане по-зле и малко след това Джуд се самозапалва с желанието да сесамоубие, защото решението му все пак даправи секс с Уилем, с когото в крайна сметка стават двойка, го съсипва и тойнамира утеха единствено в бръснарските ножчета. Защо ти е да четеш това ли?

За да откриеш собствен смисъл в чуждото безсмислие.

Донякъде е разбираемо защо български издател още не се епрестрашил да посегне към романа на Янагихара. Погледнато прагматично, A Little Life е взискателна иобемна книга. Има сериозен шанс разходите по производството й да не бъдаткомпенсирани с добри продажби. А липсата на добри продажби ще се дължи на добреотгледани предразсъдъци. Представи си, че клиент разглежда романа и питакнижаря за какво се разказва. Още на първото изречение, което започва с изстрадал и изнасилен хомосексуалистповечето хора биха захвърлили книгата. Може би това притеснява издателите. Илипросто не им се рискува. Най-вероятно уважават идеята на Янагихара, ценятсмелостта й, но толкова. Или романът не пасва на профила на издателството (лесно измиване на ръце).

А и защо да издават книга, която се бори с всички възможнипредразсъдъци, като могат да издадат поредния мелодрамитен опит за евтинатийнейджърска антиутопия, нищо че това ще е 79-ят такъв роман за годината?Пренасищането на пазара с еднакви еднопластови истории, които имат за целкраткотрайно забавление, е прекалено. Книжните бумове са още по-жалки – отвампирски романи, написани с левия крак на някоя едва завършила литературажена, през секс-напъните на затлъстели дами, които пишат за секс всеки път,когато мъж им откаже, до стотиците книжки за рисуване за възрастни. Сериозноли?

Гей-литературата по света е добре попълнен сектор с хилядичитатели. В България такова нещо няма. Преди години Алтера започнаха плахода публикуват романи на Сара Уотърс, тук-там някой друг Дон Кихот преведе някояпиеса за гейове и всичко това потъна под потната нужда от конфекция. Кой не искада чете как всичко ще бъде наред в края на краищата? Кой не иска книга да муобещае богатсво, само и единствено, ако я прочете? А кой иска да героите, коитое обикнал, да умрат в края на романа и това да не значи нищо повече от ПОНЯКОГАСЕ СЛУЧВАТ И ТАКИВА НЕЩА? Понякога човек не издържа. Понякога не умее да обичанито себе си, нито околните, защото така и не се е почувствал обичан.

Да приемем, че живеем в общество, в което издателитепредпочитат да се занимават с Оцветимандали срещу стреса, Под този мъж и Сладкопалаво момче, но що се отнася до роман, който изправя читателите си пред ужаса на съвременния свят и безсмислието на съществуването –о, не! Не може да се инвестира в продукт, който изисква сериозен труд, както отиздателя, така и от читателя. Нали?

Майната му, че няма да прочетеш A Little Life на български. Светът еголям и Аmazon доставядо всякъде.