Покана за фотографската изложба на Алекс Майоли, пътуване към осемдесетте с немската субкултура, и кой какви ги върши с чаша в ръка
Привет. В крайна сметка нещата се подреждат по най-добрия начин съвсем естествено. Нещо подобно на ароматът на прясно окосена трева, който надмогва по-нежеланите градски ухания.
Вселената, в която съществуваме, е съвършена. Забави крачка и й се наслади докрай.
Уейн Дайър
Истината е, че в една война няма нито победители, нито победени. И колкото по-рано го осъзнаем, толкова по-добре.
А най-добрите идеи обикновено ни спохождат под душа, но след като ни спряха кранчето, нещата загрубяха.
Междувременно ние все така си живеем и мечтаем за разни неща. Като Дейвид Бекъм в бар в любимия му Шанхай, например.
Иначе опцията за нещо по-близко и наситено винаги съществува. Почти не се мръщим.
Тези дни стигаме до извода, че най-добре е да слушаш себе си и да се пробваш да извлечеш истините, които ти се струват достойни за пред теб самия.
По случай вчерашния Ден на Европа – фотографът Алекс Майоли логично-инстинктивно бърка в контакта на проблемите на съюза и те кани да видиш някои предчувствия по светло и ти.
Ако искаш птичката от стенния часовник да те върне към осемдесетте, като нищо можеш да попътуваш във времето на основаването на звукозаписни компании, галерии и клубове, независимата продукция на плочи, касети и концерти. Няколко крачки и си там. От вчера вече можеш да видиш малко от немската субкултура в духа на направи си сам.
Междувременно, докато слаломираме по трасето, е добре от време на време да поглеждаме нагоре, за да се уверим, че смисъл има.
Четете всеки ден преглед на социалните мрежи в egoist.bg
коментари