Ислямска държава, ИД, ИДИЛ, ИДИС или Даеш, е войнствена организация в Сирия и Ирак, чиято цел есъздаването и разширяването на халифат. Групата излиза наяве в началото на2000-те, когато Абу Мусаб ал Заркауи започва да тренира бунтовници секстремистки виждания. Тях Заркауи превръща в основен участник в иракскитебунтове по време на американската окупация след 2003 година, възползвайки се отнедоволството, избухнало след падането на режима на Саддам Хюсеин и ширещата сенесигурност. Заркауи обединява тези бойци първо под името Джамаа ал Таухидуа алДжихад, а след това се заклева във вярност на Ал Кайда и сменя името наорганизацията на Ал Кайда в Ирак. Срещайки редица трудности в логистика иразположение на сили, несъгласие сред местните хора с крайните практики изасиленото присъствие на американски и иракски правителствени части,групировката се засилва отново към 2011 година, когато се възползва отизбухналия в Сирия бунт, който създава големи пространства без фактическоуправление. Именно в този период, през 2013, организацията променя името си наИслямска държава в Ирак и Сирия. През 2013 и 2014 година, ИД бързо завзема иустановява контрол върху територии в Ирак и Сирия. Заедно с офанзивите си,групировката привлича вниманието на чуждестранни бойци от над 80 държави,благодарение на пропагандната си машина, показваща силата и безпощадността начленовете на организацията. На терен, ИД най-вече се сражава срещу сирийскитебунтовници, обединени в рамките на Свободната сирийска армия, кюрдски милиции,други радикални групи като Фронт ал Нусра, сирийската армия от 2014 насам,иракските сили за сигурност, про-правителствени иракски милиции и кюрдскитесили пешмерга в Иракски Кюрдистан. През есента на 2014, САЩ започват въздушниудари срещу организацията.

Най-общо, досегаисторията на ИД може да се раздели на три отделни периода, през които се сменяи името й: създаването на организацията на Заркауи през 1999 до неговата смъртпрез 2006, когато е известна като Ал Кайда в Ирак, продължава с период нанеуспехи, когато има едва 100 бойци, от 2006 до 2011 и завършва с периода от2012 до днес, когато организацията се разраства и започва офанзиви в Сирия иИрак, а името си променя на Ислямска държава или Ислямска държава в Ирак иСирия.

Най-интересен заобществеността е последният период, макар той да е следствие на развитието наИД през годините след 1999-2000. През 2011 година, след оттеглянето накоалиционните сили, водени от САЩ, се слага край на периодът на неуспехи за АлКайда в Ирак. През 2012 година, организацията среща по-малко съпротива инатиск, а атаките й се увеличават значително. През 2012 и 2013, Абу Бакр алБагдади, който е вече начело на групировката, повежда две самостоятелнитерористични кампании в Ирак: през 2012, т.н. кампания Разрушаване настените, атакува правителствени институции под управлението на тогавашнияиракски премиер Нури ал Малики като един от приоритетите е освобождаването начленове на организацията от иракските затвори. През 2013 година кампанията Военна жътва започва изтласкването на иракските правителствени сили отрайоните със значение за ИД, а именно сунитските части на Ирак, които презгодини след 2003 година са свидетел на засилени репресии от Багдад. Атакитесрещу армия и полиция са мълчаливо подкрепени от местните хора, които няматдоверие във властите.

Местните политическии социални проблеми, в допълнение към липсата на сигурност, ускоряватзавръщането на Ал Кайда в Ирак. През декември 2012 сунитите в Ирак започватпротести срещу политиките на Малики в провинция Анбар. Когато иракските сили засигурност нахлуват в протестните лагери, идва идеален момент за Ал Кайда:атаките върху шиитски квартали зачестяват, а напрежението се вдига. Радикалитеса готови да се възползват от недоволството. Тази възможност за укрепване напозициите става по-голяма, след като иракските сили опитват да прогонятдемонстранти от лагера им в град Рамади в края на 2013 и предизвикват местенбунт, прогонил полицията и армията. 

В същото време, Ал Кайдав Ирак използва положението в Сирия, за да засили експанзията си и да привлечеподкрепа. През април 2013 година, Багдади обявява началото на операциите наорганизацията му в Сирия и променят името й на Ислямска държава в Ирак иСирия. Той също твърди, че Ал Кайда в Ирак създава Фронт ал Нусра в Сирия идвете групи ще се слеят. И лидерството на Нусра, и лидерът на Ал Кайда, Айманал Зауахири, оспорват това твърдение и Зауахири отправя апел към Багдади даограничи операциите си до Ирак. На 14 юни същата година, лидерът на ИД публичноотхвърля изявлението на Зауахири и продължава дейността си в Сирия. От февруари2014 година насам Ал Кайда и ИД са фактически в идеологическа, политическа иактивна война помежду си.

През януари 2014 ИДзавзема големи територии, когато побеждава иракските сили и поема контролътвърху град Фалуджа. През март същата година завзема Мосул – град с над милионцивилни до този момент, най-големият град под контрола на групировката.Средствата, иззети по време на офанзивите, съчетани с приходите от чуждестраннидонори и престъпни дейности като контрабанда и изнудване, дават на ИД около 2милиарда долара, с които се финансират по-нататъшните операции. През септември2014 експерти оценяват приходите на ИД от завзетите вече петролни полета в Ираки Сирия на 2 милиона долара на ден.

На 29 юни 2014, следзначителни териториални успехи, организацията отново променя името си, този пътна Ислямска държава (ИД), обявява халифат и нарича своя лидер Абу Бакр алБагдади халиф. Той призовава всички мюсюлмани да се закълнат във вярност и даизвършат т.н. хиджра – преселване към земите на халифата.

В края на септември2014 САЩ заявяват, че започват извършването на въздушни удари срещугрупировката. Щатите също така стартират кампания за доставки на хуманитарнипомощи по въздух за язидите – религиозно малцинство в Северен Ирак, коетопопада под ударите на ИД и е блокирано в планината Синджар. Към края наоктомври 2014, иракската армия, подкрепена от местни шиитски милиции и въздушниудари от САЩ, започват опитите да върнат провинция Анбар – най-голямата иракскапровинция – попаднала изцяло под контрола на джихадистите. През ноември същатагодина, кюрдските сили пешмерга, отиват в Сирия на помощ на кюрдските частитам, за да изтласкат ИД от град Кобане (носещ и името Айн ал Араб).

От ноември 2014териториалните успехи на организацията се забавят. Местното население всеповече се противопоставя на ИД, а други групировка дават отпор на офанзивите.Племена в Ирак и Сирия започват местни бунтове, които макар и потушени зарадилипса на помощ отвън, дават сигнал, че властта на ИД не е категоричноустановена. Водената от САЩ коалиция започва удари по рафинерии, които ИДконтролира, за да намали приходите от тях, което налага на организацията даприложи нов подход с т.н. подвижни рафинерии, които могат да се разглобяват иприбират при опасност от въздушен удар. През май 2015 ИД успява да завземе главнияград на провинция Анбар, Рамади. В този период редица радикални групи от цялсвят започват да се заклеват във вярност на ИД, а някои, като Боко Харам вНигерия, изпращат и бойци.

През 2015 година,организацията консолидира силите си в Либия, възползвайки се от нестабилносттаи враждата между двете неофициални правителства в страната, базирани в Триполии Тобрук. През януари 2015 ИД напада луксозен хотел в Триполи, 8 души са убити.Месец по-късно организацията пуска видеоклип, показващ обезглавяването на 21души. Въпреки въздушните удари на египетските и американски сили, броят набойците на ИД в Либия се повишава на 5000. В момента, ИД контролира бреговатаивица около град Сирт и заплашва петролните резерви на Либия. През Либия, ИДима лесен достъп и до съседни държави като Египет и Тунис.

През 2015 и 2016 ИДзапочва терористични атаки извън Ирак, Либия и Сирия. На 31 октомври 2015,руски самолет е свален над Синайския полуостров, убивайки всички 224 души наборда. Тази атака дава аргумент на Москва да увеличи броя на силите си в Сирияот 3000 на 6000 души през март 2016, когато Владимир Путин обяви „частичнооттегляне“, но остави значителни сили на терен, включително и нова база вПалмира. На 13 ноември 2015 11 членове на ИД и 130 цивилни загиват при координираниатаки в Париж. Следват атаки и в Брюксел.

След парижкитеатентати, водената от САЩ коалиция увеличава броя на атаките си срещу позициина ИД. От ноември 2015 до януари 2016 коалицията убива 6400 бойци на ИД,включително видни лидери като Абд ал Рахман Мустафа ал Кадули и Абу Омар алШишани. С атаките по въздух, започват и офанзивите срещу ИД на терен – отначалото на 2016 иракските сили организират офанзиви към провинция Анбар, акюрдските и арабски сили, обединени под името Сирийски демократически сили,атакуват Ар Ракка, де факто „столица“ на ИД.

Кои са лидерите в„Ислямска държава“?

По данни на иракскиофициални лица, под командването на лидера си, иракския джихадист Абу Бакр алБагдади, висшето лидерство на групировката е доминирано от бивши офицери отразузнаването на Саддам Хюсеин. Опитът, който те носят, е основната причина запобедите на групировката и завземането на големи територии в Ирак и Сирия.Офицерите вкарват дисциплина в организацията, нужна за интегрирането наджихадистките бойци, събрани от целия свят. Именно офицерите вкарват тактикатана комбинирани атаки от атентатори самоубийци и военни операции. Висшетолидерство отговаря за събирането на разузнавателна информация, шпиониране наиракските правителствени сили, както и поддържането и обновяването на оръжията,включително опити за разработки на химически оръжия.

Патрик Скинър, бившиагент на ЦРУ, който служил в Ирак, заявява пред AP, че военните и разузнавачитеот ерата на Саддам Хюсеин са били “необходимата съставка” за зашеметяващитебойни успехи на Ислямска държава от 2014 година, които позволяват наорганизацията да се превърне от групировка в протодържава. Техните успехи савоенни, не терористични.

Как офицерите отосновно светския режим на Саддам успяха да се влеят в една от най-радикалнитеислямистки екстремистки групи в света, се обяснява с развитието на събитията отпоследните 20 години, програмата на иракското правителство от епохата наСаддам, която толерира ислямистки хардлайнери през 1990-те, гневът насунитските офицери от решението на САЩ да бъде разпусната армията през 2003година, както и с еволюцията на сунитския бунт, който последва.

По данни наразузнаването в Багдад, вторият по ранг в групировката, заместникът на алБагдади, е бившият майор от армията на Ирак, Сауд Мохсин Хасан, известен спсевдонимите Абу Мутаз и Абу Муслим ал Туркмани. Хасан е използвал и фалшивотоиме Фадел ал Хаяли, с което се измъква при падането на Саддам.

През 2000 годинаХасан е хвърлен в администрирания от САЩ затвор Бука, в който се държатглавно членове на сунитския бунт. Там е държан и ал Багдади. Самият затвор еважна бръмка в историята на Ислямска държава – именно тук Багдади се свързвас офицерите на Саддам Хюсеин от Републиканската гвардия, елитните специалничасти и паравоенните сили, федаини. В Бука Хасан се очертава като ефективенорганизатор, предвождащ протести на затворниците срещу американците.

Бивши затворници в Бука също са днес в рамките на лидерството на ИД. Сред тях е и Абу Алаа алАфари, ветеран от иракската армия, който се присъединява към Ал Кайда, а сегаотговаря за бейт ал мал на ИД, т.е. наглежда хазната на групировката.

По данни на иракскоторазузнаване, Ал Багдади държи тези хора още по-близко до себе си след като еранен тежко при въздушен удар по-рано тази година. Според данните лидерът нагрупировката е избрал определен брой от тях да съставят военен съвет от 7 до 9души, като най-малко 4 от тях са бивши офицери от ерата на Саддам. Бивши военниса и “управители” на 7 от 12 “провинции” в териториите под контрола на Ислямска държава.

Иракските служителипо сигурността отбелязват неведнъж, че идентифицирането на лидерството на ИД енесигурна задача. Освен самият ал Багдади, групировката почти никога не правипублични изявления, като се крият дори псевдонимите на онези по високите етажина йерархията. Когато някой от тях е убит, той често остава неизвестен, а някойдруг заема мястото му – често един и същи човек е обявяван за мъртъв няколкопъти, а след това е забелязван жив.

Оценките сочат, чеброят на офицерите от ерата на Саддам, които в момента участват в редиците на Ислямска държава е между 100 и 160, предимно в средните и висши нива вйерархията. Според бригаден генерал Абдул Уахаб ал Саади, те са обикновено отобласти със сунитско население, разузнавачи най-вече от провинция Анбар, апо-голямата част от офицерите от северния град Мосул са членове на службите засигурност (т.нар. мухабарат) и от клана на Саддам в родния му град Тикрит.

Така например,бившият генерал от специалните части при Саддам, Асем Мохаммад Насер, известенсъщо като Наджахи Баракат, сам води смело нападение през 2014 година срещу градХадита в провинция Анбар, убивайки близо 25 служители на реда и превзема закратко сградата на местната управа.

Много от служителитеот времето на Саддам имат близки племенни връзки или са синове на племеннилидери в техните региони, които осигуряват жизненоважна поддръжка и набиранетона новобранци. Тези връзки се смятат, че ако не изцяло, то частично са спомогнализа срива на иракските сили за сигурност, когато е превзет главният град напровинция Анбар, Рамади през май месец тази година.

Ислямска държава извършва класически убийства, зависещи от разузнавателната дейност. Вълната отубийства през 2013 година бяха насочени към иракската полиция, армия, враждебнонастроени племенни лидери и членове на проправителствените сунитски милиции,известни като Сахуа. Тези атентати нямаше как да са извършени без вътрешнаинформация – именно тук става дума за споменатата мрежа от контакти, на кояторазчитат офицерите в ИД.

За приобщаването наофицерите от армията има вина и правителствена програма в Ирак в средата на1990-те години, когато Саддам Хюсеин се отклонява от строгите светски принципина управляващата партия Баас и стартира Кампания на вярата, спонсорирана отдържавата програма за въвеждане на религията по-дълбоко в иракското общество.Службите за сигурност започнат да толерират “религиозното благочестие” и дорирадикалните възгледи сред военнослужещите, въпреки че се следят изкъсо да няма“залитане”, което да доведе до неочаквани последствия. Тази програма серазглежда като циничен опит да се укрепи политическата подкрепа средрелигиозните след унизителния разгром на Ирак през 1991 година и кюрдските ишиитски въстания, които последват.

В навечерието наводената от САЩ инвазия пред 2003 година Саддам публично кани чуждестраннимуджахедини да дойдат в Ирак, за да се противопоставят на нашествениците.Според данните на призива се отзовават хиляди, а службите ги показват намедиите като обучени иракски инструктори в армията. Много от тях остават и сеприсъединяват в крайна сметка към бунта срещу американските окупационни войскии техните иракски съюзници.

След падането нарежима на Саддам, стотици служители от иракската армия, вбесени от решението наСАЩ да разпусне армията, намират път за отмъщение през тогавашния сунитскибунт. В началото много бунтовнически групировки са изцяло светски, ноислямистите се засилват, особено с появата на Ал Кайда в Ирак и успехите йсрещу американците. Някои сунити са разочаровани от предоставянето на пълнавласт на шиитското население и усещат първите практики на дискриминация срещутях. Това спомага за развитието на мрежите на крайни групировки.

Първоначално Ал Кайдав Ирак е водена от йорданеца Абу Мусаб ал Заркауи и има силно чуждестранноприсъствие в редиците й. След смъртта му през 2006 година, когато е убит отамерикански въздушен удар, неговият наследник Абу Омар ал Багдади започва давъвежда повече иракчани в организацията, особено бивши офицери. Този процес сеускорява, когато Абу Бакр ал Багдади поема лидерството на групировката следсмъртта на предшественика му през 2010 година – отново при въздушен удар.

Първите двамазаместници на ал Багдади, изиграли важна роля в новата организация, придобиларазмах в Сирия и Ирак, са двама служители от ерата на Саддам – Самир алХалифауи, полковник от военновъздушните сили на Ирак, убит в Сирия през 2014 иАбдула ал Билауи, офицер от разузнаването, убит в Мосул също през 2014 година предиградът да падне в ръцете на групировката. Ал Билауи е заменен от сегашниязаместник на ал Багдади, Сауд Мохсен Хасан.

Колко бойци има Ислямска държава?

2005: 1 000+

2006: 1 000+

2011: 1 000 – 2000

2014: 6 000 – 10000

2014: Около 11 000 (6000 в Ирак и между 3 000 – 5 000 в Сирия)

2015: 20 000 – 31 500

2016: 30 000

Къде имат клонове Ислямска държава?

Към 2016 около 40организации са заявили подкрепа към ИД или са се заклели във вярност на АбуБакр ал Багдади. По-важното е, обаче, в кои държави ИД са обявили уалия,области, управлявани от уали – управител. Трябва да се уточни, чеадминистративното деление в териториите на ИД не съвпадат с официалните.

Така например (в скоби са официалните области):

Либия се дели на 3 провинции – Киренайка(Източна Либия), Феззан (Южна Либия) и Тарабулус (Западна Либия), обединени подобщото название УалияБарка. В Либия организацията разполага с над 5000 бойци, апо някои данни – с близо 7000.

Ирак се дели на 7 провинции –Багдад, Ал Анбар, Дияла, Киркук, Салах ад Дин, Нинауа и Бабил. По-късно саобявени провинциите Фалуджа, Дижла и Ал Джазийра, обединени под наименованиетоАл Фурат (името на река Ефрат).

Сирия се дели на 9 провинции – АлБарака (Хасаке), Ал Хайр (Дейр ез Зор), Ар Ракка, Хомс, Халаб (Алепо), Идлиб,Хама, Дамаск и Ладикия (Латакия).

Египет е една провинция – УалияСинай. В Египет ИД най-вероятно разполага с около 1500 бойци, разположенинай-вече на полуостров Синай. Лидер на Уалия Синай е Абу Осама ал Масри и серазчита най-вече на помощта и съюзничеството на местната група Ансар Байт алМакдис. Обявяването на Уалия Синай е на 13 ноември 2014.

Саудитска Арабия седели на две провинции – Нажд и Хеджаз. Операциите на ИД в кралството сеуправляват най-вече от Ирак с помощта на вътрешни клетки. От 2015 насаматентатите зачестяват, като през юли 2015 саудитските власти започватантитерористична операция, арестувайки над 400 души за връзки с ИД. Заджихадистите Саудитска Арабия е противник и на идеологически ниво. Без да секонтролират свещените градове Мека и Медина, един халифат не би бил възможенсъгласно идеите на ИД. Джихадистите също така обвиняват Рияд, че подобно наТурция са „съюзници на кръстоносците“.

Йемен е една провинция – АлЙемен. Около 300 бойци са на разположение на ИД в Йемен, като тук по-силниостават Ал Кайда на Арабския полуостров. Лидер на Ал Йемен е Абу Билал алХарби.

Алжир е една провинция – АлДжазайр. В Алжир ИД разполага с по-малко от 100 бойци, но със сериозна мрежа отшпиони и поддръжници, най-вече благодарение на съюзниците си от Джунд ал ХалифафиАрд ал Джазайр (Войници на халифата в Алжир). Уалия Ал Джазайр е обявена на14 септември 2014 година, а лидер беше Гури Абделмалек.

Афганистан и Пакистан саобединени в една провинция – Хурасан. В Афганистан талибаните продължават да сазначително по-силни от ИД, но въпреки това организацията продължава да серазраства. Към началото на 2016 разполага с близо 4000 бойци. Уалия Хурасан еобявена през януари 2015 година, а лидер е Хафиз Саийд Хан.

Нигерия е една провинция –Уалия Гарб Африкия (област Западна Африка). На терен действат най-вече Боко Харам,предимно в северните части на Нигерия. Боко Харам също така изпратиха близо 300бойци като подкрепление на ИД в Либия. Самите Боко Харам оперират също в Чад,Нигер и Камерун.

Кавказ е обединен в една област –Уалия ал Кауказ. В Кавказ оперират най-вече съюзническите сили на Кавказкиемират и техния лидер Рустам Асилдаров. Уалия ал Кауказ е обявена на 23 юни2015.

Палестина все още не е обявена катоуалия, но там организацията Шейх Омар Хадид се врече във вярност на ИД. Тедействат предимно в Ивицата Газа.

Колко сачуждестранните бойци в ИД?

По данни на държавитеи изследователи на ИД, към началото на 2016 ЦРУ изчислява, че около 30 000от бойците на групировката са от държави извън Сирия и Ирак. Чуждестраннитебойци идват най-вече от следните държави:

3 000 – 6000 отТунис, 2 500 от Саудитска Арабия, 1 700 от Русия, 1 500 от Йордания, 1 500 отМароко, 1 200 от Франция, 1 000 от Турция, 900 от Ливан, 700 от Германия, 600 отЛибия, 600 от Великобритания, 500 от Индонезия, 500 от Узбекистан, 500 отПакистан, 440 от Белгия, 360 от Туркменистан, 360 от Египет, 350 от Сърбия, 330от Босна, 300 от Китай, 300 от Косово, 300 от Швеция, 250 от Австралия, 250 отКазахстан, 250 от Нидерландия, 200 – 300 от Азербайджан, 200 от Австрия, 200 отАлжир, 200 от Малайзия, 190 от Таджикистан, 180 от САЩ, 150 от Норвегия, 150 отДания, 140 от Албания, 133 от Испания, 130 от Канада, 110 от Йемен.

По 100 и по-малкоидват Судан, Италия, Палестина, Сомалия, Кувейт, Финландия, Украйна, Израел,Ирландия, Швейцария, Грузия, Аржентина, Индия, Португалия и Филипините.

Докато обикаля Близкия изток в търсене на човешки истории и добър черен чай Руслан блогва за политика и процеси в арабския свят. Между разговори по скайп с Халифа, чете история и фентъзи, и гледа Свръхестествено.