Ако нощното небе е решило да ни предложи ясна видимост на звездите, утре ще е хубав слънчев ден. Нали така?

Една понеделник вечер, в началото на май, улисан в размисли по сглобяването на “Сутрин 6:30” – клубът за идеи, дискусии и ставане в ранни зори – си спомних за онази прекрасна фраза на Хемингуей, че “слънцето е много важно”. Каквото и да планираме, ако сутрин рано слънцето е благосклонно към нас, първата среща на клуба ще се получи. Казах си – има ли слънце, ще го има.

Нощното небе може да бъде добър предвестник за слънце на следващата утрин и затова е добре да се наблюдава. Ще разберем дали слънцето ще го има още предната вечер – виждат ли се добре звездите, значи слънце ще има. 

Виждаха се. Виждал ги е и Жорж Фавр-Жако.

Този велик господин, въпросният Жорж Фавр-Жако, е гледал към небето и звездите с малко по-друга идея. С референции към възможно най-високото постижимо качество, господинът нарекъл своята компания Zenith, защото това е най-високата точка от видимата небесна полусфера. Върнете сега 151 години назад и ще сте в началото на основаването на Zenith, класическа компания за часовници.

Когато става дума за ранни срещи, първото, което ни хрумва е времето. Как ще се събудим навреме? Ще чуем ли алармата? Разбира се, всеки навива (пардон – настройва) алармата на своя смартфон. Спомних си за онази впечатляваща история за молитвите на Махатма Ганди и неговия сребърен джобен Zenith, подарък от Индира Ганди. Часовникът бил с аларма. Тъкмо алармата на този джобен Zenith напомнял часа за молитва. Има някаква особена магия в това.

Часовникът Zenith и особено модел El Primero е логичен партньор на клуб “Сутрин 6:30”. Искаме да сме първи (el primero), да цепим секундата (впечатляваща точност на автоматичния хронограф), да достигаме висота на мислите, идеите, провокациите (зенит). Като добавим към това и вярата, че отговорите са някъде там, в аналоговата история (класически автоматичен механизъм), партньорството ни със Zenith е логично.

Наистина има магия в тиктакането на всеки механичен часовник и още по-силна е тя, когато мислих как да представя клуб “Сутрин 6:30”, каква да бъде историята, закачката, свързана с ранното ставане. На помощ дойде една фраза на Юсеин Болт.

Въпросният Болт, онзи самотен бегач на къси разстояния, казва за утрините: “Маниерите са важни. Сутрин на улицата трябва да казвате добро утро на всеки. На всеки. Без да пропускате никого.”

Тогава си спомних за онзи механизъм, тъй популярният El Primero, навярно най-точният хронограф в битката за измерване на къси разстояния. Този хронограф може да измерва времеви интервали с точност една десета от секундата, абсолютно впечатляващо.

El Primerо на Zenith, освен онази история с грижливо скритите и пазени чертежи, притежава магия, оставаща несравнима до днес (макар да е създаден през далечната вече 1969 година). За чертежите след малко

Моделите от серията El Primerо туптят с 36 хиляди вибрации на час, при това видими от циферблата. El Primerо, със своята прецизност, сякаш незабелязано представя лудатия ни стремеж за надпревара с времето, но и онези съкровени мигове на спокойствие и наслада, в които точно времето спира. Колко време ви е необходимо? Стрелката на часовника, която показва часа, е в покой. Минутите – също полузаспали, за да отдадат необходимото внимание на времето, в което една наша идея се превръща в реалност. Само секундата, галопираща с монотонен ритъм, напомня, че идеята си е идея, но тя трябва да се случи, тик-так, тик-так.

За онази история със скритите чертежи – не съм забравил. Герой е Шарл Вермо. Истински герой – от онези, чийто имена трябва да стоят в корпоративните тълковни речници срещу думичката “герой”. През 1974 година той скрива чертежи, машини, механизми – всичко свързано с производството на механични часовници Zenith, тъй като по онова време собствениците на компанията ограничават производството само да кварцови. Геройство? Че кое му е геройското, скрил пет папки и малко оборудване, ще попитате. Не, герой е – Вермо изнася 2 (два) тона оборудване, грижливо го описва и пакетира, после скрива, за да може само след 9 години, през 1984, компанията отново да представи механичен часовник. И El Primero се възражда през 1984 година.

Конкретният модел на Zenith, който избрахме, за да отчитаме времето в “Сутрин 6:30” e El Primero: Chronograph Power Reserve. На 6 часа на циферблата ще видите 50-часов резерв (минимален 50-часов резерв), 30-минутният брояч е на 3 часа. Погледнете обаче пространството между 8 и 12 часа – там е видимата част от механизма, магия. Диаметър на касата – 42 мм.

И преди в егоист е ставало дума за по-големите от 40 мм диаметри на касата – те не винаги стоят добре, понякога “крещят” прекалено. Точно този модел на Zenith е 42-милиметра, които са умело скрити в елегантната ергономия на модела. Разбира се, дори 42-милиметрова каса не значи, че часовникът е голям – напротив, това е класически размер за мъжки часовник. Интересното в случая е, че поставен на всяка ръка, този Zenith изглежда точно по мярка.

И още нещо – предубеждението, че този тип часовници (черна кожена каишка и т.н.) изискват официално облекло. Номерът с тъй наречените “dress watches” е, че те въобще не са такива. Понякога е странно как един наглед официален часовник изглежда отлично и на доста по-неформални дрехи. Ако добавим към това и отношението към часовниците, което един мъж има или няма, разграничаването този часовник е за “костюм”, този е за “протъркани джинси”, е излишно. Тествахме Zenith в различни комбинации – стои на място, отлична комбинация.

Маркерите на часовете и стрелките за час, минута и секунда са покрити със SuperLuminova, което винаги е важно. Не подценявайте този момент. Когато добавите към това факта, че за да си в пълна бойна готовност за срещите на клуб “Сутрин 6:30” трябва да станеш поне в пет (или да не си лягаш), информацията по тъмно не трябва да си остава “на тъмно”. Конкретният модел, който представяме, съдържа едно особено чувство за принадлежност към ДНК-то на марката Zenith, което винаги ни е харесвало. Не става дума за самоцелно запазване на традицията, тъкмо напротив. Часовникът има адекватно и модерно излъчване, а видимата част на циферблата към механизма очертава онази прекрасна надпревара с времето, за която си говорим.

Впрочем, надпреварата с времето е съществена за Zenith. Върнете се в онези години, на прага на 70-те на миналия век. Битката била за първи механичен хронограф. Големите играчи в Швейцария, някои обединени в консорциум, се надбягвали с времето, за да я спечелят. Далеч на изток Seiko също работили усилено. Но първи финишира El Primero на Zenith. И ако това се случва през 1969 година, то днес El Primero продължава да бъде най-добрият автоматичен хронограф в класа си. 47 години по-късно.

Повече за часовниците Zenith на: http://www.giulianwatches.com