Нужни бяха 20 години, за да видим Gimme Danger – едва втория документален филм в иначе дългата кариера на великия филмов пънкар Джим Джармуш. Предният се казваше Year of the Horse и проследяваше турнето през 1996 на Нийл Йънг и неговите Crazy Horse. За онези, които следят творчеството на Джармуш, изобщо не е изненадващо, че той отново посяга към rockumentary жанра – защото музиката винаги е била адски важна за него.

Ето и почти накратко какво имаме предвид под „адски важна“ – в игралните филми на Джармуш с главни и поддържащи роли се отчитат Том Уейтс, Джо Стръмър от The Clash, Джак и Мег Уайт от The White Stripes, GZA, RZA и Method Man от Wu-Tang Clan, както и лудият блусар Screamin’ Jay Hawkins. За музикалното им оформление пък са отговорни неслучайни агенти като Нийл Йънг, Том Уейтс, нойз колосите Boris, минималистът Йозеф ван Висем, RZA и експериментаторите SQÜRL (където свири самият Джармуш).

Изобщо, фрагментарните творби на Джармуш често приличат на изключително добри клипове към музикални композиции, а цялото отношение на режисьора към филмите му е и като точно отражение на отношението му към музиката – среща на шумния пънк и ренесансови пиеси за лютня, преливане на абстрактен ембиънт в свръхбавен сайкъделик кавър на “Funnel of Love” на Уанда Джексън, сватба на олд скуул хип хопа и мръсния южняшки блус.

„Струва ми се, че много неща в изкуството се движат в кръговрат,“ обяснява отношението си към музиката самият Джармуш. „И много ми харесва, когато бъдат сведени до своя примитивен, изчистен звук. The Ramones и The Stooges постигнаха точно това – една чиста, много първична музикална форма. Те достигнаха до същността на нещата и това е прекрасно. Но аз не мога да се лиша и от всичко останало – обожавам британската  музика от 16 век – неща като Уилям Бърд и Хенри Пърсел. Искам всичко това – защото донякъде съм културна курва. Ненавиждам йерархията, обичам еднакво силно и The Sex Pistols, и Хенри Пърсел.“

Нищо на този свят обаче не е по-важно за Джармуш от Иги Поп и The Stooges.

Двете попкултурни икони имат еднакво рождено име (Джеймс, разбира се), познават се от десетилетия и работят заедно още от 1995, когато Поп прави малка роля в чернобелия уестърн Dead Man заедно с Джони Деп и малко по-сериозно участие през 2003 в Coffee and Cigarettes, където пуши и спори за музика и почти всичко останало със заядливия Том Уейтс.

Изобщо Джармуш не спира да споменава любимата си група. Понякога директно – възкликвайки „Iggy and The Stooges forever, man!“ по време на някое интервю, а друг път – подмолно, като отшумяващата „Down on the Street“ в Coffee and Cigarettes, или пък небрежното споменаване на Иги в Paterson.

Понякога нещата са направо конспиративни, например в Only Lovers Left Alive.

„В една сцена от филма Адам и Ева са в колата,“ разказва Джармуш. „И някъде встрани от тях можете да видите една специфична сграда. Никой, освен истинските хардкор и рок маниаци не би обърнал внимание на този детайл. Защото това е вече изоставената Grande Ball Room – рокенрол дворецът на Детройт. Това е част от историята на MC5 и The Stooges.“

Така стигаме до най-логичното – Gimme Danger. Един филм, който е колкото документална продукция за The Stooges, така и любовно писмо на Джармуш до любимата му група. Отговорът на въпроса дали филмът си струва е лесен – да, разбира се. При наличието на изключителен режисьор като Джармуш и изключителен разказвач като Иги, крайният резултат е по-ясен от мача Байерн – Арсенал.

В крайна сметка, това е разходка из спомените на Иги, а той има много и много интересни такива. Това е завръщане към смешните, френетични и толкова важни за развитието на съвременната попкултура и ъндърграунд. Времена на шумен пънк, прото метъл и истински рокенрол, на бунтарски и откривателски дух, на младежи, които оголват музиката до същината й, до най-суровата й същност.

Една от причините за твърде дългото забавяне на Gimme Danger е желанието той да бъде истински изпипан. Дълго време на Джармуш, Иги и екипът на продукцията им се е налагало да издирва фотографии и видеозаписи от десетилетната история на The Stooges, впоследствие пък се наложило още толкова дълго да издирват техните автори, за да се споразумеят за правата за ползване.

Gimme Danger е истинска инди продукция от фенове за фенове. Не непременно фенове на The Stooges, но във всеки случай – фенове на истинската, изстраданата, шумната като земетресение и хармонична като вселената музика.

Gimme Danger е част от програмата 21-ия международен София Филм Фест. Гледай го в Люмиер на 18 март в 18:30 или в Дом на киното на 27 март от 20:30.