Владимир Кузов ще се кандидатира за президент, защото мандатът бил петгодишен. Не може да не сте чували лафа, който зациркулира онлайн веднага щом стана ясно, че бившият депутат щял да бъде номинация за държавен глава. Той самият пък обясни, че хора във Варна го повикали и пожелали да ги представлява. Как са се сетили точно за него – науката мълчи. 

И докато разсъждавам за Кузов и това какво може да го накара да влезе в подобна налудност, Сашка Васева подкрепя пред ЦИК кандидат-президентската двойка Митьо Пищова и Радо Шишарката. Техният основен аргумент е, че в президентските избори било шоуто. (И не е като да не са прави). 

Горе-долу с такива мотиви изглежда подплатена и номинацията на Жорж Ганчев и Кольо Парамов. 

Компания на всички тези правят кандидатите Николай Банев, който освен пред хотела си може да сложи светещи изкуствени палми и пред президентството и, разбира се, аптечният бос със спорна репутация Веселин Марешки.  

Кандидатският паноптикум не свършва дотук. Ако някой смята, че подобни номинации са налудничави, то “другарят генерал” (по Велко Вълканов) Радев, неизвестната пионка на ГЕРБ и известният, но с печално нисък рейтинг Трайчо Трайков – понастоящем реформатор, а иначе бивш гербер, изобщо не им отстъпват. Екзотиката се допълва от тандема Дончева – Минчо Спасов, и поливалентният ту опозиционен, ту управляващ, ту министър на ГЕРБ, ту на БСП Ивайло Калфин, който по настоящем е кандидат на АБВ. 

Разбира се, допълнителна ведрина внесе анонсът на назначения за председател на ДПС Мустафа Карадайъ, че има опция движението да издигне Ахмед Доган. Като се замисля с Пеевски шеф на щаба – ще има подкрепа от всички политически партии и спокойно ще може да пренесе пауните си на Дондуков 2.  

И все пак – ако изключим т.нар. “сериозни кандидати” и се съсредоточим в тези, които по-скоро предизвикат смях, ще открием тревожна тенденция. Те са си точно на мястото. 

Марешки събра ли над 400 000 подписа за референдум? Събра ги. Как, е една съвсем друга тема, колко от тях са на истински хора – също, но дори за бандитизмът у нас е сложно да фалшифицира половин милион парафи.  

Жорж Ганчев беше ли в парламента? Получил ли бе народното доверие? Кузов беше ли депутат – че даже националист, пръкнал от бума на Атака? Беше.  

Кольо Парамов съветваше ли Бойко Борисов? Съветваше го. Митьо Пищова грее ли по всички телевизионни канали? Грее. Радо Шишарката и неговият глашатай Сашка Васева част ли бяха от българския шоубизнес?  

Т.е. – за да имат тези хора политически амбиции (дори и на ръба на смеха), те са се почувствали достатъчно значима част от обществения живот в тази държава. Дали са луди, дали някой им е дал пет лева, дали търсят още пет минути слава – мотивите им нямат никакво значение.  

Те имат самочувствието, че са познати. А са познати, защото има достатъчно много българско човечество, което да ги консумира. Дали ще ги консумира в риалити предаване, в кръчма, докато вика “наздраве” или ще е гласувал някога за тях – отново няма значение.  

Този текст трябваше да е смешен. Няма как да е смешен, защото всичките ни кандидати – и сериозните и уж несериозните са наше производство. Made in Bulgaria, един вид. Не сме си ги внесли от Китай. Затова сме си отговорни само ние.  

А и се обзалагам, че ще спечелят гласове. Впрочем, също толкова заслужени, колкото и евентуална номинация на Доган и енигматичната пионка на ГЕРБ. Просто Парамов, Банев и Шишарката нямат зад себе си Пеевски или Цветанов. 

Това е. Няма как да е смешно.