Списанието е независим издателски проект на фотографа Яна Лозева и художника Ана Кременлиева. Представлява елегантна амалгама от текстове, фотографии, интервюта, разговори и изкуство, чиято единствена рамка е лекия и въздушен дизайн.

СВЕМА (името идва от светлочувствителни материали и ретро производител на кино и фотоконсумативи) – ще излиза два пъти в годината. Яна Лозева споделя, че първо вдъхновение за нея е списание егоист и обяснява философията на СВЕМА с една от етимологиите на думата култура – “преклонение пред светлината”. В увода на първи брой Яна заявява СВЕМА като “свободно пространство”, което не следва “класическата строга структура на списание” и цели диалог между поколенията в полето на културата.

СВЕМА си поставя задачата да събира текстове, които да са ценни и след 10 години.

Брой 1 е разположен върху 150 цветни и черно-бели страници хартия в натурален цвят, в голям формат, с български кириличен серифен шрифт, с цена 35 лева и с първа тема Време.

Ето акцентите в него:

–       Корицата показва детайл от изкуството на художника Станислав Памукчиев, който в пространно интервю пред Марин Бодаков например казва: Това, което правя, е реакция-отговор на съвременността. Усилието е да намериш жива енергия. (Разговорът с фокус “голямото време” е по повод актуалната му изложба в галерия Райко Алексиев);

–       Георги Господинов опитва в текст със заглавие Стопкадър да съчетае истории за фотографии и писане като стратегии за надлъгване с времето. Например това време: 3 следобед, най-мъртвото време, часът на Христовата смърт;

–       Актрисата Светлана Янчева присъства в броя като участва в първата игра на СВЕМА, в която няколко души от различни поколения съставят изречение от 10 думи, сред които да са “време”, “аз”, плюс дума свързана със собствената им работа. Ето и нейните думи: В два часа в театъра трябва да вместя 50-60 години живот. 50 години живот изтекоха като два часа в театъра. Какво ускорение!

–       Зорница Христова, издател и преводач пита от страниците на СВЕМА: В какво време живеем? За кое време работим? Колко дълго живее онова, което правим?

–       Режисьорът Маргарита Младенова пише за Даниела Олег Ляхова, която продължава да живее сред нас чрез сценографиите на своите спектакли, рисунките си и спомените на другите: Тя живееше в творба;

–       В интервю за СВЕМА астрофизикът Петър Тодоров казва – Но какъв би бил смисълът на понятието “ден”, равен на 24 “часа”, всеки с 3600 “секунди”, за една хипотетична извънземна цивилизация? Никакъв. Трудно дефиниране на понятието “едновременност”. И още Времето се появява при Големия взрив. И да се пита какво е имало преди Големия взрив е все едно, както обобщава Стивън Хокинг – да се пита какво по-северно има от Северния полюс. В поетичния дискурс на цялото списание, в това интервю идва и цитатът на Карл Сейгън: Ние сме пепел от звезди;

–       Ирена Крумова разказва истории за сексуалността на растенията;

–       Броят съдържа и азиатски истории от Петя Кокудева, като например тази от мястото с най-много столетници в света – японския остров Окинава. Тайната на дълголетието им е не толкова храната, колкото… ikigai. Ikigai е житейската философия на Окинава и буквално означава “причината да се събуждам сутрин”. Ikigai е пресечната точка между това, което обичаш да правиш, онова, което е полезно за другите и нещото, в което те бива. Немислимо е за окинавци да мързелуват;

–       В своя текст културологът Антоан Асенов завърта “пумпалът на Равел” и чрез музиката тръгва след Пруст, но стъпва по следите на изгубеното…. детство – Тик-так, тик-тук, тик-там;

–       Поетът и драматург Стефан Иванов споделя поетичен текст за празното, за свободното време. Онова време за обстоен приятелски разговор върху разликите между двата вида играещ човек – homo ludens и playboy. Текст, който напомня Камю, който настоява да си представяме Сизиф щастлив, без значение дали бута камък, носи огромна саксия с рози или е прегърнал тежък винилов билборд с числото 42 върху лицевата страна;

–       Емигрантът Момчил Миланов, докторант и асистент в Женевския университет твърди, че “в глобалния свят – емиграцията в смисъл на изгнание вече не съществува”. Относно общото усещане за време, Миланов пише: Публичното усещане за време е пусто като автобусна спирка през януари, а дрънчи като тенекия, завързана за опашката на побесняла котка. И още: България е най-метафизичната страна в света. Тя е нещо повече от Утопия, тя е държавата на котката на Шрьодигер. Ту я има, ту изчезва. За нея обикновено се говори в минало време, сякаш всички сме останали в учебника по родинознание в трети клас. Примигва и се появява на радара около 3 март, 24 май, 1 ноември. През другото време е заменена от злия й близнак – държавата;

–       Архитектът Христо Станкушев, художникът Кирил Златков и поетът Марин Бодаков разговарят за разминаването на времената и поколенията в изобразителното изкуство, литературата и архитектурата. Златков например вижда Ренесанса като базисно цивилизационно начало на нашата култура – Все още ние сме остатъчен ефект от вълните на интерференция на Ренесанса, според Станкушев това е Модернизмът, чието бреме според него бива надмогвано едва днес в Япония. Положен в български контекст, духът на времето според Златков се съдържа в усещането за край, според Бодаков ние имаме рециклиращо се усещане за край, докато за Станкушев се намираме в период на своеобразно начало. Той дава пример с архитектурата, в която през последните години натрупванията са под формата на “грешки”, но днес, когато сме на “кота нула” – има възможност да се гради. В разговора арх. Станкушев споделя и шега на своя чичо, журналистът Бойко Станкушев, който има идея как да се оправи България в две елементарни стъпки – Обявяваме война на Швеция и я нападаме. После Швеция ни напада обратно и ние ставаме част от Швеция. Така буквално за два три дни можем да оправим нещата.

Плюс фотографии от Яна Лозева, Венцислава Василева, Деница Георгиева.

Плюс рисунки от Даниела Олег Ляхова и Кирил Златков.

Плюс още поезия от например: Адам Загаевски, или пък Адриана Андреева от Студио Комплект (екс. Сп. Едно, One Design Week). За десерт – къс от виетнамска поезия в броя:

Ако истината днес не е вече истина утре,
тогава значи любовта никога не остарява.

От днес СВЕМА може да бъде намерено в:

8pm + octopus (ул. Шейново 4Б)
ecru shop (ул. 6 септември 26)
metta (завод Витоша)
N8 (ул. Шишман 8)
+ това (ул. Марин Дринов 30)
http://thehyggeshop.com/