•
19 октомври 2015
Който плаща, поръчва музиката, казват
Какви са ти богатите?
Отиваш във Флоренция и освен всичко останало, разглеждаш съдържимото в галерия “Уфици” (действа като шут в корема), двореца на Медичите, Баптистерия, Дуомото (Катедралата), виждаш от близо архитектурното чудо на Брунелески и се качваш на върха на построения от него купол. Тогава си даваш сметка сметка, че какъвто и да е реален културен напредък може да бъде реално започнат и завършен само и единствено от богати хора.
Разбира се, неизбежно и веднага изниква въпросът “Има ли значение как е добито това богатство?”.
Защото например Венеция натрупва голяма част от богатството си, като продава на изконния религиозен враг, на иновярващите турци, на мюсюлманите текстил, произведен от флорентинците, който се славел с изключителната дълготрайност на цветовете. За наличието на това качество,обаче била нужна стипца (калиево-алуминиев дисулфат), която флорентинците купуват от… османците и техните находища в Анатолия. През 1460 г. Джованид’Кастро открива стипца в Толфа, Италия. И познайте #КОЙ получава монопола за това? Да, банкерската фамилия на Медичите – фамилията, която управлява Флоренция към момента.
Май днес не ни е еня много как точно Медичите са се възползвали от упадъка на Сиена като банков център, нито как са слагали ръка върху на практика всеки бизнес в града, как са управлявали не просто цяла Флоренция, не просто цяла Тоскана, а в определени моменти са влияели на политиката на целия Италийски полуостров, особено когато техни родственици стават 4 пъти папи през 16-ти век.
И се оказва, че е много важно какви са и как разсъждават богатите в едно общество.
Днес плащаме по двайсетина евро, за да влезем в двореца им Уфици, превърнат в галерия, където са събрани шедьоври на изкуството от цял свят.
Медичите не просто започват в един момент да колекционират изкуство от Античността, но и финансират почти всички големи художници в западната част на Европа в трите века между 15-ти и 17-ти век.
Поръчват и плащат на най-знаменитите художници и скулптори да живописват украсата на църкви, административни сгради и дори лични покои. Поръчват статуи и портрети на тях самите, на съпругите си, на децата си и дори на любовниците си. Няма гений на италианския Ренесанс, който да не е финансиран в даден момент от живота си от някой от представителите на фамилията.
И се оказва, че е много важно какви са и как разсъждават богатите в едно общество.
В това отношение през нашето Възраждане имаме истински късмет с част от богатите ни, които проумяват едни работи, дето се простират отвъд собствения им живот. Така например Стефан Богориди, българин по произход, но близък приятел на османския султан, дарява една от къщите си в луксозния цариградски квартал Фенер за българска църква. Разбираемо църквата е кръстена “Свети Стефан” на нейния ктитор (дарител).
Разрешението за църквата е издействано от инициативен комитет, оглавяван от ръководителя на богатия абаджийския еснаф Никола Сапунов.
Любен Каравелов, пък, е син на изключително успешния и богат бегликчия (търговец на добитък) Стойчо Каравела и наследява огромно имане, което… “профуква”, за да издава вестници, книги, да финансира една борба, която за мнозинството негови сънародници е била напълно обречена.
Тук богатите дават пари за филм на Влади Въргала, за Шоуто на Андрешка Робева или за новия клип на Цветито Янева.
… впрочем братята Христо и Евлоги Георгиеви са ненавижданиот хъшовете…