•
18 октомври 2015
Стефан Великов интервюира себе си. Велико.
Влизам, гледам, пиле няма
Предимството да имаш повече от двама души в главата си е, че можеш да си задаваш въпроси ида бъдеш изненадан от отговорите. Имайки това предвид, се навих – след дълги увещания – да си взема интервю.Коетосе оказа много трудна задача, тъй като всеки мой персонален Аз се опитва давземе превес и да изкаже своята история.Стигнасе до бой, имаше много (една) жертви, но в края на краищата успяхме да сглобимподходящ материал:
Здравей, аз!
Здрасти, менче!
Я си признай са пред широката аудитория дали ме уважаваш?
Ще те замоля без подхлъзващи въпроси на първото ни интервю, удар под кръста е!
Тогава кажи ми кой е най-ранният ти детски спомен?
Когато се бяхме събрали с един приятел пред блока и зад една от ония кутии с надпис “високо напрежение” намерихмесгънато на 4 порносписание, чието съдържание тогава не осъзнавахме какво е.Виждаше се възрастен човек, правещ разни неща с гола кака и в края имаше нещобяло по лицето на каката. Заключихме, че това е крем за лице и кимнахмеутвърдително, затвърждавайки в съзнанията си за следващите няколко години, четака се прави крем за лице. За щастие не се опитах да направя такъв за мама, чесъс сигурност щеше да ме пусне за осиновяване.
Говорейки за детски спомени, кое най-много ти липсва от този период?
Когато бях келеменце най-обичах да хвана трамвай номер 7 и да ида до ЦУМ. Там отпред имаше една подвижна сергия на WSтелешоп, на която демонстрираха разни готварски електроуреди, рендета и т.н.. идаваха на публиката да пробва прясно сготвена пържола, палачинка, таратор икаквото друго можеш да си сглобиш с гениалните прибори на Хорст Фукс. Бяхпартийка с човека там, като срещу това да ми дава неща за ядене на аванта, азщях да говоря положително за предлаганите продукти, така че да въздействам надклиентите в посока покупка. После отивах до последния етаж на ЦУМ, където имашемагазин за телевизионни игри и играех на мострената конзола, докато не меизгонеха с шамари и хващах трамвая в обратната посока.
Липсва ми хиперболизираният начин, по който виждах всичко ежедневно, правено от по-големи от мен хора като СУПЕР ЯКО
Това е само един спомен, не може само това да ти липсва?
Е, липсва ми хиперболизираният начин, по който виждах всичко ежедневно, правено от по-големи от мен хора като СУПЕР ЯКО. Някакъв тип праща e-mail на свой колега в АБВ,киснейки в пробита компютърна зала? СУПЕР ЯКО!!! Някой кара мотопед снаколенки, подлакътници, каска и джапанки? СУПЕР ЯКО!!! Човек отива на работа,правейки едно и също влудяващо действие всеки ден, без никаква видимост тозиужасяващ цикъл да спре?… С-У-П-Е-Р Я-К-О!!! Липсват ми и нещата, дето секолекционираха. Квот’ ти падне. Кечисти, покемони, дъвки турбо, карти ю ги о.Бе ‘сичко, което можеше да се напечата на цветна хартия с номерация, беше мания,която всяко дете трябваше да има и мен това не ме подмина. Липсва ми същодушевното задоволство, което изпитах, когато отидох в училище и демонстративнозаявих на всички, че са ни вкарали кабелна и вече мога да гледам децки. Всичкиискаха да ми идват на гости, но им правех фасони.
А от лошите спомени какво можеш да споделиш?
Преди много време имах едни препирни с петел, които вече са известни в цял свят. Ужасът от онези мигове ме гони до ден днешен. Но историята има продължение,което не споделих. Пуякът, който очевидно бе пратен по агентурата на злия петел,се беше настанил в двора и също искаше да ме яде. Този пуяк беше всичко това,което този петел не беше – беше по-голям, по-силен, по-хитър и най-вече -умееше да ми бръкне в мозъка със страхови манипулации. Бидейки малък, обожавахпиленца и ги хващах с идеята да ги подържа, да ги погаля и така нататък. Единпът отивам към двора и пуяка го нямаше никъде. Минавайки през дворната част,видях едно малко пиленце, от тези най-пуфкавите, златни, кокоши пиленца, да сетътри към кошарата. Рекох си, че сега е моят миг и отидох да го хвана и му сепорадвам. Пилето се скри в кошарата и аз след него. Влизам, гледам, пиле няма.Не се и чува. Понечих да го викна “ехо, пили пили, къде си?” и в тозимомент зад мен чух един типичен звук, с който мъжките пуйки отговарят навсякаква форма на звук.
Той беше зад мен. Риеше с крака. Перчеше се.
Искаше дадовърши започнатото, оставено от неговия предшественик. В този миг на уплах иборба на живот и смърт, започнах да отстъпвам назад, като с ръце опипвах стенитезад себе си, в търсене на нещо, с което да се отърва от ситуацията. Пуякът сеприближаваше с типичен маниер, включващ перчене, надуване и гърлено “клюклю клю”. Вече бях в дъното на кошарата и нямаше накъде да ходя. С гръбкъм стената започнах да оглеждам пространството около себе си и мернах скрайчеца на окото си едно манарче, висящо на пирон от тавана. Нямах време даосмислям защо това е там, грабнах го и с дръжката успях да зашеметя пуякът задостатъчно дълго време, че да се отърва от него. Оттогава спрях да излизам натози двор. Минаха почти 20 години от тогава, но съм сигурен, че този пуяк е всеоще там и ме чака!
А изпитвал ли си някога културен шок?
Не забравяй, че съм човек, който е ходил на пазара в Лом с
баба си (мир на праха и) и е продавал червения й пипер с аргумент, че другитебаби слагат в техния червен пипер олио, за да изглежда по-тъмен. Буквалноединственият случай, в който съм изпитвал културен шок е, когато мои познати иприятели говорят с децата си за неща, като “чувства” и”мнения” и разни такива непознати за мен неща. По принцип на селоправилото беше – всичко извън нормата се коригира с шамар, понякога и със стол.Чия и каква е нормата – няма значение, но ако не си в ред – ще бъдеш коригиран.И затова като видя някой да пита детето си дали на новия пленер му харесва идали иска нов айфон, изпадам в амок. Та аз, за да си купя първия компютър, връщахжелеза на вторични и прибирах стотинки от ресто, като ходех до магазина, за дасбера 100 лева в рамките на 4 месеца!
Е са, само вторични и ресто ли си имал като доходи? Не е ли имало други алтернативи?
Пха, алтернативи. Всичко бачка като си малък, а аз тогава бях
вече двуметров пубер. Като бях тапишонка, рисувах с флумастри на криво изрязанилистчета хартия снежни човеци и отдолу пишех уницеф, продавах ги по 3 лева. Етова работеше, като станеш 2 метра говедо някак си се губи апела.
Ако зависеше от теб какво би променил в България?
Няколко неща: 1. Бих си пострил мега яка къща.
Питам в България?!
Ма къщата ще е вБългария бе, какво ти става?! Освен това ще има и двор към нея! И ще е наоживено централно място! И ще има интернет! И ще е с най-якия wi-fi скилометрична парола, та никой да не може да го ползва, за да ги е яд!
Това не е промяната, която имах предвид!
Я тихо бе, като че ливсеки не тръгва с тази цел по начало, аз поне съм честен.
Окей, нещо на изпроводяк?
Не казвайте на пуякакъде съм!!