Попаднах на снимки от дома му в интериорно приложение на съботен английски вестник. Харесахами контрастите. Той е един от първите, които използват силата на интернет за проучване на общественото мнение. Работисъс свръхмощни компютри. Използваактуални технологични изобретения. Гаджетгай, ще си кажете. А в дома му сигурно ибезжичен интернет няма. Елегантни класическимебели, аналогов дизайн, забутан iMac в един от ъглите, много книги и дори повече картини. Интересен тип.

Казва се Стефан Шекспир. Съоснователе на компанията за проучване на общественото мнение YouGov.

Дванайсет дена преди референдума за независимостта наШотландия през 2014 година изследване наYouGov алармира, че е възможно да се стигне доотговор “да”. Вследствие на това правителствената машинасе задейства и донякъде благодарение именно на YouGov,днес Обединеното Кралство продължава да е… ами, обединено.

Тия дни YouGov показа, че 63процента от американците са против решението на Appleда не уважи искането на ФБР за отключване телефона на един отнападателите на клиниката в Сан Бенардино през декември миналата година, когато 14 души бяха убити.

Стефан Шекспир е по първите страници на медиите, когато компанията мупредскаже (вярно или погрешно) резултати от дадениполитически избори, но всъщност голяма частот приходите на фирмата се генерират и от пазарни проучвания. Освенполитически и пазарни, от време на време YouGov вадии други интересни данни. Научих например, че 19процента от германците искат да имат крал; 34 процентаот британците биха пропуснали сватбата на добър приятел,ако по това време има важен футболен мач; 33 процентаот британците под 40 години са използвалиуслугите на онлайн агенции за запознанства; 50 процентаот французите не си спомнят имената на всички сексуални партньори, които са имали. Такива работи.

А дали Тръмп ще стане президент? Адали България ще се оправи? Адали … Да видим.

Стефан Шекспир

Видях снимка от дома ви в един съботен брой на Financial Times. Библиотека отпода до тавана. Интересно кои старикниги препрочитате?

–     Библиотеката е пълна с книги, коитосъм чел преди години – повреме на моята младост, когатоимах време за литература. Уви, вече нямам. Но е истина, че обичам често да разглеждамкнигите и само по вида на корицата, си спомням доста неща.Това има ефект. Нее задължително да взема книгата от лавицата и да я препрочета. Събуждат се спомени отдалечното минало. Какво например? Фитцджералд, Йейтс,Шекспир.

Ако сега съм пред книжарницата DauntBooks в Лондон, каквода си купя?

–     Да ви призная честно, нямам никаква представа отсъвременните автори и романи.  Акостава дума за друг тип книги, по-скоро ги чета на Kindle-а си. Обичам да чета класическа литература, докато пътувам. Тъй че по-скоро ще се въздържа да випрепоръчам нещо конкретно (смеесе).

Основната ви работа е свързана с YouGov,международна онлайн компания за проучване на общественото мнение, особено що се касае дополитически кампании. Койще спечели изборите в САЩ?

–     О, това все още не знаем (смее се).Не ми се иска все още да правя предположения. Вие сте прав, чев YouGov се занимаваме с много политическипроучвания. Работим в двенаправления – проучванията сепоръчват от медиите или от реалните участници в изборите.Заедно с това една голяма част от работата ни е свързана и скорпоративни пазарни проучвания.

Все по-честосе използват резултатите от обработени огромни масиви данни за изграждането наедна предизборна кампания. Всичкозапочва още през 2008 година с първатакампания на Обама, продължава ли това исега?

–     Има дваначина, по които се използватмасивите с данни. Един е познат именно откампанията на Обама. Ноима и още един вариант – бързоадаптиране по време на кампания след отчитане на резултатите. Ние сме много силни визмерване успеха на рекламните кампании по време на кампанията. Харчат се огромни суми, зада се достигне до хората, независимодали става дума за телевизионни реклами, хартиенисъобщения в пощенската кутия или дигитални на мобилния телефон. За нас е интересно даразработваме определени техники, коитопоказват как работят тези реклами и каква е ефективността им. Върху това сме фокусирани.

Колко души участват в т.нар. онлайн панели на YouGov?

–     Зависи какги измервате. От една страна – това са всички онези, които имаме право да потърсимза дадено проучване и теоритично те да ни отговорят. Товаса милиони души. Стотици хиляди сахората, за които знаем, че шансът да отговорят е над 50 процента. Става дума за основнитестрани, в които работим. Броят на хората е наистина огромен. Въпреки че целта никога не е била да прекаляваме с бройката – за нас е по-важно да попълваме определенислоеве данни за всеки от респондентите. Не правим едно проучване с дадени хора и това е всичко, приятели. Опитвамесе да знаем максимално за хората, коитостоят зад отговорите. Такасе получава добре структурирана информация. Затовапредпочитаме да разговаряме с лимитиран брой хора по няколко пъти. Ако броят на респондентите епрекалено голям, това не е добре за нас, тъй като целим еднаосновна група, за която имамемаксимално много информация.

Вярно ли е, чекомпании като вашата, къмкоито има високо доверие, всъщностмогат да променят нагласата на гласуващите със своите проучвания преди изборнияден? Референдумът вШотландия беше пример за това.

–     Вижте, опитваме се да променямевъзприятията на гласуващите – всъщносттова е и целта на проучванията – всекигласоподавател има право да знае какво е вероятно да се случи. Споменахте за Шотландия. Десетина дни предиреферендума ние показахме, чее възможно да надделеят гласовете за независимост. Ислед това всеки от Дейвид Камерън до последния министър, предишни премиери, политици, журналисти, коментатори, анализатори започнаха даработят в посока предупреждения, че такъв вот е възможно да бъде гласуван. Започнамного силна кампания. Товапомогна на хората да се върнат към първоначалното си мнение – против независимостта. И когато се случи реалнотогласуване, както пак предрекохме, нещата бяха други и тесъвпаднаха с прогнозните ни резултати.

Дали всичко това щеше да се случи без нашето проучване? В някакъв смисъл ние сме частот т.нар. преговорен процес, давайки информация за товакакво би се случило. 

Казвате, чевсеки има право да знае какво се очаква да се случи.Интересно ми е да чуя вашето мнение за екзит половете по време наизборния ден. В България напримертова е шумна тема за разговор всеки път, когатоима избори.

–     Мисля, че това е опасно. Опасно е, защото това е денят, в който хората реално решаваткак да гласуват. Решават дали изобщо дагласуват или не. Проучваниятаневинаги са точни. Ако видим напримеризборите във Великобритания от миналата година, всичкипроучвания дадоха грешни резултати, включителнои нашите. Няма как да сме сигурни, че екзит половете в деня наизборите дават точни резултати. Порадитази причина мисля, че не е добре да сеправят в деня на гласуване. Нощтапреди изборния ден? Тогава да, защото има многопроучвания и всеки може да реши какво да прави. Ноаз лично съм против да се публикуват резултати в деня на изборите и предиофициалното им приключване.

Но част от чара на изборите е да не знаеш какво точно ще сеслучи. Сега с използването наогромни масиви от данни и все по-точнитепрогнози, избирателите знаятвсичко.

–     Не бихказал, че знаят всичко, защото винаги има възможност за промяна. Никога прогнозите не сафинални. Но в заключение бихказал, че гласоподавателитеправят важни избори, когато гласуват. Втози смисъл е добре да бъдат максимално информирани.Това включва и получаване на информация за нагласите на останалите. Да знаят как биха гласувалидругите хора. Защото това може да имазначение.

Сменям темата – наскороми попадна проучване на Харвард за ефекта от затрупващата ни информация инамаляващата възможност да се концентрираме. Тамекспериментират с гледане на картина, самоедна при това, но в рамките на три часа. Ако трябва да участвате втози експеримент, коя картина ще изберете, все пак сте ценител наизкуството?

–     Три часа? Това е прекалено дълго време. Дори за човек, който обича изкуството. Ако все пак са три часа, бих избрал един от големитепейзажи на Рубенс. Има една определенатворба, която е в националнатагалерия. Забравих името й. Три часа наистина са много, но в тази конкретна работаима толкова детайли, коиточовек може да съзерцава, чесъс сигурност ще избера нея.

* Проект “Иноваторите” на егоист и Дарик радио е вдъхновен от Innovation Starter.Заедно вярваме, че добрите идеи и иновативния подход помагат да се развиваме.Всяка седмица Константин Вълков представя хора с различни професии, коитовдъхновяват. Проектът стартира в началото на 2011 година с интервюта с РичардКуест (водещ в CNN), Йорген Виг Кнудсторп (шеф на Lego), Хидетоши Наката (футболист и предприемач), Енрике Пенялоса(кмет на Богота), Елиф Шафак иИсабел Алиенде (писателки), МагнусКарлсен (световен шампион пошах) и много други. Интервю номер 63 в проект Иноваторите: СтефанШекспир, предприемач

Повече за Innovation Starter тук.