Миналата година по това време бяха актуални обществените вълнения по темата Лудогорец. Еднибяха патриоти, обединени от позитивната национална кауза, печелеща слава забългарския футбол по международните терени. Другите бяхме бедни и изгубенидушици, осмеляващи се да омаловажим поредната досадна проява на патешкивълнения, на която дори защитата на Марек (Дупница) правеше шпалир. Днес смеразделени по други належащи за обсъждане по Интернета теми и на никого не мупука за разградското Ман Сити.

Защото у насвсяко чудо, всяка реформа и всяка национална кауза е за 3 дни. И фактът, чекренвиршите имат необичайно дълъг срок на (почти)годност, не помага на тованякой особено да го е еня, че тимът е с трети треньор в сезона, който започна снай-скъпата селекция на български отбор. Дадени за нови играчи бяха €6 250 000 (по данни от sportal). С тия пари можеше трибуна Моци да сеобгради с две трибуни Боци в чест на премиера и да останат пари за ток и вода,за да не се натоварва бюджетът на разрадската община. Или на всеки мач да идваЦеца, която да раздава лютеница на полувремето.

Но вместо новоизръшкване на Европата и поредна доминация в родния шампионат, в който има едваоще 9 отбора, Лудогорец понастоящем е на на четвърто място с цели 3 точки предСлавия, в която поне доскоро думата заплата, бе мираж. И на никой вече не мудреме за Националната кауза. И хората, ако изобщо се присетят, се чудят далиМоци още е треньор.

А това е така,защото Лудогорец е един Бареков. По едно време го отразяваха безкритично отвсяка медия, докато въртеше скарата по площадите. Около него се въртяха дежурнитеза нашата реалност персонажи, които гледат да се присламчат към нещо богато ида му правят евала. Сега сигурно малцина знаят, че Бареков е евродепутат, аабсолютно никой, дори самият той, няма идея какво прави в Брюксел.

Лудогорец есъщата демонстрация на нечии пари, която няма как да спечели сърцата на хората,нищо че напълни Националния стадион. И Бареков пълнеше зали и площади изстраната с хора, жадни за сеир и гладни за скара. И когато това спре, същото нещоминава в миманса на вниманието на обществото.

Защото малко саистинските и непреходни неща. Които дори да отидат във В група, пак санай-интересни на обществото*.

*Тукавторът на статията се позовава, освен на чорбарското си сърце, също и на факта, че отначалото на сезона новините за ЦСКА са по-четени и коментирани от тези заотборите в А група, а Боби Галчев е футболно божество.