Протокол от един истински разговор по еротичен телефон, провел се през далечната 1998 г.

РЕТРО ЧЕТВЪРТЪК

По жицата

Протокол от един истински разговор по еротичен телефон

от egoist .bg

егоист: Ало?
Тя: Да, здравей, аз съм Лиза и съм готова дастанем много близки.
егоист: Здравей, Лиза. Ами… как си облечена?
Тя: С червена копринена блузка и къса пола, свисоки токове. Всеки ден ходя на фитнес, тялото ми е стегнато и съвършено.Мерките ми са 90-60-90. А ти как изглеждаш, сладурче?
егоист: Висок съм 1.90 и тежа 85 килограма.Нося очила и съм обут в анцуг, купих си го оня ден от магазина на Найки. Попотник съм, обаче го окапах с гювеч оня ден и сега мирише малко странно.
Тя: О, как те искам! Желаеш ли да ме чукаш?
егоист: Окей.
Тя: Добре тогава. Вече сме в спалнята ми.Пуснала съм тиха нежна музика и съм запалила свещи върху нощното шкафче и пораклата. Поглеждам те в очите през немирен кичур руси коси. Ръката ми се плъзванадолу по слабините ти и започва да разтърква нежно огромната подутина там.
егоист: Ох, почвам да се потя.
Тя: Издърпвам ти ризата и започвам да те целувампо гърдите.
егоист: Аз… такова… ти разкопчавам блузката.Ръцете ми треперят.
Тя: Аз сладко стена.

егоист: Аз пък ти хващам блузката и започвам
да я свличам по тялото ти.
Тя:
Аз блажено отмятам глава назад. Хладнатакоприна се плъзга по топлата ми кожа. Все по-бързо разтривам огромния ти звярпрез панталона.
егоист:
Ръката ми се отплесва от напрежение ираздирам дупка в блузката ти. Извинявай, много съжалявам.
Тя:
Няма значение, не беше толкова скъпа.
егоист:
Ще ти я платя.
Тя:
Не се притеснявай, не държах много на нея.Отдолу съм по черен дантелен сутиен. Дишам дълбоко, гърдите ми са набъбнали инапират да изскочат от сутиена.
егоист:
Боря се със закопчалката на сутиена.Май нещо е заяла. Имаш ли ножица под ръка?
Тя:
Хващам ръката ти и нежно  я целувам. После посягам назад и горазкопчавам. Сутиенът се плъзва по раменете ми и пада на пода. Хладният въздухоблива гърдите ми. Зърната ми се втърдяват.
егоист:
Ебаси, страшна си. Как го направи?Вдигам сутиена ти и почвам да разглеждам устройството на закопчалката.
Тя:
Извивам гръб като котка. О, скъпи! Предималко съм се изкъпала и сега искам да почувствам езика ти навсякъде по тялотоси!
егоист:
Пускам сутиена върху леглото. Сега теближа по… така, де… по гърдите. Много са… хм, готини.
Тя:
Прокарвам пръсти през косата ти. Сега лекосмуча мекичкото на ухото ти.
егоист:
Само не си пъхай езика! Много мразя!Кихам! Гърдите ти се покриват с лиги и сополи.
Тя:
Моля?
егоист:
Извинявай…
Тя:
Нищо де, избърсвам гърдите си с остатъцитеот блузата си.
егоист:
Взимам мократа блузка и я пускам напода. Тя казва „пльок”.
Тя:
Така… Смъквам ти анцуга и търкам твърдияти член.
егоист:
Аааа! Пищя с тънък гласец! Студени сати ръцете! Аааа!
Тя:
Вдигам си поличката. Искаш ли да ми свалишгащичките?
егоист:
Що не. Свалям ти гащичките. Сегапочвам да те лижа по… ъ-ъ-ъ… Ох, чакай малко.
Тя:
Какво става?
егоист:
Влезе ми пичи косъм в кривото гърло.Задушавам се.
Тя:
Добре ли си?
егоист:
Не мога да спра да кашлям, ще сиизкашлям червата, ебати. Целият почервенявам.
Тя:
Мога ли да ти помогна с нещо?
егоист:
Тичам към кухнята, почти се задушавам.Къде са ти чашите?
Тя:
В шкафа вдясно от мивката.
егоист: 
Изпивам чаша вода. Ох, по-добре съм.

Галя гладкия ти задник. Целувам влажната ти шия… Обаче имам малък проблем.

Тя: Аз съм в леглото. Мокра съм, толкова те искам, че чак ме боли.
егоист: Избърсвам чашата и я слагам обратно вшкафа. Тръгвам обратно към спалнята. Чакай, много е тъмно, къде е спалнята?
Тя: Последната врата вляво в дъното накоридора.
егоист: Чакай. Оп, напипах я. Влизам.
Тя: Свалям ти анцуга. Стена и скимтя, толковамного те искам.
егоист: И аз.
Тя: Сега си гол. Целувам те сластно, телата нисе притискат…
егоист: Чакай, натискаш ми очилата в носа. Щеми стане синьо.
Тя: Може ли да ти сваля очилата?
егоист: Не, ще ми ги изкривиш. Свалям ги,обаче не виждам много добре без тях, предупреждавам те. Слагам ги на нощнатамасичка.
Тя: Коленича на леглото. Вкарай ми го, скъпи!
егоист:
Ох, пикае ми се. Тръгвам през стаята с
разперени напред ръце. О-ох, ритнах си кутренцето. Намерих тоалетната.
Тя:
Побързай, скъпи.
егоист:
Готов съм! Опитвам се да пусна водата,обаче не намирам дръжката. Опа-а.
Тя:
Какво сега?
егоист:
Май съм се изпикал в коша за пране.Извинявай. Тръгвам обратно към спалнята и гледам да не се блъскам много встените.
Тя:
О, да. Да, ела!
егоист:
Сега ще си сложа това… оная работа… втвоята такова… в твоята оная работа.
Тя:
Да, вкарай ми го, скъпи, влез в мен!
егоист:
Галя гладкия ти задник. Целувамвлажната ти шия… Обаче имам малък проблем.
Тя:
Поклащам задника си и те търся,разтворена. Не мога да издържа и секунда повече! Вкарай ми го сега, веднага,чуваш ли!
егоист:
Не ми става.
Тя:
Какво?
егоист:
Ми мек ми е. Не мога да го вдигна.

Тя: Изправям се, в очите ми се чете
възмущение.
егоист: Свивам рамене с тъжна физиономия.Пишката ми виси. Сега ще си сложа очилата и ще я видя аз тая работа. Не мога даси го обясня.
Тя: Остави. Аз вече се обличам. Закопчавам сисутиена. Слагам си унищожената от теб блуза и потръпвам от отвращение.
егоист: Недей де, чакай малко. Зверя се втъмното, опитвам се да намеря нощната масичка, на която са ми очилата. Плъзвамръка по раклата и събарям дезодоранти, рамки на снимки и някакви свещи.
Тя: Закопчавам си блузата. Сега си обувамобувките.
егоист: Опа! Намерих си очилата. Слагам си ги. Господи! Една от свещите е подпалила пердето и то сега гори! Соча натам с шокирана физиономия!
Тя: Бе я си еби майката! Нещастник такъв!
егоист: Вече и мокетът гори! О, нее! Мамка му, какво ще правим сега?
Тя: (сигнал заето)

От Николай Романов
Егоист #22, ноември 1998, цена 3000лв, DEM 3.00