Ново изследване доказва неподозирани чувства и емоции на най-неочаквани места
Те са безсъвестни и манипулативни. Самовлюбени и нечестни. Зловещи садисти и хитри измамници. Те са психопати.
Теорията, че хората с разтройство на личността не чувстват абсолютно никакво съжаление и разкаяние е толкова силна, че се оказва ключова при диагностициране на състоянието им, пише Оливия Голдхил от Quartz. Те биват определяни за безчувствени хора. Но екип от изследователи от Йейл и Харвард, начело с психолога Ариел Баскин-Сомърс, повдигна сериозни въпроси за това определение в проучване, публикувано тази седмица.
Учените са установили, че хората с признаци на психопатия, в действителност правят опити да съжаляват за постъпките си. Но изглежда, че те се борят за да изпитат и разберат това чувство.
Баскин-Сомърс и нейният екип, разучили 62-ма мъже с признаци на антисоциално поведение, включително склонност към престъпност, наркотици и тормоз, които не са били официално диагностицирани като психопати.
За да разберат поведението им възложили задача на всеки от тях да хвърли топка към две гуми, които имали различни нива на точки. Преди хвърляне на топката участниците не знаели какви точки им носи всеки удар. След изпълнението на задачата на пациентите било показвано колко точки са успели да получат, като били помолени да оценят своите емоции от “много разочарован” до “много доволен”. Участниците, които пропуснали да отбележат точки, показали сходни нива на съжаление след задачата, независимо от психопатични си черти. Но тези, които имали по-високи нива на психопатия не използвали емоциите за коригиране на поведението си в бъдеще.
Джошуа Бъкхолтс, асистент по психология в Харвард, споделя пред Medscape Medical News, че изследването показва как антисоциалното поведение при психопатите не идва от неспособността им да изпитват емоции, а от трудността да ги използват, за да направят по-добър избор.
Това наистина измества фокуса от идеята, че тези хора са само студенокръвни и безчувствени… И те са хора, които могат да имат нормални емоционални преживявания, но правят лоши неща, защото механизмите, които използват, за да направят по-добър избор, са разбити в тях самите, добавя той. На този етап възможностите за лечение на база на констатациите са силно спекулативни.
В края на краищата, това е само едно изследване с ограничена извадка. Но именно то предполага, че съществува потенциално обучение и лек за чувствата на тези хора. Нашата надежда е, че това ще насочи към нова посока изследванията за психопатията, казва още Бъкхолтс.