Пакистанското момиче, което понесе куршумите в името на образованието
И аз съм отнесена като татко и понякога в клас си представях как, докато се прибирам, някой терорист ще изскочи изневиделица да ме застреля. Чудех се как ще постъпя. Може би щях да си сваля обувките и да го замеря, но после си казвах, че тогава няма да има разлика между мен и терориста. Може би щях да го помоля: “Добре, застреляй ме, но преди това ме изслушай. Не постъпваш правилно. Нямам нищо лично против теб, просто искам всяко момиче да ходи на училище”. – Аз съм Малала, Малала Юсуфзай.
На 9 октомври 2012 година в град Суат в Пакистан,връщайки се от училище 15-годишната Малала изживява тази среща в микробус превозващ момичетата към домовете им. Не е успяла да говори и няма конкретни спомени зап реживяното, но са и разказали, че талибаните са ги отбили от движението и въоръжен мъж е влязъл в каросерията. Приближил се и попитал с пистолет в ръка: “Коя е Малала?”.Последвали 3 изстрела. Тя е пронизана над лявото око, а момичетата до нея са ранени. Закарана е във военна болница в град Пешавар, където премахват част от черепа и за да достигнат до оток в мозъка. Лечението продължава в Бирмингам, Великобритания с множество операции и Малала оцелява без последици във функциите на мозъка. През март 2013 успява да се върне в училище и същата година дава отговор на въпроса с книгата си “Аз съм Малала”, забранена и до днес в родния ѝ Пакистан.
Години по-рано, след като талибаните установяват контрол над долината Суат, Малала Юсуфзай надига глас срещу затварянето на девическите училища. Тя учи в такова, основано от баща ѝ – просветен деец и активист срещу новата власт и отказва да се примири, въпреки смъртните заплахи срещу семейството ѝ. Септември 2008-та година след атаки на девически училища, изнася реч в Першавар озаглавена Как смеят талибаните да ниотнемат изконното право на образование?. 2009-та година започва блог за BBC под псевдонима Гъл Макаи. Две години по-късно е номинирана за Children’s PeaceAward и печели Pakistan’s National Youth Peace Award. Въпреки опасността за живота ѝ и до днес Малала защитава правото на образование и силата на свободата, която то дава. Октомври 2013-та година Европейският парламент награждава Юсуфзай с Sakharov Prize for Freedom of Thought, а по-късно същата година е номинирана за Нобелова награда за мир, която не печели. Следва повторна номинация през март на следващата година.
Малала Юсугзей става най-младият Нобелов лауреат през август, когато е едва на 17. Преди точно 1 година на 18-тия сирожден ден, 12 юли 2015 в Ливан тя отваря училище за сирийски момичета бежанци, с капацитет 200 души на възраст 14-18 години, финансирано от The Malalа Fund. В речта си на този ден, тя казва:Днес, в първият ми ден като пълнолетна жена, от името на децата по света, аз настоявам пред световните лидери да инвестираме повече в книги, отколкото в куршуми. Малала призовава хората, които я подкрепят да публикуват собствени снимки с любима книга в ръце и #BooksNoBullets, изисквайки от световните лидери “да финансират в истинското оръжие за промяна, образованието!”
Всъщност, ако целият свят спре да харчи пари за финансиране с военни цели за 8 дни, можем да имаме 39 милиарда долара, достатъчни да осигурят 12 години безплатно, качествено образование на всяко едно дете на тази планета, пише по-късно тя.