“Борис има странната “способност” да губи посоката на мисълта си дори само ведно изречение. Като дете, което за първи път е изправено пред публика дарецитира… Вие страстно искате то да успее да довърши фразата и когато това сеслучи, искрено споделяте триумфа му!” Думите са на единнисък очилатко с добре пригладена и сресана коса, скъпарски костюм, с който прилича на типично юпи от Ситито. От хеликоптер севижда, че Майкъл Гоув се харесва – дотолкова се харесва, че в последната секунда прецака най-добрия си приятел, скойто се познава още от преди 30 години, когато са търкали скамейките наОксфорд.

Добре образованиятБорис Джонсън със сигурност знае, че последните думи на Цезар не са били “Ettu, Brute?” Те са звучали доста по-нежно на гръцки: “Kai su, teknon?” или”И ти ли, дете мое?”. Според разкази на хора от най-близкото муобкръжение, след предателството на най-близкия си съратник той е дотолковаразстроен, че често губел нервите си. “Борис не е страхливец!”,обяснява човек от екипа му, който е присъствал на фаталната сбирка на 30 юнисутринта, след която политикът обяви, че се оттегля от битката за лидерскияпост в партията. “Той тича без да се оглежда встрани. Пределно ясно беше,че имаше избор. Можеше да опита да срути Гоув, но това в крайна сметка щеше дае на цената на взаимното унищожение. Или да отстъпи в интерес на партията истраната. Той избра по-почтеното, макар че на теория това би могло да означаваи края на политическата му кариера.” Дали? Само не наричайте Тереза Мей”новата Желязна лейди”, защото ѝ е още рано и твърде плоско – а идосега не е дала и най-малък знак, че заслужава. Това е все едно да яопределите като “британската Румяна Бъчварова”.

Снимка: Carl Court/ Getty Images

Ако Шекспир не бешепокойник от има-няма 400 години, със сигурност щеше да опише случките, които серазиграха в дните от най-важната седмица за бъдещето на Обединеното кралство -тази след разтърсващия 23 юни. Няма нищо по-неадекватно от коментарите набългарски -ози за това, което се случва на Острова. Като се започне от самотоначало – малките часове на 24-ти, когато един юнак реши да блесне първи сопорните си точки, коментирайки какво следва от факта, че “младитеобърнаха референдума: Великобритания остава в ЕС с 52 %”! До днес несме стигнали по-далеч от тезите за тежкия политически махмурлук, обхваналгласувалите Leave на сутринта, в която разбрали, че господин Юнкер няма повечеда се грижи за бъднините им. Нормално е хора, чийто инструментариум едостатъчен да обяснят 12-ата, 15-ата или 23-ата победа на префасониралите сенаследници на бившата компартия над автентичните такива, да се затрудняват,когато става дума за държава, в която политическата демокрация и интригите,които я съпътстват са на стотици години.

Историята, коятодоведе до “коронясването” на Тереза Мей, за мнозина изненадващо, тъйкато госпожата беше определяна като “хладна поддръжничка на Remain-а”,започва през уикенда след референдума. Всъщност в тези два дни не се случва нищо или почти нищо – освентова, че новият силен човек, Борис Джонсън, безгрижно играе крикет с лордСпенсър. Мнозина от неговите поддръжници го обвиняват за този непукизъм, койтомалко прилича на добре познатата случка от славната история на Англия – припоявата на Непобедимата армада на хоризонта Сър Франсис Дрейк тъкмо довършвалпоредната си игра на боулинг. А сред поданиците тутакси се поднови спорамързеливец ли е този чорлав кандидат-наемател на Даунинг стрийт 10или играе роля. Един от най-добрите познавачи на Джонсън – Хари Маунт, обръщавъпроса: А дали още е модерно да си работохолик? И дава блестящ пример:”До Големият взрив в Сити-то през 1986 бизнесът се движеше основно отброкери с вид на току-що завършили ученици, работещи по няколко часа, съсзадължителен тричасов обед и две бутилки вино на масата. След това визията сепромени – от 30 години шестват завършили с отличие в някой от университетите отБръшлянената лига или така наречения Оксбридж, работещи по 14 часа на няколкопарченца суши. И какво постигнаха тези, последните? Най-големият финансовкрах от поколения насам! Тенденциите обаче отново се променят – споредпоследните проучвания на компанията за набиране на работна ръка Astbury Marsdenюпитата в Ситито на 12-часов работен ден са намалели двойно – от 10 процентапрез 2012 на 5 в наши дни. 62 % редовно работят от дома си в сравнение с 46преди, а 26 от всеки 100 правят пачки на непълен работен ден.” Съссигурност не може да се нарече мързеливец човек, който става всяка сутрин в 5 и45, но бързината не е силата на политика, който почти държеше в ръцете сипремиерския пост. Още от времето, когато същия този Борис Джонсън педантичноунищожавал вечерите на редакторите, които чакали текста за колонката му в Telegraph.Крайният срок бил 19 часа, а минути след изтичането му той се оправдавал сбавния Интернет: “О-о-о-о-о, Боже, съжалявам! Всички тези овехтели меднипроводници трябва да бъдат изметени докато си говорим в този момент, old man!”В същото време си чувало как почуква по клавиатурата, довършвайки текста.

Малко отклонение -в книгата си Келнер! Възход и падение на политическото пиене репортерът на ВВС Бен Райт пише, че в момент на откровение подалият тези дни запореден път оставка лидер на UKIP Найджъл Фарадж му споделил за горната сиграница преди разговор с журналисти – близо три литра… бира, разбира се! Винтервюто си през април от рубриката Обяд с FT доуточнява – малконад литър и половина бира, голяма чаша портвайн и половин бутилка Châteaude-Lugagnac. Явно безгрижното бохемство е присъщо на повечето от лидерите на Брекзита с изключение на един.

В лагера на бившиялондонски кмет са убедени, че правосъдният министър Майкъл Гоув е планиралпреврата дълго време. “Действията са подготвяни най-малко от шест седмици.Те са предвиждали загуба с малко на Брекзита, след която постепенно да сеотърват от Борис. Победата с малко беше изненада и те са решили в движение дадействат. Това е порочното в цялата случка”, казва човек от екипа на Джонсън.”Джордж Осбърн беше част от плана на Гоув. Самият Гоув прекара уикендаседмица преди вота в Дорниууд (б. а. – резиденцията нафинансовия министър). Знаеше се, че Борис ще бъде кандидат за лидер – нито Осбърн, нито Камерънискаха да спечели.” Найджъл Фарадж също усетил “артилерийската подготовка”: “Забелязах Гоувда прави доста по-сериозни неща, докато Борис беше държан в автобуса накампанията. Можех да видя схемата в шумотевицата около каузата Vote Leave.Имаше малки игрички в една голяма игра. Не бях изненадан, когато Гоув реши дасе кандидатира. Мислех си и преди това, че е възможно да се случи.Най-странното за мен беше, че самият Борис не знаеше какво се случва и дори неподозираше…” Помощниците на Гоув продължават да твърдят, че той сам евзел решението да се кандидатира в четвъртък сутринта, след като е чул, чеАндреа Ледсъм се включва в битката. Той също така бил полудял от колебанията наДжонсън: “На Майкъл тотално му писна от разконцентрираността на Борис, а иразбра, че му липсват някои качества, които са необходими за единпремиер”.

А всъщност онзиуикенд не бил посветен само на крикет. “Имаше телефонен разговор междуБорис и Гоув. Последният искаше да стане финансов министър, вицепремиер и главенпреговарящ по Брекзита. Борис се съгласи само за министерското кресло”,разказва високопоставен член на екипа на Джонсън. Недоверието започнало бавнода се процежда по време на сутрешното заседание във вторник в офиса на ЛинтънКросби, австралийски политически гуру, който поел кампанията на бившия кмет за лидерскияпост в партията. Кросби и бизнес-партньорът му Марк Фулбрук се срещнали с Бориси Гоув в 8. Гоув бил придружаван от Доминик Къмингс, лидер на кампанията VoteLeave и негов бивш специален съветник. Човекът имал доста спорна репутация иекипът на Джонсън смятал, че не трябва да участва в разговорите между двамата”началници”. “Когато видяхме Гоув да идва с Къмингс имахме дваварианта – или да махнем с ръка “f*** off” и да си тръгнем или даприемем този факт с усмивка. Избрахме второто”, споделя старши съветник набившия лондонски кмет.

Снимка: Carl Court/ Getty Images

В сряда се появявалек конфликт около погрешно изпратен от съпругата на Гоув, Сара Вайн, e-mail, вкойто се обясняват ангажиментите за бъдещи назначения, които е поел БорисДжонсън. Жената събира трудов стаж основно като колумнист в Daily Mail. Тясъщо така била подшушнала на ВВС за тайна среща на висши активисти на Брекзита в дома на Борис в Оксфордшир. “Гоув каза: Сара изпрати мейла на грешенчовек и той предизвика у него само усмивка… Някой го репликира: Надяваме седа не напише и нещо друго! Той отговори: Не се притеснявайте, ще оправяработата!”, казват хората на Джонсън. Според депутата Бен Уолъс,изпускането на конфиденциална информация е рецидив, когато става дума за Гоув:”Майкъл изглежда има емоционална необходимост да клюкарства, особено наедно питие, което изглежда се случва твърде често.” Все пак във въпроснатасряда са разпределени постовете в бъдещата нереализирала се кампания. Гоувстава председател, Ник Боулс, бивш съквартирант на правосъдния министър отстудентските му години поема работата с депутатите, Доминик Рааб ще се занимавасъс стратегията по Брекзита, съветничката на Гоув Бет Армстронг ще помага за отсяванетона членовете на Камарата на общините, които има реален шанс да подкрепятДжонсън. “Този списък се оказа ключов, нещо като Светия Граал. Беше отнетавъзможността на Борис реално да работи с депутатите без хората на Гоув. Ниедори не можехме да принтираме имената им, цялата база данни беше контролиранаот Бет, никак не е лесно тепърва да се събира информация и контакти за 325депутати”, жалват се впоследствие от екипа на Борис. В 5 и 25 следобедАндреа Ледсъм се съгласява да стане един от тримата най-важни министри вбъдещия кабинет. Сделката трябваше да бъде потвърдена писмено от бъдещияпремиер до 8 вечерта. Гоув пита Борис дали писмото с потвърждението е готово,последният открива, че го е забравил в кабинета си. То е донесено и предаденона… Ник Боулс (да, същия съквартирант).

В 8 и 10 Джонсън пише СМС на Гоув: “Андреа искаше да анонсирам нещо от рода на “Гледаменапред към кампанията с топ-отбора Майкъл Гоув и Андреа Ледсъм!” Така o’kли е?” Гоув не отговаря, в крайна сметка Борис вече бил изпусналопределения краен срок… На свой ред в 21 и 30 бившият лондонски кмет получавасъобщение от Андреа: “Нито обаждане, нито писмо… Явно не искаш дапродължим напред въз основа на договорката. Вече подадох документите за моятаноминация!” “Oh f***, f***, f***”, изпаднал в паника Джонсън. Хоратана Гоув пък го изиграли бесни, защото бившият кмет едва бил започнал да пишекандидат-лидерската си реч. Нахвърлял първите фрази още в колата и продължил ив дома си в Айлингтън. Мързел ли етова? Пак добрият стар ХариМаунт: “Борис има двама любими политици – дали Перикъл е представилчернова на речта си от 431 година преди Христа в чест на падналите атиняни във войната срещу Спарта? Или пък представете си някой да се опита да конкретизира речтана Чърчил: “Извинявай, Уинстън, когато казваш “Ние ще се бием с тяхпо плажовете!”, би ли уточнил кои точно плажове?”

Късно в срядавечерта Ник Боулс получава СМС от един от специалните съветници на Гоув, койтого кани в дома на министъра в северен Кенсингтън. Половин час след полунощвзима едно Uber такси и тръгва. В дома на Гоув заварва домакина и съпругата муда вечерят с трима съветници и баронеса Симон Фин, бивше гадже на Майкъл.”Майкъл приключи с вечерята и изтърси: “Не мога с чиста съвест да подкрепяБорис!”, свидетелства един от очевидците на случката. “Ниеотвърнахме: “Нека да преспиш и тогава вземи окончателно решение!…”На сутринта той се обади последователно на Борис и на Линтън Кросби. Беше в 8 и45 в четвъртък. “Линтън, влизам!”, “Къде влизаш?”, “Вбитката за лидерския пост!” След разговор с Гоув Кросби звъннал на Борис,за да му каже новината. “Е, това е всичко. Не мога да продължа…!”,бил краткият отговор. Австралиецът се опитал да насърчи проваления кандидат-премиерда атакува като се появи все пак в Уестминстър. В 9 и 2 правосъдният министърМайкъл Гоув публикува изявлението си, в което се казва: “За съжаление,стигнах до извода, че Борис не може да докаже качества на лидер, както и дасформира екип, който да се справи с предстоящите тежки задачи.” Следкратки сондажи със съпартийци Борис се затваря в една стая със съпругата сиМарина, след което обявява оттеглянето си. “Това беше една велика реч, вкоято показа на копелетата какво са загубили!”, емоционално коментирачовек от екипа му.

Това се случва втрите дни, които разтърсиха Консервативната партия и изхвърлиха, поне засега,най-популярния й политик, от борбата за премиерския пост. Краят на историятавсъщност може да е и един happy end за него, защото Тереза Мей би била прекрасен…временен министър-председател. Веднага след като 60-годишнатадама завърши процедурата по Брекзита ще е същинската битка за Даунинг стрийт, в която няма да имамюрета, недоставени писма и нервни СМС-и. Дотогава колонката на Борис Джонсън вTelegraph ще продължава да се пълни със съвети как трябва да бъде управляванастраната. А и той все още е 13 години по-млад от възрастта, на която Чърчилпоема кормилото на Обединеното кралство.

Tobe continued…