в Япония,освен вишните цъфти и нагонът, а това носи йени, много йени..
Запознаваме се с Харуто през март. Той е на 27 години и е дошъл у нас, за да обмени опит с местни био производители назеленчуци. Харуто ще пренесе знанията от България в родната си префектура Хокайдо,където въпреки суровите зимни условия, нашето момче мисли да отглежда парниковинасаждения и да развива собствен бизнес. С Харуто се виждаме обаче не, за да сиговорим за домати и японски чушки. Преди да дойде у нас, той живее 4 години вТокио, а там освен много население и безупречен ред, има и още нещо достаинтересно.
Любовните хотели или rabuhoteru са може би една от основните ниши, която носи солидниприходи в японската икономика и въпреки, че японците поради своята дискретностне ги афишират често, то Харуто е готов да разказва за тях и то с подробности.Преди много, много лета, интимните местенца са били предвидени, като ефектниханове или чайни, които да предлагат по-специални бонус удоволствия на гоститеси. Към тях са направени тайни входове и изходи, дори подземни тунели запо-голяма дискретност. Първите такива места са построени в Едо и Киото, а следВтората световна война, те приемат термина tsurekomiyado,което всъщност са обикновени жилища, държани от някое семейство, даващо допълнителни стаи под наем.
Tsurekomiyado започват да никнат като гъби около Токио, а след1958 г., когато легалната проституция в страната е премахната, жилищата минаватв рязка нелегалност. За да избегне закона, но и да остане все така печеливша,концепцията се запазва, като изменя леко правилата. Днес любовните хотелиофициално не се използват за проституция, а предоставят колоритни пространстваза двойки от всякакъв тип за задоволяване на техните сексуални нужди. В Япониясе прави секс, ама много секс и единственият проблем пред него е един –пространството.
Както казва Харуто, в Япония има много неща.Пространство обаче – няма. Доказва го и първият Hotel Love, отворил вОсака през 1968 г., останал известен и до днес с емблематичната си въртяща сетабела. След него отваря врати и легендарният The Meguro Emperor. Хотелнаподобяващ замък, който за ужас на пуританите и за радост на бизнеса носиприход средно от около (внимание сега ще ви възбудим!) 40 милиона йени месечно. Досредата на 80-те години настъпва истинският бум в строителство на любовнихотели в Япония и само за пет години изникват около 10 000 нови хотела, катоцифрата постоянно расте. През 1984 г., японците решават да уредят правно нещатаи rabuhoteru попадат под юрисдикциятана полицията. След това названието остава само между местните, а самите хотелипредпочитат по невинни имена, за да избегнат ударите на закона. Срещат сеприятни названия, като Касандра, Fifteen love, Долината на императора,Тайнствената гейша, Вишнев цвят, Розови устни, Queen Elizabeth, Увеселителен хотели още редица други. Хотелите ще познаете по абсурдните форми на технитесгради, които могат да наподобяват от замък, през летяща чиния до кораб иучилищна сграда. Неонови надписи, сърца и розови фенери на входа също показватнакъде сте се насочили за кулминационни удоволствия. През 90-те години тезихотели добиват изключително мръсна слава, благодарение на така нареченатауслуга enjokosai. Действието билонаричано още „срещи с компенсация“ и обикновено представлявало доходоносенбизнес за млади и палави гимназистки, които предлагали секс на възрастни мъжесрещу пари.
Нашето момче Харуто не иска да го снимаме, нобавно отпива от сока си в градинката пред Народен, където се срещаме и ниразказва, че е виждал какво ли не. От стаи, наподобяващиучилище, където вместо легло е имало чинове и черна дъска, до пухкави легла,като тези на Дисни в сериите за принцеси, до стая декорирана, като джунгла свъжета, палми и всичко останало. Потвърждава ни и статистиката, че резервацииза любовните хотели се правят предимно от жени в Япония и ни смигва, че веднъжпрекарал обедната почивка в стая с кожени стени, черно легло и солидна дозавериги, избрана от по-възрастна от него дама. Именно в тези обедни почивкиХаруто се е редил и на мини опашки пред някои от най-популярните хотели вТокио, където без много шум японските служители, излезли от близките офисичакат буквално да свършат от кеф, избрали любовта пред ориз с три вида месо заобяд. Питаме Харуто дали е дискретен персоналът във въпросните места, а той ниотговаря, че не знае, защото никога не го е виждал. В rabuhoteru регистрациите, плащанията, влизането и излизането ставачрез лесна система от бутони и компютърни устройства за максимална дискретност,а човешкият фактор, освен в леглото, почти липсва. Ако има служители, те саскрити зад плътно стъкло или завеса, а единственият начин да видиш част от тяхе когато подават ръцете си, за да ти приберат парите.
За финал питаме Харуто дали е правил секс внай-известния хотел в Япония – Queen Elizabeth близо до Токио, а той се смее иказва, че той е само за туристи. Имало далеч по-екзотични места, които обещавада ни покаже. Ние само се усмихваме в отговор и се чудим дали ръстът,самочувствието и парите на японците отговарят и на едни други размери, които сани далеч по-важни. Всеки японец на възраст между 20 и 30 години посещавалюбовен хотел поне 2 пъти месечно. Цената за една стая е около 4-5 000 йени (35евро) за кратък престой и до 7-8 000 йени (60 евро) за цялата нощ. В Япония имаблизо 40 000 любовни хотела, които са посещавани от 2% от японскотонаселение всеки ден, а приходите от тях годишно достигат колосалните повече от4 трилиона йени.
У нас пък вдигнахме билетчето за градскитранспорт, за да увеличим приходите в бюджета, докато някъде, някои простосе чукат в името на икономиката. На свършилите честито!
Михаела Самарджиева е автор в популярни софийски списания. Тези дни обича широки поляни и ясно небе.