Честно да си признаем, колкото и да се правим на готини, ние сме традиционалисти. Обичаме мусаката и жената или гола жена вмусаката и си имаме мини ритуали за щастие, които включват точно определенинеща. Един от тях е задължителното ни кино в четвъртък, след обилно хапване вHappy до метрото. И всичко това, съпроводено с разходкапо бул. Александър Стамболийски (от пл. Св. Неделя до бул. Христо Ботев).Тази малка отсечка е едно от местата в града ни, което ни дава някаква глобалнасвобода. Дали е заради цигарката преди филм на площад Св. Неделя и традиционноторовене за стари списания и колекционерски броеве до Евро-българският културенцентър или заради „странните“ филми, които обичаме да си причиняваме вEuroCinema – нямаме представа, но бул. Александър Стамболийски ни вкарва вготини ленти. Става ни едно удиалъновско и си цъкаме с кеф по него, барабар сцялата му филмова история.

Всъщност малко ни е яд, че след показната Витошка, която откровено си мяза на фолк дива, и след дрънченето на трамвая, Стамболийски не е запазил старото си име. По време на царска България, булевардът се енарича Княгиня Клементина, в памет на майката на цар Фердинанд –Клементина Бурбон-Орлеанска. И днес щеше да е прекрасно да си имаме една Климентина, след комерсиалната Витошка, но всъщност артерията носи името наедин от министър-председателите на България – Александър Стамболийски и започваот района на Света Неделя и ЦУМ при Витошка, завършвайки чак при ул. Западна в района на ж.к. Красна поляна. Стамболийски върви паралелно набул. Тодор Александров, а по цялото си протежение е събрал местенца, като Върховнияадминистративен съд, Националния осигурителен институт, Административнатасграда на Министерството на здравеопазването, която е построена през 1912 г.,като общинска аптека и, разбира се, Mall of Sofia. За това, че киното на мола се палиняколко пъти няма да те подсещаме, но ще ти подскажем, че старото име на площад Света Неделя е било Коручешме, който се е славел със свой извор,засенчван от вековни дървета. През 1930 г. на бул. Климентина пък, спиркатана трамвая е била наричана Княжевска спирка, а пътят до Св. Неделя е билобрамчен с ниски сгради, бели платнища на магазинчетата и млади дръвчета.

Само пет години преди това обаче, тук нито ебило толкова младо, нито толкова бяло. На 16 април 1925 г. в църквата Света Неделя е извършен най-тежкият терористичен акт висторията на България. Той се случва небрежно точно на Велики четвъртък, когатогрупа крайнолеви дейци на ВО на Българската комунистическа партия или известни,като една от „шесторките“, ръководена от Петър Абаджиев, взривява покрива нацърквата Света Неделя по време на церемонията по погребението на генералКонстантин Георгиев, убит отново от комунистите. Целта на атентата еликвидирането на военният и политическият елит на страната, включително и нацар Борис III.

Планът за действие е прост. Опелото на генералГеоргиев е насрочено за 16 април, 7 часа сутринта. Задгорски пуска на тавана насградата Никола Петров, който трябва по негов знак да направи голямотоБУМ. Траурното шествие влиза в църквата в 15 часа. Първоначално ковчегът епоставен до колоната, която трябва да бъде взривена, но след това е преместенпо-напред, поради големия брой хора. Така по случайност и за нещастие наатентаторите, най-видните присъстващи са отдалечени от мястото на взрива. Тойобаче се случва. Това става около 15:20 часа. Експлозията събаря главния куполна църквата, а взривната вълна в затвореното помещение е пагубна и жестока. Ватентата загиват 134 души, сред които 12 генерали, 15 полковници, 7подполковници, 3-ма майори, 9-ма капитани, 3 депутати и множество граждани,включително деца. Ранените са около 500. Преките виновници вече са известни навсички – Петър Задгорски, клисар на църквата Света Неделя, Петър Абаджиевпренасял взрива, заедно с Асен Павлов, Атанас Тодовичин застрелял о.з. генералКонстантин Георгиев, Никола Петров, който пали фитила и Димитър Златарев.Трагедията е огромна, бул. Александър Стамболийски е в траур, а цялатаотсечка, по която днес се разхождаме, за да гледаме качествено европейско киное осеяна с опечалени, полиция, прах и ужас. Тих, сподавен и такъв, какъвто можеда се види само на кино.

По ирония на съдбата на 27 май е последнатапублична екзекуция на Стария континент, която се случва именно в София. Подсъдимите са МаркоФридман, Петър Задгорски и Георги Коев, които са осъдени на обесване, зарадивъпросния атентат. Няколкочаса преди да бъде изпълнена, Фридман пише молба до царя -той моли бесилото да бъде заменено с разстрел. Царят отказва. В покрайнинитена София, на игрище, са сковани от масивни греди три бесилки. Под тях има маси, авърху тях са сложени столчета. Екзекуторите са трима турски цигани – Юсеин,Ариф и Алиев. Фридман дава последните си пари на Ариф, за да си свърши добреработата. 

И понеже голямото кино, по подразбиране етрагично, в повечето случай си мислим, че бул. Александър Стамболийски е,като блокбъстър, който в последните години малко се позабрави. А той още е тук,с вечното магазинче за алкохол и цигари на кръстовището, с големите дървета попротежението, с магазини втора ръка и атмосферата от първа. С кино, вкоето сме гледали наистина запомнящи се неща и със своята гордост Света Неделя,която след този кървав терористичен акт се събира малко, по-малко. Църковнотонастоятелство възлага на архитектурно бюро „Васильов – Цолов” (арх. ИванВасильов и арх. Димитър Цолов) възобновяването на храма, а ремонтът започвапрез юни 1927 г. До пролетта на 1933 г. е изграден един почти нов, огроменцентрално-куполен храм, а в него камбаните отново започват да бият – 11 на брой!Осем, подарени от княз Дондуков-Корсаков през 1879 г., две изработени в Сърбияи една отлята в България. И днес по булеварда се чуват същите камбани, когато Света Неделя решава да пее, което откъдето и да го погледнеш е сантиментално отнаша страна да ти го разказваме, но пък е супер гъзария, защото атмосферата наголемия град се прави точно от ей тея малките, сантиментални работи.

Накрая на разходката си взимаме сладолед иси свиркаме, защото от обиколката на София в последните седмици, разбрахмедве неща. Нашето столично момиче още диша и си е все още толковакрасиво, трагично и като за световно. Така, както трябва.

Уди Алън, къде спиш?

Фестивалът София Диша се провежда всяка неделя от месец август в град София. Програмата е тук
Хора и улици за egoist.bg се осъществява с любезното съдействие на KAI
.