Ето го и него: финалът на Игрите на глада; десертът е сервиран под името Сойка –присмехулка част2.  Честно казано, част 1 можеше да бъде спестена назрителите. Муден скучноват сютляш, който никак не си пасваше с вкуса, койтопоредицата държи да остави у зрителя и с вече легендарния й статус, зaвихрил се като миксер около нея.

Приятното напрежение от първите двафилма  се е позавърнало, но като цялолентата е едно безкрайно упражнение по темпоритъм. Редуват се напрегнати екшънсцени с безумно бавни диалози между персонажите, в които не е съвсем ясно каквотрябва да разбираме.

Държавата Панем , която е напредничава само по отношение на модните тендеции, иначе ефрийк версия на Северна Корея, вече е във война. Катнис Евърдийн (Дженифър Лоурънс е намалилабузите и изглежда малко по-гладна, отколкото в началото) е мега звездата нареволюцията – глас, символ, лице и изобщо всичко. Когато обаче идва време директно да се действа срещувраг номер 1, а именно президента Сноу (Доналд Съдърланд), лидерът наопозицията Алма Коин (Джулиан Мур) леко избутва нашето момиче в ъгъла, като йобещава чест, слава и празнична фотосесия при победа. На Катнис, естествено, йе дошло до гуша от суета, все пак е преживяла и спечелила две издания насмъртносния панемски ТВ сеир, а и апетитът идва с яденето (или гладуването,знаем ли и ние вече как е правилно), та хваща на рамо стрелите си и отпрашвакъм Капитол да води истински битки и сама да види сметката на диктатора. 

В така важната й последна мисия я следват верни хора, сред които и  вечно влюбеният в нея Гейл (Лиам Хемсуърт).Проблемът идва, когато им натрисат и Пийта (Джош Хътчерсън), възлюбеният наКатнис от смъртоносната арена на „игрите“, който обаче е с промит мозък от Сноу,периодично превърта и иска да я убие. Хътчерсъне слабичък актьор, кофти изрусен, с една глава по-нисък от любимата си, а междунего и Дженифър Лоурънс няма грам химия! Ама никаква! И физика няма. Само малколитература. В оригиналните книги на Сюзън Колинс Пийта е описван катонай-готиния пич евър, а сега настоятелно стискаш палци провинциалното момчеГейл да спечели „сойката“ обратно.

Като цяло кастът на филма е страхотени изнася на гърба си дори слабо написани и режисирани сцени. А такива има, не еда няма. Това е последният филм на великия Филип Сиймор Хофмън, който „наднича“от няколко епизода и се усмихва по неподражаемо ироничен начин. Поне като запоследно се е подписал под една история за свободата. Иколкото и клиширано, и кухо мотивационно да са направени доста неща в големияфинал на „Игрите на глада“, това си остава един от най-готините филми за товакак можеш да превърнеш живота си от тотално поп-фолк риалити, в нещо, за коетоси струва да възпламеняваш огнени стрели.

По кината от 20 ноември.