Среща с Ерик Уайнър, авторът на бестселъра “География на блаженството”.
Ерик Уайнър е един “мърморко” с чувство за хумор, търсещ най-щастливите и творчески места в света, флиртуващ с божественото. Журналист и писател, с впечатляващ опит и познания, той поднася философските си виждания с удивително чувство за хумор. От скоро и Doctor honoris causa на Великотърновския университет “Св. Св. Кирил и Методий”, Уайнър определя себе си като “философски пътешественик”, обсебен от пресечната точка на места и идеи.
Най-продаваната му и първа книга е “География на блаженството” (New York Times best seller). Преведена е на над 20 езика. Суховато, но не и неточно, тя е пътепис проследяващ преживяното в най-щастливите държави, според проучване, което ги определя като такива, плюс най-нещастната: Молдова. Авторът обаче предпочита да определя дебюта си като “философски хумористичен мемоар на пътешественика”. Богатият му опит като кореспондент на Националното Обществено Радио, САЩ е предпоставка за завиден усет към тънкостите на човешкия характер и разбиране отвъд вербалното. Kомбинацията с целта: намиране източника на щастие, прави книгата неоспорим #mustread. Вторият пътепис на Уайнър е “Човек търси Бог”. В нея той споделя преживяното не само на различни места и религиозни принципи, а най-вече вътре в себе си. Прави те съпричастен, търсейки не отговора, а правилния въпрос. Отстрани погледнат творческият му път изглежда така – осмислил щастието и духовното, сякаш Уайнър е готов за творческото. Третата му книга е посветена на връзката между места, епохи и култури родили Гения (“География на гения”).
View this post on InstagramWith the two brothers who invented the Cyrillic alphabet. #cyrillic #bulgaria
Богат житейски опит, знания и философия през опита на кореспондент от над 30 горещи точки по света, награждаван журналист и писател, лектор, баща и съпруг. Срещата с него беше от онези, не просто запомнящи се, но просветителни. Нещо като периодът ми преди Ерик Уайнър и този след. Плавен преход започнал с книгата и завършил лице в лице с писателя. При това на място, което самият той определи като “The coolest, Hippiest office space in all of Bulgaria”. Vivacom Tech Hall. Лаборатория с иновации или реална среда, където се представят и тестват интелигентни решения, отворена за събития с фокус към технологиите. Място, където те са по-достъпни и от където се очаква да стартира 5G мрежата на най-големия телеком в България. “Like magic!”-възкликва Уайнър там.
За мъдростта в дигиталната ера той започна да говори, като обясни личната си философия. Защо “Къде се намираш?” има значение днес повече от всякога. Чисто географски това е пренебрежимо понятие или поне твърде лесно преодолимо благодарение на съвременните технологии днес. Всъщност обаче фактите показват друго, по неоспорим начин. Хората пътуват повече от всякога. Тези, които ни казват, че няма значение къде си, благодарение на технологиите, са локализирани на едно и също място – Силициевата долина. И третият пример, който посочи Уайнър е от Финландия, родината на Nоkia (Connecting people, right?). Там са направили изследване, слушайки хора докато говорят по мобилния си. Най-често задаваният въпрос по време на разговор са установили, че е “Чуваш ли ме добре?” и веднага след него се нарежда “Къде си?”. Мястото за Уайнър обаче се определя не от географски координати толкова, колкото от национална идентичност и култура. В какви води плуваш и познаваш ли чужди морета. Такива, които са променили мирогледа ти, отворили са очите ти за различна гледна точка и са обогатили теб и ареала ти.
View this post on InstagramSeeing the light in Sofia, Bulgaria. #bulgaria #travelphotography
Като журналист му се налага да пътува много и предимно свързано с посещаване на размирни, нещастни места, отразявайки трагедии. Интересът на медиите е към тъмната, проблемна страна на битието и тя не е без значение, но “добрата новина също е новина”, твърди той. Нещастието се натрупва в него с годините. Дори споделя за състояние на депресия, с което се е борил и личното му номер 1 лекарство е пътуването. Защото има значение къде си… Не е подкрепен финансово от медийните компании, когато осъзнава нуждата да изследва щастието по света. Това не продава. Но осъзнал влиянието на мястото върху живота, креативността, духовността и мъдростта той решава да поема риска.
“Two days in a new country are worth thirty lived in familiar circumstances.” –Eugene Ionesco
— Eric Weiner (@Eric_Weiner) March 9, 2019
Мъдростта в дигиталната ера. За това се бяхме събрали да слушаме и разговаряме с философския пътешественик. Тясно свързана и с новата му книга.
“…и когато кажа, че пиша книга за философия, на хората им става неудобно. Мислят, че това е нещо сложно като математиката или не е много практично. Но всъщност книгата ми е за практическата философия… – любовта към към мъдростта”. За какво обаче ни е мъдрост, след като имаме всички тези знания от цял свят побрани в джобното мобилно устройство? Всъщност възгледите му са, че в бързината на днешната дигитална ера все по-често не диференцираме основни понятия. Бъркаме данни с информация, информация със знания, знания с мъдрост – практическа философия. Тази, която за разлика от техниката, стареейки става по-ценна, по-красива. Тази, която ни кара да живеем съзнателно. Да осъзнаваме източниците на щастие. Основният такъв, подчерта авторът, е другите хора. Задълбочената връзка, в противовес на повърхностните онлайн приятелства. Околните. Ежедневните. Лице в лице, а не отброени като последователи или виртуални приятели.
Мъдрост е да осъзнаваш и основните врагове на щастието, като ревност и завист.
“Завистта, този най-страшен враг на щастието, се шири в Молдова. Тук тя е от някакъв особено опасен вид, при който липсва движеща амбиция, съпровождаща обикновено завистта. Така че молдовците страдат от всички недостатъци на завистта без нито една от положителните й страни, например процъфтяващ бизнес и небостъргачи, издигнати от амбициозни мъже и жени, за да докажат, че те са най-добрите. Молдовците се радват повече на страданието на съседа си, отколкото на собствения си успех. Не мога да си представя нещо по-малко щастливо от това.” – “География на блаженството”, Молдова.
View this post on InstagramThis artwork, in Copenhagen, seems particularly apropos today.
На смартфона може да се погледне като на машина на завистта, особено в места по света където е важно “Вуте да е зле”, повече отколкото “на мен да ми е добре”. Бърза технология в противовес на друг основен принцип на щастието – бавното темпо. Или забавянето, като начин на живот. Предвѐстник на креативността и гения. Всичко е в наши ръце, разбира се. Ние определяме собствения си ритъм и колкото и да е трудно трябва да намираме време, съветва Уайнър, за наслада от неправене на нищо. Съзнателна неподвластност на бързите технологии. “Започни с 5 минути на ден и надграждай до час, два…”. Осмисляй. От общото към частното и от частното към общото. “Щастливите и креативни хора обръщат внимание.” За съжаление, технологиите ни разсейват и карат да препускаме по повърхността. Усещането е като да си много бърз, но въртейки се в кръг, т.е. неефективен. Технологиите са удобни, но удобството може да е капан.
Изкуственият интелект, приеман предимно като заплаха за насъщния, би следвало да ни кара да се замислим върху това: “Какво всъщност означава да си човек?”. Всички знаем отговорите, но колко често се замисляме върху тях? Ето един такъв: да си човек означава да притежаваш способността да обичаш. Технологиите не могат да обичат. Те не могат и да са мъдри.
“В последната си книга (, която ще бъде публикувана в САЩ началото на идната година) аз се връщам към античната мъдрост за решаване на модерни проблеми. И мисля, че трябва да правим това по-често.”
Важното е да помниш, че не можеш да спреш технологичния прогрес, но имаш властта да управляваш живота си и да не допускаш технологиите да властват над волята ти. Забави темпото за известно време на ден за да чуеш гласа на волята си. Не изпускай от контрол човешкия елемент.
View this post on InstagramThe Three Monkeys, updated for our times. Delhi. #wisemonkeys #delhi #india
В отговор на въпрос, Уайнър ни накара да затворим очи. Да си представим, че съществува машина на щастието. Напълно сигурна и безопасна. В момента, в който си свързан с нея ти преливаш от блаженство. Постоянно. “Да вдигнат ръце всички, които искат да се свържат с машината.”-каза той в един момент. “Повечето хора не пожелаха да са свързани, защото искаме да сме живи, да познаваме щастието и да водим смислен живот.” А, машините премахват смисъла. Човешкият.
Ето и пълната лекция от най-якото тех пространство в България, където предстоят още много подобни интересни дискусии и презентации относно новостите и адаптацията в технологичния свят. #VIVACOMTechHall
Лекция + дискусия с Ерик Уайнър на тема „Мъдростта в дигиталната ера“
Включваме се на живо от VIVACOM Tech Hall с лекция на Ерик Уайнър, авторът, превърнал "География на блаженството" в бестселър на модерния свят и създадел на жанра "интелектуален пътепис", като ще продължим и с последваща дискусия на тема „Мъдростта в дигиталната ера“.
Публикувахте от Vivacom Тech Hall в Вторник, 18 юни 2019 г.
Живей осъзнато и отдели време да забавиш темпото.
"What the world needs just now is nothing else and nothing less than character building." –Mahatma Gandhi
— Eric Weiner (@Eric_Weiner) January 10, 2019