Откакто свят светува царува патриархат, който жените се опитват всякак да заобиколят ипобедят. В днешни дни битката донякъде е спечелена, като, разбира се, не броимарабския свят. Феминистките, колкото и радикални да са някои от тях, обаче, саправи за едно – повечето от успешните и известни жени са слаби, високи инечовешки красиви. Дискриминация или не, фактите говорят сами за себе си.Странното е, че колкото и да се стремим, ние българите, да сме в епицентъра намодерното, все пак разполагаме с родни дами, които определено не следватстереотипа. Не са ангели на Victoria’s Secret, не се снимат в холивудски продукции и не въртятклипове по MTV или Планета.И трите са с къси прически. И всепак са доста известни. Говорим си за Дилма Русеф, Ирина Бокова и КристалинаГеоргиева.

Тези три, безспорно силни жени, железни лейдитана горе-долу еднаква възраст, са повече популярни в чужбина, отколкото у нас, иможе би така е по-добре за тях. Вярно е, че Дилма Русеф не е съвсем нашемомиче, но ние все пак сме сигурни, че коравите български корени сапредпоставка тя да стане първата жена президент в историята на Бразилия. ИринаБокова пък си е съвсем българка и въпреки съмнителните комунистически изяви набаща ѝ, днес тя е генерален директор на ЮНЕСКО и силен кандидат за поста наГенерален секретар на ООН. От 2010 насам друга българка – КристалинаГеоргиева, заема не толкова гръмката, но все пак доста ключова позиция наеврокомисар, като точно преди това е вицепрезидент на Световната банка.

Докато през 60-тегодини в Щатите се забавляват да бъдат хипита, в Бразилия през март 1964 настъпва военна диктатура. Точно тогава нашата полубългарска мома Дилма Русеф ев разцвета на младостта си, почти 17-годишна видна партизанка, член насъпротивата. Не, това не е Ало, ало, а въоръжената групировка Палмарес,която се бори срещу диктатурата и дори успява да осъществи нечуван за времетоси обир, ала Робин Худ. Бунтовниците открадват от резиденцията на губернаторана Сао Пауло Адемар де Барос 2.5 милиона долара, с цел да си осигурят пари заоръжие. За съжаление, именно Дилма Русеф здраво го отнася за този обир, въпрекиче не участва пряко. Изправена е на съд с подозрения, че операцията е нейнаидея и лежи в затвора почти 3 години, междувременно подлагана на разнообразнимъчения. Изобщо, животът на бъдещия президент на Бразилия далеч не е зазавиждане. Българската ѝ жилка, баща ѝ Петър Русев, познат на латиносите катоПедру, почива през 1962, когато Дилма е само на 15 години. През 1977 пъкумира сестра ѝ Жана, само на 26 години, а доведеният ѝ брат Любен си отива тук,в София през 2007, без тя изобщо да го види някога.

Дилма Русеф участва в митинг на жени в защита на демокрацията в Сао Пауло, 8 юли 2016 (Снимка: Victor Moriyama/Getty Images)

Така, следзлощастната кариера на бунтовник, Дилма избира легалния политически път,завършва икономика и започва да практикува наученото в кметството на ПортоАлегри, а по-късно, между 2003 и 2005 успява да се издигне дори до министърна мините и енергетиката на Бразилия. Това се случва основно зарадиприятелството ѝ с Инасио Лула да Силва, който именно през 2003 ставапрезидент на страната. Тези другарски отношения ѝ осигуряват и много ключоватапозиция на председател на кабинета, където Дилма е леко в сянка, но успешнодърпа конците на държавното управление.

Почти в същияпериод, но в добрата стара София се ражда и расте Ирина Бокова. Столичното чедосе появява през 1952, а баща ѝ и брат ѝ са небезизвестните Георги и ФилипБокови. Докато Ирина расте, баща ѝ е главен редактор на вестник Работническодело, член на ЦК на БКП, а малко по-късно успява да грабне и поста на секретарна партията. Не е учудващо, че когато баща ти подкрепя соц властта, на тебнещата ти се получават. Ето защо както Ирина, така и брат ѝ Филип завършват английскагимназия, въпреки тогавашната повсеместна неприязън към езика и онезипропаднали наркомани Бийтълс. После се насочват към международните отношения,които изучават в Москва. Оттам нататък Ирина тръгва по пътя на дипломацията,като през 90-те заема длъжности във външно министерство, а през 2005 епосланик на България във Франция и Монако и става постоянен представител настраната в ЮНЕСКО. Междувременно след падането на комунизма амбициозната дамавлиза и в политиката с позиция на народен представител в седмото Велико народносъбрание, а по-късно е заместник-министър на външните работи вправителството на Жан Виденов икандидат за вицепрезидент в комбина с Иван Маразов, естествено подкрепени отБСП.

Ирина Бокова говори на сцената по време на организираният от ЮНЕСКО International Jazz Day 2015 Global Concert в Париж, 30 април, 2015 (Снимка: Kristy Sparow/Getty Images)

Третата силнаженска особа, родената през 1953 Кристалина Георгиева, също е столичанка.Корените ѝ я свързват с видния революционер Иван Кършовски, който е неин прадядо.Кършовски се слави с участията си в Първата и Втората българска легия, в четатана Панайот Хитов, както и с полиглотството си. Човекът е знаел цели 5 езика!Освен това, легендите разправят, че именно той е измислил прякора на Левски.Следвайки дадения светъл пример, Кристалина също се справя доста добре вживота. Завършва политическа икономия и социология в УНСС, а по-късно защитава идокторска дисертация. В научната си кариера достига до титлата „доцент“, каточесто е гостуващ лектор на  гръмки именакато Харвард, чрез който през 1993 започва и работа в Световната банка. Тамтя определено доказва себе си и след няколко ръководни поста през 2008 заемапозицията на вицепрезидент по въпроси, свързани с устойчивото развитие.

Както Дилма Русефи Ирина Бокова, обаче, Кристалина също е силно привлечена от политиката иикономическата кариера не е достатъчна. През 2009 от ГЕРБ спрягат името ѝкато възможен вицепремиер, но в крайна сметка кандидатурата остава само нахартия. Нейният миг в политиката настъпва през следващата година, когато тя севключва в борбата за еврокомисарски пост, след издънилата се Румяна Желева.Липсата на политическа обремененост и неучастието ѝ в различни скандали печелятодобрението на Европейската комисия. Така през февруари 2010 Георгиевастава комисар по международносътрудничество, хуманитарна помощ и реакция при кризи.

Еврокомисар Кристалина Георгиева на пресконференцията по време на неформалната среща на министрите за сътрудничество за развитие в Дъблин, 12 февруари 2013

Големият миг заДилма настъпва същата година. Дружката ѝ и президент Лула да Силва нямаповече мандати на разположение, ето защо издига кандидатурата на Дилма.Дотогава тя няма кой знае какви публични изяви, но благодарение на силнатапредизборна кампания и определената подкрепа на президента, Русеф ставапопулярна и обичана от бразилците. Междувременно тя се бори и справя с рак налимфните възли, а и омъжва дъщеря си. Желязна е, казвам ви.

Въпреки мненията,че Дилма Русеф не е подготвена да заеме мястото на предшественика си, тя гополучава и то в момент на възход на държавата, която има 7.5% икономическиръст. Злите езици веднага свързват Дилма с България и цялата ни слава накорумпирани далавераджии и престъпници пада върху нея. Това не събаряамбициозната дама, а напротив. За да докаже, че не плаща данък общественомнение, тя със замах феминизира властта и поставя за министри седем жени – вседръзки и упорити. Дава и зелена светлина за хомосексуалните бракове, но пъкотрича  легалната употреба на трева. Ех,няма пълно щастие.

По това време,през 2009, удря часът и на Ирина Бокова. Номинирана е за Генерален директорна ЮНЕСКО и кандидатурата ѝ е одобрена с цели 166 гласа „за“, срещу само 7„против“. Така Бокова заема нелекия пост, защото се налага да ръководи ЮНЕСКО ведин определено кофти за организацията период. По време на управлението ѝ отСАЩ се сърдят, че Палестина е приета за държава членка, врътват се на пети испират да си плащат членския внос – сума, равняваща се на 22% от бюджета наЮНЕСКО или по-точно 80 млн. долара годишно. Така, въпреки критиките към Боковаза липса на реформи и грешки в кадровата ѝ политика, тя е номинирана и през2013 избрана за втори мандат – заради подхода ѝ по време на финансоватакриза на организацията. Жената все пак е българка, знае две и двеста.

С лидерските сикачества Бокова явно прави впечатление, защото още през 2014 идва новината,че правителството на Орешарски издига кандидатурата ѝ за Генерален секретар наООН. На следващата година информацията е потвърдена от отново управляващияБойко, с което започва да придобива реални измерения. Междувременно клюкатаспряга и името на Кристалина Георгиева за поста, но самата тя упорито мълчи.

Разбира се,номинацията е едно, а получаването на поста – съвсем друго, но все пак картитена Ирина са доста добри и предвиждат възможен успех. Тя има много доброобразование, владее 4 официални за ООН езика (Кристалина знае само 3!) и е жена. Бонус фактор –след като настоящият секретар е кореецът Бан Ки Мун, следващият кандидат трябвада бъде от друг географски район и това се очаква да бъде този на Централна иИзточна Европа. Самият Мун пък неколкократно е заявявал, че ще се радва да гонаследи жена.

Както Бокова,Кристалина Георгиева и Дилма Русеф също получават своя втори мандат катопризнак на доверие. След като в „Комисията Барозу“ Кристалина успешнокоординира помощи след земетресенията в Хаити и Чили, наводненията в Пакистан иработи за установяване на диалог в някои проблемни зони, тя е номинирана иизбрана за „Еврокомисар на годината“, както и за „Европеец на годината“ вгодишните награди на European Voice. Следва и включването ѝ в следващата формирана комисия – тази на Юнкер,където Георгиева вече заема поста на заместник-председател и комисар побюджета и човешките ресурси.

За Дилма вториятмандат започва през октомври 2014. Социалните програми, които развива презпървите четири години на управление ѝ донасят одобрението на бразилците и повторнатаим подкрепа, въпреки че борбата е на косъм и Дилма печели след балотаж. Тозимандат, обаче, се оказва по-кратък от предишния, защото през май тази годинаРусеф е отстранена от властта. Първата жена президент на Бразилия, става ипървата от 20 години насам, на която постът се отнема принудително. Отновосоциалните програми на Дилма са в центъра на казуса – обвиненията гласят, че еизползвала средства от държавно контролирани банки, за да ги финансира. Всичко,разбира се, е ставало под масата, с постоянното преразпределяне на средства отФедералния бюджет и все по-голяма задлъжнялост на държавата към някои отбанките.

Според Дилма,естествено, обвиненията в нарушение на бюджетните закони са абсолютен фарс идобре замислен преврат срещу нея. Дали и доколко е така, трябва да стане яснослед разследване на Сената, който има на разположение не повече от 180 дни затова. През това време  на мястото наДилма коли и беси нейният вицепрезидент Мишел Темер, който, обаче, е недолюбванот бразилците и срещу него се организират ежедневни протести.

В края на тазигодина, когато Дилма Русеф очаква своята присъда от Сената, е точно и времето,когато ще разберем кой ще бъде следващият Генерален секретар на ООН. Фаворитътот ЮНЕСКО Ирина Бокова е сдържана в изказванията си и не се е развихрила вкампания ала Доналд Тръмп. Отделно от това, въпреки че е харесвана от Русия, тяноси и своите негативи, сред които подкрепата ѝ за Палестина. В същото време,нейната съгражданка Кристалина остава в светлината на прожекторите относносъщия пост, като според BBC Георгиевае на косъм да се гмурне в надпреварата, играейки силен коз с опита си вСветовната банка. За съжаление, кандидатурата ѝ не би била подкрепена отБългария, като слуховете свързват отказа с изплувалото ѝ досие от ДС.Подозрение, което всъщност отвсякъде важи и за дамата със силни комунистическикорени Ирина Бокова, чиито баща дори се спряга за убиеца на журналиста РайкоАлексиев.

Каквото и да гиочаква тези трите, можем да сме сигурни, че ще чуем за тях отново. И ако сегане постигнат това, което са желали, то ще намерят друго начинание, което дапреследват така упорито, дръзко и страстно, както всяко едно досега. Некасилата бъде с тях.