Войн де Войн: Силна изложба, успяваща да разгледа Иван Мудов от много страни. Нещо като мини ретроспектива. Направи ми впечатление как изкуството му се разполага в пространството между двете зали на галерията. В лобито намираме разнообразие от работи на автора от предишни години. Наситени и едновременно хармонично съществуващи заедно обекти. В другата огромна зала се виждат частично разположени няколко картини без лице, замазани и нарочно не окачени. Подредбата на самата изложба за мен е много добра. Особено изборът на пространство в изобилие във входното лоби и още повече пространство, заобикалящо трите блока от картини, което ще подчертая е инсталация, концептуален обект в голямата зала. Интересна е тази пространствена чувствителност и това как публиката минава през нея. Мудов добре успява да стигне до крайната точка на това, което прави най-добре – да зададе тоналността и миксира елементи от съвремието по тънък и почти незабележим начин, прониквайки в съзнанието ни бавно и съзерцателно.
Задавам си въпроса, дали това е курирана изложба или инициатива на самия артист? Финалната цялостна подредба напомня образователна програма за концептуално изкуство. От една страна интересно, но от друга, мисля, че изложбата губи с това какво е Мудов или какво е концептуалното изкуство от един действащ и много силен артист. Има пренасищане. Такъв тип работа не трябва да изневерява в собствения си подход – да бъде неразбрана или да предизвика неудовлетворение в публиката.

Би било интересно да се направи селекция от старите работи, които говорят на сходни теми. Например, видеото, което ни посреща и, в което той стои и 24 часа сменя стрелките на часовника по свое време, пясъчният часовник в коридора и т.н. Тези елементи говорят за времето, съвремието, не за безвремието или вечното, в което търсят някакъв баланс. В концептуалното изкуство няма място за компромиси. Такъв тип изкуство почти никога не би било разбрано от широката публика. Но отвъд това, изложбата беше наредена добре като за една професионална галерия с професионален артист.

Следващата изложба, която ще бъде в галерия “Структура” е на Калин Серапионов, който ще представи видеоинсталацията си “Десертът”, в която част от български художници и куратори споделят, чрез ритуално поглъщане на различни видове торти и сладкиши, идеята си за общност и художествен живот. Апетитно, да видим.(28 януари – 1 февруари 2020)

Войн де Войн: Поздравления към екипа и новото пространство за свежия полъх. Има толкова много таланти в България и може би точно това имат на ум, да ги извадят.

Впечатли ме, че художничката е само на 24 години, но с перфектна фотографска грамотност. В изложбата й има много детайлни автопортрети. Това е една много интимна връзка със себе си и разстоянието, в което авторката предлага да свърже зрителя, създавайки тънка линия между естетика, светлина и баланс. Хареса ми, защото има отношение към тялото и тялото като пространство, симетрия, пейзаж. Хареса ми как е успяла да впише в образа мекото и твърдото. Мекото на тялото и неговата гъвкавост и твърдите и остри черти на архитектурата и градската среда, създавайки комуникация помежду им. Отдавна не съм виждал български артист, доближаващ се до идеята за Баухаус. Тя създава усещането на дълбочина, форма, цвят и композиция.

Войн де Войн: Не бих ги съпоставял, тъй като това са два различни артиста, с различни подходи и начин на работа. Фотографията носи със себе си една плоскост, неизбежна за окото. Докато при Мудов говорим за концептуално изкуство, използването на обекта в пространството и конвенционалната идея на изкуството като такова. Той играе с това какво е съвременното изкуство. Това е елитна изложба. Понякога много хумористична, но и доста саркастична. При него нещата и там, до където иска да стигне са по-сложни. Докато при нея там, където иска да стигне… тя вече е стигнала. В нейната работа субектът е абсолютно ясен. Той не се концептуализира, критикува, той е там и с него се започва. Това е разликата.Следващата изложба в галерия DOZA е самостоятелната изложба “1 милиард секунди” на съвременната художничка Нора Ампова, която за 31-ия си рожден ден (горе-долу милиард секунди) събира продукция от последните 10 години. Както споменава кураторът Йово Панчев, проектът “носи вкуса на нахалния експеримент, толкова важен и рядко срещан в унеса на арт сцената, развеселен и щедър жест”.
(25 януари – 8 февруари 2020)

Войн де Войн: Не бих казал хумор, а по-скоро гротеска. Гротеската често носи в себе си и тъжното, изкривеното и не те кара често да се смееш. Най-силното в изложбата за мен беше, макар и да не съм експерт по живопис, книгата, която създава за изложбата, съдържаща сбирки от различни тържества когато Мартина започва да танцува и става “Miss Belly Dance Varna”. Към нея и пърформативната част с видеото, където с този танц поздравява хората в Ню Йорк. Колкото до картините, харесват ми и я наблюдавам как се развива като артист. Но имаше нещо, което остана недоизказано за мен. Липсваше ми моментът, в който те отиват отвъд портретното и може би проговарят. Тази гротескна експресия остава на едно ниво без продължение. Талантът на художничката е много по-голям и тези познати от поп-културата фамилиарни персонажи могат да бъдат още по-развити. По този начин ако тя се стреми към хумор и сатира или някакъв вид гротескност, то би било още по-силно. Чудя се какво ново биха ни казали, за да ни изненадат? Това е и въпрос към автора.

Войн де Войн: Подобно на Структура и тук изложбата е преизпълнила съдържателно пространството. Този автор ме е впечатлявал с неговата минималност и жестове на формалност, изчистеност. Тук обаче буквално ударихме на камък. Валентина предлага една свръх изобилие от материали и изказ.

Започвам с факта, че преводът на заглавието, което вероятно артистът е измислил, в изложбата на български не беше коректен. “Man, woman and in-between” – “Мъжът, жената и нещото между тях”, тоест не става въпрос помежду им. Тя не говори за обединението и това, което е помежду им “between”. Тя говори за разделеност “in-between”, поради което според мен нямаше завършеност. Имаше много представени работи, но авторът или кураторът са избрали факта да оставят отворено това, до което искат да стигнат. Това, което е помежду им е една връзка, свързаност, но в изложбата видях много разделеност и доминиране на женското. Може би и за това, че изложбата е именно в галерия Васка Емануилова, която е имала култ към женския образ. Всеки един обект сам по себе си е прекрасен. Но имаше проблем с инсталирането и комуникирането на старото с новото, на фалическото с това, което остава.

Войн де Войн: Защо Васка е важна? Защо е още там? Защото успява да влияе чрез изкуството си. Дори влияе на съвременни артисти като Валентина Шарра. Но с какво? Макар и леко банална, тя печели с присъствие, с образност, чистотата, фиксацията на женското тяло в един абсолютно изчистен от детайли контекст.

Валентина влиза с идеята си за връзка и взаимоотношение. Много е смел подходът да се използва това, което Васка генерира в контекста на новия материал, нов тип скулптора или обект. Скулпторите на Васка заедно с тези на Валентина задушаваха пространството, но образуват диалог. Той не винаги е позитивен, където има конфликт, диалог има. Връзката не е задължително да бъде едно плавно взаимно съществуване.
Факт е, че тя се опитва да изтласка на преден план женското като по-силно или по-чувствително тяло – това е вечната борба между половете до момента, в който стават безсилни в двете си крайности и така, вероятно, навлиза третият пол. Може би семето или това, каквото се ражда от авокадото сред творбите на Валентина. Преди един плод да се развие в утробата той е без пол, полът се развива последен.

Войн де Войн: Много свежа изложба. Хареса ми, че имаше нещо повече и в самата техника на рисуване, усещане за смесването на културите. Направи ми добро впечатление, че изложбата беше толкова семпла по отношение на идеята, но пък ми проговори доста. Харесах използването на прозрачни строителни найлони, сякаш всичко е в ремонт, а може би и да не бъде изцапано. Върху тях авторката описва всички тези места, които са били там или ще бъдат винаги. Заема позиция отвъд социалното и базираното на икономиката в съвремието. Тоест създава памет за тези дори и деградиращи пространства, градски или пейзажни места, които рисува.

Войн де Войн: Валентина Шарра се е заела с много сложна и трудна задача. За някои тя ще работи, за други не, там ще има конфронтация. Тук обаче политическото идва само от себе си. От свободата, от исказа. Да бъдеш политически в час, а не обременен в днешно време означава да си свободен, въпреки че то може да бъде смъртоносно, да приемеш смъртта като част от живота и паметта като част от нуждата на субекта или обекта, да вкараш дух в обекта. Това е, което Радина прави. То е много семпло, но се е получило по един фин начин. Може би изложбата можеше да бъде по-раздвижена, имаше нотка на конвенционалност. Можеше да има повече игра с инсталацията, но дори в този си вид се е получила.

Войн де Войн: Впечатлен съм от дързостта на този артист, заел се със страхотната задача да създаде графична репрезентация с масло.
За мен изложбата беше като един вид себеизцеление, завръщане към сензитивността, която липсва в ежедневието и живота. Фигурите със затворени очи, като че ли са слепи, предизвикващи да отворим другите си сетива, не през кожата и очите. Призраци на сантимент, които живеят в една утопична свързаност, леко издълбани в полезрението. Трябва да затвориш очите си, да не им повярваш, да търсиш не толкова визуалното, колкото да отвориш сърцето си към нещо много повече. Нещо, което идва от друга материя или информация, която вече не ни принадлежи. Направи ми впечатление идеята за кръга като при аборигенското рисуване, периодът на съня. Така и при нея всичко се случва в момента на сън: точките, кръговете, всичко. Имаше връзка към нещо по-първично чрез опростяване на формата и в същото време толкова наситено, нарязано, нацепено. Усещаше се болезнена нужда от разцепване на тези слоеве, които тя налага на платното преди да приемат нова форма и образност.
Изложбата е много поетична с абсолютно психосоматичен елемент. Картини, които лекуват и цветове, които биват манипулирани до такава степен, че губят целия си крясък. Това е предизвикателство на един артист, как от тази хипер-реалност на изказа и израза да достигне до една абстрактност по собствен елегантен начин.
Татяна създава едно ново пространство. Изложбата има друг кръг в линиите. Всички тези линии завършват с откриването на едно ново съзнание или по-скоро самоосъзнаване, което започва да излъчва друга сила отвътре. Тези картини от тази хипер чувствителност започват да имат някакъв лечебен характер.

В изложбата се виждат много стадии на развитие, така че това е един изпълнен кръг. Не само черти и линии, но кръгът се заформя изцяло до това себеосъзнаване, преминаващо през емоционалното и завръщащо се отново към реалното, към чувствителността и отново в изкуството.

Войн де Войн: Доста интересна техника и също точка на перспектива, където авторът успява да ни пренесе в някакви много нетипични гледни позиции, в които често пейзажът е по някакъв начин отрязан или нетипично представен. Понякога е трудно да кажем къде се намираме. Това е едно от най-интересните неща в изложбата, тоест позиционирането в места, и усещането за безтегловност, изгубване. Губим идеята за дълбочина и къде се намираме. Хареса ми контраста между природата и индустрия. Но имаше и една серия, която бих спестил, а като автор се бих концентрирал по-скоро на новите неща, в които тя рисува със сребърни и златни подлистове. Ненужни ми се сториха в пространството старите флуоресцентни техники и бои. Иначе прекрасен художник с интересна репрезентация.

Към момента на излизането на “коктейла” вече бяхме се разделили с моя гост Войн де Войн, когато се откри още една изложба, за която ми се иска да спомена. До скоро често се повдигаше въпросът до колко градското изкуство и графитите са изобщо изкуство и имат ли място в галерията. Мисля, че Banksy финално отговори на този въпрос, въпреки че много артисти като Кийт Харинг и Баския са имали точно същия бекграунд. На фокус е уличният артист Давид Йоан. Този път няма да го преследва полицията, защото влиза напълно легално в галерията. И му отива.

***