Здравей, 2016-та. Радвам се, че се съгласи да дадеш това интервю, защото всички имамемного въпроси към теб. Като за начало, позволи да те попитам от името на всички– какъв ти е проблемът?
– Виж сега, разбирам раздразнението ви. Но все пак наливсеки иска да остане с нещо в историята? Вие, хората, имате много години, за дави запомнят с нещо. Аз имам 365 дни. Затова трябваше да се впрегна и да направянещо запомнящо се. Някой тук помни ли какво е ставало през 1998-а? Не. Но сгодини ще си спомняте за мен.

Може би, ноще те помним само с лошо.
– Ми те и Хитлер и Сталин ги помнят само с лошо, но гипомнят, нали? Виж, аз съм година. Аз съм време. На мен ми е през голяматастрелка как ще ме помнят, важното е да ме помнят.

Какво тевдъхнови да си толкова гадна?
– Определено Игра наТронове. Много ме кефи как там всички ги е страх да не би любимият имперсонаж да не умре, та реших да го приложа тоя похват. А и по принцип обичамстраха. Ето, сега заради мен вече ще ви е страх за всичките ви любими музикантии актьори. Ще ви е страх като се качвате на самолети, като видите камион иливлак, да се забавлявате и най-много ви е страх от това колко тъжен, оглупял иозверял изглежда светът след мен.

Ти беше еднадоста алчна година и взе каквото можа от нас…
– Благодаря, радвам се, че си забелязал.

И все пак –защо ни взе Дейвид Бoуи, Принс, Джордж Майкъл, Глен Фрей и още куп големимузиканти?
– Виж сега, не знам дали си е проличало, но нямах време зазабавления. Нещо забавно да сте ме видели да правя? Не. Затова исках да взематези музиканти и да си спретна едно джамборе с тях. Да ги събера в еднасупергрупа. Точех се и на Леми Килмистър, обаче 2015-а го взе в последниямомент, мамицата ѝ.

Е не можа липросто да организираш един фестивал? Пак щеше да е запомнящо се, такива големиимена на една сцена…?
– Хм… баси, не ми беше минало през ума. Другият път ще гоимам предвид, хаха.

Отне ни и толковамного от магията на киното, като взе Кари Фишър, Алън Рикман, Питър Вон, ДжийнУайлдър, Гари Шендлинг, Дорис Робъртс… защо?
– За да покажа на света колко обичани са всъщност тезихора. Защото тяхното изкуство е непреходно, а спомените с тях са нещо, на коетоаз мога само да завиждам. Смятам, че има нещо красиво в тази тъга.

… Наистинали? Затова ли ни ги отне?
– Хахаха, не. Просто съм гад.

Вполитически аспект, отне Великобритания от ЕС и изтръска Сирия от всичко –живот, надежда, население, историческо наследство.
– Е, да, но пък компенсирах, като дадох Тръмп на САЩ. Налиискахте и нещо да ви донеса? Ето, донесох ви.

Да, нонямахме предвид да ни носиш още тероризъм, катастрофи, природни бедствия,невинни жертви и грандиозни победи на популизма, демагогията и скудоумието надздравия разум.
– Това вече са претенции. Уточнявайте ги тия неща друг път,аз не съм врачка. Всъщност, аз усещам, че задаваш много тенденциозни въпроси, което…ааа, ясно, сетих се. Кажи, на теб какво ти взех?

Баща ми.
– О, сега стана неловко. Е, поне разбрах защо и лично мемразиш. Но ако това ще те успокои – не ме мразиш само ти, хехе. Оп, то станалои време да си ходя май, а?

Да, и изобщоняма да ни липсваш.
– Само преди да приключим, защо не ме попиташ дали на 31декември не готвя една страхотна, наистина добра и хубава изненада за целиясвят, за да ме запомнят и с добро хората? Хайде, попитай ме!

Готвиш линаистина такава хубава изненада?
– Не.

Чиба,сбогом, hasta la vista, fuck off!
– Хахаха, върза сеее!