Лудостта и безсмъртните творци. Лудостта и таланта. Лудостта обсебила един от най-великите художници с ужас, но дали благодарение именно на или въпреки нея той е Винсент ван Гог?

В днешно време художникът се възприема като олицетворение на двояката творческа същност.Новата изложба в музея “Ван Гог” в Амстердам – “На прага на лудостта” задава въпроси и дава отговори относно легендата за холандския художник, застрелял се смъртоносно в царевичната нива в Овер сюр Оаз през 1890.Изложбата съчетава комбинация от изкуство, писмени документи и ръждясалреволвер, намерен от фермер в същатанива през 1960. „На прага на лудостта” доказва, че болестта на Винсент ван Гог не е послужила катовдъхновение и не е донесла със себе си съзидателния заряд, а напротив – била еспънка в процеса на творческата работа на художника. Заради болестта си той нее могъл да работи дълги периоди от време, но в моментите когато е успявал да надмогне себе си есъздавал едни от най-големите шедьоври в историята. Всеизвестен факт е, че приживе не е успявал да продаде почти никоя от своите картини. След смъртта му обаче, те сякаш заживяват собствен живот. Тогавашната представа за художника го обрисува като прокълнат да изпитва потискаща, мистериозна вътрешна болка. 

Френският драматург Антонен Арто, който прекарал последните години от живота си по заведения  за психично болни, нарича ван Гог “човек, самоубит от обществото”. Твърдисе, че образът на „луд гений” произлиза от собственото му изкуство.В автопортрета с превързаното ухо, художникът се фокусира върху раната, коятосам си причинява, когато отрязва ухото си с бръснач в Арл през декември 1888, а по-късно подарява парчето съсечена плът на местна проститутка. Показва ни осакатенотоси лице, но втренчва поглед в нас със сините очи на мечтател. Представяхипнотична дълбочина, портрет на творец едновременно измъчен и освободен отлудостта.  

Музеят„Ван Гог” разкрива съществени доказателства за загубата на ухото на твореца.Наскоро открито писмо от доктор Феликс Рей, който се грижел за неговата рана,обяснява целия ужас, прикрит под превръзката изобразена на неговия автопортрет.Писмото доказва, че ван Гог отрязва не само горната част, както е широковъзприето, а цялото си ляво ухо. Краен актна самонараняване и своеобразен предвестник на самоубийство. Така теорията, издигната от арт историци през 2009, че приятелят на ван Гог – Пол Гоген отсича ухото му със сабя, остава фикция. Установено е, че ухо може да бъдепосечено при бой със сабя, но ампутацията, описана от д-р Рей е по-вероятно дасе дължи на продължително усилие за рязане с бръснач от човек, който изпитва нужда да си причиниголямо страдание. 

Ексцентричнототвърдение на американските биографи Стивън Найфе и Грегъри Уайт Смит, че ванГог не се е самоубил, а е бил застрелян от някой друг, е поставено под съмнение, заради ограничената огнева мощ. Малокалибреният джобен револвер бил намерен на мястото, където ван Гогсе застрелва в гърдите и силното му покритие с ръжда доказва, чеоръжието е лежало на земята още от края на 19 век. Именно седеммилиметровият Lefaucheux à broche дава обяснение защокуршумът се отклонява от реброто към коремната кухина и защо агонията на раната от упор продължава трийсет часа.

В писма до своя брат Тео, Винсент често обръща внимание на картината „Лудостта на Хюго ван дер Хьос” от Емил Уоутърс, която изобразява нидерландския художник от 15 век като душевно болен. Според Ван Гог произведението улавя мрачната асоциация на романтизма – гений и лудост вплетени в едно цяло. “Столът” на ван Гог, с тази простичка, грубо изработена мебел е символичен автопортрет. Непретенциозен и практичен. Приятел, на когото може да се разчита. Лулата и тютюна, на пръв поглед небрежно поставени върху него, са упора, на която той се усланял за помощ в бягството от мрака на душата. 

Столът на ван Гог, декември 1888 – януари 1889, Лондон, Галерия Тейт

Последните творби на ван Гог, разкриватмрачното му състояние на духа и затвърждават тезата, заявена от музея, че причинатаза смъртта е самоубийство след продължителното психическо заболяване. Именно това е принудило жителите на Арл да се обърнат срещу него и да пожелаят затварянето му в заведение за душевно болни.

Окончателна и точна диагноза не е поставена, но определено ван Гог е страдал отпристъпи на депресия и ментална парализа, която периодично го приковавала внеподвижност. В моментите на слабост, той е бил неспособен да работи. Рисуването, макар ида не го освобождава напълно от вътрешните му демони, било контролиран инеизменен труд, чрез който той се опитвал да съхрани разсъдъка си. Винаги еказвал на приятелите си да пушат лула, защото това е опора, която те крепи дане пропаднеш в клопката на лудостта.

Житна нива с гарвани, юли 1889, Амстердам, Колекция ван Гог

Следповече от 130 години името на момичето, получило ухото на ван Гог вече е ясно. Art Newspaperинформира, че слединцидента в навечерието на Коледа, творецът дава своето ухо на млада жена на имеГабриел Берлатие. Името ѝ е посочено в новата книга, публикувана миналатаседмица – Van Gogh’s Ear: The True Story. Авторът БърнадетМърфи пише, че Габриел е обещала на наследниците на Берлатие да запазят името ѝ в тайна.Въпреки това Art Newspaper установява нейната идентичност чрез проучване на документациите в института „Пастьор“ Париж.

Книгатана Мърфи фокусира вниманието върху Габриел и нейното настаняване за лечениев „Пастьор“ в началото на 1888, когато тя заболява от бяс, след ухапване от куче. Тя е дъщеря на беден фермер, който живеел близо до Арл. Лечението ѝвкарало семейството в дълг и тя започнала да работи като прислужница в бордей на Rue du Boutd’Arles. Била е твърде млада, за да бъде проститутка – пише още Мърфи.

До сегасе предполагаше, че получателят на ухото е бил случаен познат на художника или проститутка. Едва през 1936 името на Габриел е споменато за първипът в статия, където сецитира полицейският служител, откликнал на сигнал от бордей в Арл. Иманно там Винсент отрязал ухото си в пристъп на нервен срив. Тогава момичето е било нареченоРейчъл – предполагаем псевдоним. Художникът е бил открит на следващия ден отполицията и спасен. Две години по-късно, в царевичните ниви Винсент ван Гог намира смъртта си.

Тази година излиза филмът посветен на живота и лудостта на художника – Да обичаш Винсет – екип от 30 художници рисува на ръка 57 хиляди кадъра картини с маслени бои, в продължение на 2 години.