news4u

Историята на Джонас Мeкас освен близо вековна е забелeжителна с житейския път, културно наследство и послания, които оставя… История видяна през философска камера.

Роден 1922-ра година в малко фермерско село, в северната част на Литва близо до границата с Латвия, което той описва като рай с население не повече от 20-тина семейства. Без ток, без радио, без телевизия, водопровод и канализация. За него земен рай, превърнал се в ад…

По време на Втората световна война заедно с брат си се опитват да избягат, но са хванати от немски военни части и заточени в трудов лагер. След края на войната са преместени в друг лагер, за изселници във Висбаден. Там той успява да учи философия в Университета на Майнц. След 10 мъчителни години пътят започнал от литовското селце приключва с преселване в Уилиамсбърг, Бруклин, САЩ през 1949, благодарение на UN Refugee Organisation. Веднъж попаднал там, Мекас започва да прави своите филмови дневници.

Началото е с 16 милиметрова камера Bolex, която е неотлъчно с него. Без да си поставя конкретни цели, той започва да снима живота около себе си. Първите кадри са част от над 20 негови филма. Отдадеността му към нехронологичното, лирично и лично кино остава доживотна. Живот, в който Джонас Мекас  достига емблематичен статус. Наричан е Кръстникът на ъндърграунд киното, в среда на нюйоркския авангард през ’60-те години, редом до артисти като Анди Уърхол, Йоко Оно, Джон Ленън и Алън Гинсбърг.

Вчера земният път на режисьора, поет и артист приключи, а новината беше обявена на facebook страницата му:

“Скъпи приятели,

Джонас почина тихо и в мир рано тази сутрин. Той беше в къщи със семейството си. Той ще липсва на мнозина, но светлината му остава.”

Режисьорът е направил 60 филма, в стила на импресионизма и филмовите дневници, в които трептящите кадри разкриват интимни моменти на неподправени емоции.

“Важно е да се знае, че това което правя не е артистично. Аз просто правя филми. Живея, както живея и правя, това което правя, а именно записвам моменти от живота си докато вървя напред през него. И го правя, защото съм принуден. Необходимостта, не артистичността, е истинската линия, която можеш да следваш в живота и работата ми.”, казва Мекас в интервю за Observer през 2012 г.

Таванското му помещение в Манхатън става сборна точка за множество артистични експерименти. The Velvet Underground са репетирали там. Мекас е представил Анди Уърхол на техния вокалист, който продуцира дебютния им албум по-къно, пак там. Салвадор Дали също е посещавал мястото, любопитен за ъндърграунд сцената на Ню Йорк, което ражда филмът  – Салвадор Дали на работа, включващ сцената, в която артиста покрива тялото на модела Верушка с крем за бръснене.

Работата му повлиява поколения режисьори като Джон Уотърс, Джим Джармуш и Хармъни Корин, който го определя като “истински герой на ъндърграунда и първостепенен радикал… той вижда неща, които другите не могат… неговото кино е кино от спомени и душа, и въздух, и пожар. Няма друг като него. Неговите филми ще живеят вечно.”

През 1965-та година Мекас прави филм The Brig за военен затвор, с който печели голямата награда на филмовия фестивал във Венеция, а заснетите спомени при пътуване до Литва са част от Националния Филмов Регистър в Библиотеката на Конгреса.

Мекас е съосновател на Anthology Film Archives, които продължават да се занимават с експериментално кино в Иист вилидж, Ню Йорк и имат най-голямата представителна библиотека в света.

Последният филм на режисьора е от 2012-та година и се казва Out-takes from the Life of a Happy Man (Отпаднали кадри от живота на щастлив мъж). През 2018-та издава книгата Conversations with Filmmakers. Промотирането ѝ включва разговори с него в лондонската галерия Serpentine gallery, където през 2012-та беше показана и Ретроспективна изложба на Мекас. Същата гостува и в Pompidou, Париж.  Като поет има издадени над 20 книги.

Може би изненадващо е неговото приятелство с Джаки Кенеди, чиито деца е обучавал на изкуството да правиш филми. Той е първият човек на който Джон Ленън се е обадил след пристигането си в Ню Йорк през 1976-та година: “Беше късно през нощта и вече си бях легнал, когато получих обаждане от Йоко. Те току що бяха кацнали на летище JFK с Джон. Тя ми каза: Джонас, Джон иска еспресо. Знаеш ли добро място, което е все още отворено в Ню Йорк? Беше малко  налудничаво, но така бяха нещата тогава.”

R.I.P.

news4u