news4u

news4u

Историята на Джонас Мeкас освен близо вековна е забелeжителна с житейския път, културно наследство и послания, които оставя… История видяна през философска камера.

Роден 1922-ра година в малко фермерско село, в северната част на Литва близо до границата с Латвия, което той описва като рай с население не повече от 20-тина семейства. Без ток, без радио, без телевизия, водопровод и канализация. За него земен рай, превърнал се в ад…

По време на Втората световна война заедно с брат си се опитват да избягат, но са хванати от немски военни части и заточени в трудов лагер. След края на войната са преместени в друг лагер, за изселници във Висбаден. Там той успява да учи философия в Университета на Майнц. След 10 мъчителни години пътят започнал от литовското селце приключва с преселване в Уилиамсбърг, Бруклин, САЩ през 1949, благодарение на UN Refugee Organisation. Веднъж попаднал там, Мекас започва да прави своите филмови дневници.

Началото е с 16 милиметрова камера Bolex, която е неотлъчно с него. Без да си поставя конкретни цели, той започва да снима живота около себе си. Първите кадри са част от над 20 негови филма. Отдадеността му към нехронологичното, лирично и лично кино остава доживотна. Живот, в който Джонас Мекас  достига емблематичен статус. Наричан е Кръстникът на ъндърграунд киното, в среда на нюйоркския авангард през ’60-те години, редом до артисти като Анди Уърхол, Йоко Оно, Джон Ленън и Алън Гинсбърг.

 

Вчера земният път на режисьора, поет и артист приключи, а новината беше обявена на facebook страницата му:

“Скъпи приятели,

Джонас почина тихо и в мир рано тази сутрин. Той беше в къщи със семейството си. Той ще липсва на мнозина, но светлината му остава.”

 

Dear Friends,Jonas passed away quietly and peacefully early this morning. He was at home with family. He will be greatly missed but his light shines on.

Публикувахте от Jonas Mekas в Сряда, 23 януари 2019 г.

Режисьорът е направил 60 филма, в стила на импресионизма и филмовите дневници, в които трептящите кадри разкриват интимни моменти на неподправени емоции.

“Важно е да се знае, че това което правя не е артистично. Аз просто правя филми. Живея, както живея и правя, това което правя, а именно записвам моменти от живота си докато вървя напред през него. И го правя, защото съм принуден. Необходимостта, не артистичността, е истинската линия, която можеш да следваш в живота и работата ми.”, казва Мекас в интервю за Observer през 2012 г.

Таванското му помещение в Манхатън става сборна точка за множество артистични експерименти. The Velvet Underground са репетирали там. Мекас е представил Анди Уърхол на техния вокалист, който продуцира дебютния им албум по-къно, пак там. Салвадор Дали също е посещавал мястото, любопитен за ъндърграунд сцената на Ню Йорк, което ражда филмът  – Салвадор Дали на работа, включващ сцената, в която артиста покрива тялото на модела Верушка с крем за бръснене.

Работата му повлиява поколения режисьори като Джон Уотърс, Джим Джармуш и Хармъни Корин, който го определя като “истински герой на ъндърграунда и първостепенен радикал… той вижда неща, които другите не могат… неговото кино е кино от спомени и душа, и въздух, и пожар. Няма друг като него. Неговите филми ще живеят вечно.”

През 1965-та година Мекас прави филм The Brig за военен затвор, с който печели голямата награда на филмовия фестивал във Венеция, а заснетите спомени при пътуване до Литва са част от Националния Филмов Регистър в Библиотеката на Конгреса.

Мекас е съосновател на Anthology Film Archives, които продължават да се занимават с експериментално кино в Иист вилидж, Ню Йорк и имат най-голямата представителна библиотека в света.

Последният филм на режисьора е от 2012-та година и се казва Out-takes from the Life of a Happy Man (Отпаднали кадри от живота на щастлив мъж). През 2018-та издава книгата Conversations with Filmmakers. Промотирането ѝ включва разговори с него в лондонската галерия Serpentine gallery, където през 2012-та беше показана и Ретроспективна изложба на Мекас. Същата гостува и в Pompidou, Париж.  Като поет има издадени над 20 книги.

Може би изненадващо е неговото приятелство с Джаки Кенеди, чиито деца е обучавал на изкуството да правиш филми. Той е първият човек на който Джон Ленън се е обадил след пристигането си в Ню Йорк през 1976-та година: “Беше късно през нощта и вече си бях легнал, когато получих обаждане от Йоко. Те току що бяха кацнали на летище JFK с Джон. Тя ми каза: Джонас, Джон иска еспресо. Знаеш ли добро място, което е все още отворено в Ню Йорк? Беше малко  налудничаво, но така бяха нещата тогава.”

View this post on Instagram

In memory of Jonas Mekas (1922-2019) #jonasmekas

A post shared by Hans Ulrich Obrist (@hansulrichobrist) on

R.I.P.

news4u

news4u