Привет. И днес вдишваме дълбоко чист и сладък въздух, след което тръгваме накъдето ни видят очите. По пътя тайно очакваме да видим и нашата агитка, в която най-отявлен фен сме си ние самите.

Животът е като кучешки впряг – ако не си кучето водач, цял живот гледаш един задник отпред.

Джани Родари

Хората се делят на два вида – такива, които носят ризата си над панталона, и други, които я загащват.

Междувременно и понеделникът си замина мърморейки как никой не му симпатизира.

А някои въпроси най-добре да си останат незададени, за да не се чуе впоследствие един загрижен лекарски глас.

За да бъде всичко както трябва, е препоръчително, когато се сетим за бъдещето, да обмисляме следващите си ходове само за час напред. Така поне вниманието обещава да не се раздвоява толкова лесно.

Колкото до незабързаните личности – и те се чудят накъде да въртят кормилото, но почти винаги улучват посоката, която отначало им се е присънила.

Поглед към една по-далечна дестинация – в Ирак оставят книгите от щандовете на улицата да подишат въздух и през нощта. И въпреки всичко пак си остават неуязвими. Хората си имат лична теория по въпроса.

И ние сме неуязвими, доколкото можем да се пуснем спокойно под няколко застрашително заканващи се облака.

Иначе на този същия ден му се размина дъждът. Отместихме го за малко по-нататък. Весел вторник!

Четете всеки ден преглед на социалните мрежи в egoist.bg