Напоследък новините от България и от САЩ ужасно си приличат. И двете ме подсещат за единфилм на Майк Джъдж, създателя на Бийвъс &Бът-хед. Филмът се казва Идиокрация и в него се разправя за това какамериканската армия, оплесква (естествено!) експеримент по замразяване на войници и вместо еднагодина, редникът-опитно зайче остава замразен за половин хилядолетие. Когато се„събужда“, той установява, че Америка е вече населена единствено с пълни идиотии кретени, а управлението на страната е в ръцете на такива тъпанари, че дорилузър и смотаняк като него може да мине за гений…

Да, за ДоналдТръмп ми е думата. И за Бойко Борисов и за неочакваната за самия мен приликамежду пожарникаря от Банкя и бизнесмена с кулите и милиардите.

Откакто ДоналдТръмп обяви, че се кандидатира за президент, вестник Washington Post с всичко показва, че не го обича. По всичколичи, че чувствата за взаимни и това се доказа, когато миналата седмица Тръмпдойде на крака в редакцията на вестника, за честен разговор с част отредакторите и журналистите на изданието. Поуст публикува целия разговор еднокъм едно на сайта си, без коментар, като оставиха това на другите медии, коитоза разлика от българските изобщо нямаха проблем, че ще цитират друго издание.

„Стенограмата“от разговора е TL;DR-четиво, нощом я прехвърлих за първи път, намерих време да я прочета още няколко пъти. Незащото е кой знае колко интересна, а поради друга причина, която ще спомена следмиг. За да ви спестя малко време (и четене на английски), ще кажа просто, чеповечето от отговорите на Тръмп са чудесен, христоматиен, очеваден пример запсевдополитически алабализми, откровена демагогия и чисто самохвалство.Както туитна Тревър Ноа от The Daily Show: “Да, Доналд Тръмп наистина е казал всичките тезиглупости.”

Нормално заТръмп, ще кажете, пък и вероятно ще сте прави, но като ПР практик в България,който често подготвя речи, интервюта и опорни точки за своите подопечни, бяхдонякъде изумен от приликата в похватите и триковете, с които Тръмп си служи вразговор с медия, с тези, които ползва… Бойко Борисов и, например, главният ни прокурорСотир Цацаров.

Ето защо:

Журналиститеканят Тръмп за встъпителни думи, той отклонява поканата, но веднага след товаразказва надълго и нашироко как след срещата с Поуст (които били много лоши с него и не го обичали) отивал да открива някаква новасграда, която бил построил по-рано и по-евтино от предвиденото. Разказва ощекак се преборил с поне 100 конкурентни фирми за поръчката, как въпрекисъкратения бюджет добавили „чудесен и много качествен мрамор“ в проекта. Накраяобяснява как тя, сградата, всъщност не била съвсем готова, ама въпреки товащели да я открият, да се „поочукала“ малко до същинското откриване наесен… Да виприлича на някого?

Журналистите от Поуст разпитват Тръмп какво има предвидкато казва, че би желал да „поотвори“ законите и мерките против клеветата иочернянето в медиите. Г–н Тръмп, оказва се, не е много сигурен, но определеносмята негативните статии срещу себе си за много грешни и нечестни. Подобно наедин главен прокурор на България, той явно смята, че решението на проблема снегативните коментари срещу него е…търсенето на отговорност от самитекоментиращи.

Друг голям проблем за Тръмп се оказват и протестиращите помитингите му. Когато го питат дали подкрепя насилието, защото е обявил, че щеплати съдебните разноски на свой фен, ударил протестиращ, Тръмп изпитвамоментна загуба на памет и се оплаква, че противниците му имат много силнигласове и дори показват пръсти. Което пък много ми прилича на проблема, койтоизпитва Бойко Борисов, когато стотина таксита блокират Орлов мост в час-пик, ашофьорите им кажат последователно вълшебните думи „Бойко“, „Борисов“ и „пеерас“в ритъма на добре познат рефрен. (Пръстите,впрочем, са болна тема за Тръмп, но за това след малко.)

Попитан как смята да се пребори с безработицата иикономическия упадък в големи и някога силни индустриални градове като Балтимори Детройт, Тръмп отговаря: „Като създам повече работни места, специалниикономически зони и намаля данъците за бизнеса.“ Как точно, при положение, чевсичко това вече е опитвано, без успех? Отговор: „Опитвано е, но не съм гоправил аз. Аз съм доста интелигентен и много успешен, а тези преди мен са билинекадърни“. Не знам за вас, но аз това вече съм го чувал някъде.

Разговорът между редакторите на Поуст и Тръмп за външнатаполитика на САЩ, заприличва на лек пазарлък:

– Колко плащат Южна Корея и Япония от сметката за това, че ги пазим от СевернаКорея?, пита той.

Журналистите му отговарят: “Около 50%.”

– А трябва да плащат 100%, отсича Тръмп и едва ли не обяснява, чеамериканската армия не трябва да участва в задгранични авантюри, освен ако не ена търговска печалба.

На практика в целият разговор Тръмп отговаря сравнителноконкретно на точно два въпроса. Единият е дали вярва в промените в климата (не,не вярва и не е сигурен, че са причинени от човешка дейност), а другият е далисмята, че е подобаващо за бъдещ президент да обсъжда публично… оная си работа.Тук вече Тръмп директно, буквално слага всичко на масата. Под всичко, имампредвид двете си ръце, не въпросната „работа“.

„Ето ми ръцете. Не са малки. Изобщо не са. Даже са малкоголеми. Може би дори доста. Много хора по митингите ми стискат ръката и казват „Иматеголеми, силни ръце!“ Тед Круз започна това като каза, че ми били малки и каквосе говорело за хората с малки ръце. Той започна.” Почти очаквах да заплаши Крузс другарката от детската градина, но пък също така си спомних как г-н Борисовпокани някаква репортерка да му „пипне мускула“ преди години, но май имаше предвидбицепса си… Или не беше бицепсът?

За жалост и за разлика от Джон Оливър, журналистите наПоуст не задават нито един въпрос на Тръмп за прословутата стена на границатас Мексико. Може би, за да не задълбаят твърде много в сексуалните навици на гостаси, знам ли, но като знам как Тръмп нарича стената „красива“, прекрасна“,„велика“, веднага се сещам как г-н Борисов обича да обяснява, колко е важнастената на границата ни с Турция за успеха на България в справянето сбежанската криза…

Много често чувам, че Тръмп се харесва на много американци„защото казва това, което хората искат да чуят“. Същото съм чувал неведнъж и занаш Бойко. Само че не се сещам някъде, някой, който и да е той, да е доказал,че това, „което хората искат да чуят“, е винаги и задължително вярно и добро засамите тях. 

Не знам дали сте съгласни с паралелите, които направих дотук,но нека накрая кажа, че освен за Идиокрация, когато чета новините, вече сесещам и за този пасаж от Алековото До Чикаго и назад:

„… Разправини той за подкупността на администрацията, на общинските власти. За грамаднитезлоупотребления с предприятията и обществените постройки. […] В течение на тезиразкази, които ме смутиха и ме накараха да се замисля, докторът ме гледаше подочилата си с една язвителна мефистофелска усмивка, като че искаше да ми каже:“Е, как си? Чуваш ли? Видя ли, че и вАмерика е същото…” Ох, хич не ми сгряваше сърцето туй “и вАмерика е същото”!“