•
18 октомври 2015
“Той не дължи никому нито цент. Това е красотата на Тръмп.”
АМЕРИКАНСКА МЕЧТА
Доналд Тръмп печели изборите, ама как?
от Ангел Иванов
“Той не дължи никому нито цент. Това е красотата на Тръмп – ТОЙ МОЖЕ ДА КАЖЕВСИЧКО!” Откровението е на 81-годишната Джоун Юърт, републиканка отСкотсдейл, Аризона, след поредния предизборен митинг на изненадващия лидер впредизборната кампания за следващ американски президент…
Повече от два месеца след като милиардерът Тръмп влезе в битката, той е по-мощенотвсякога. Преди дни си върнарекорда занай-многочислен митинг, събирайки повече от 30 000 в Мобил, Алабама, изадминавайки по този начин 20-те хиляди, събрани от левия популист БърниСандърс в Портланд. Срещата на нюйоркския магнат във Финикс беше набързопреместена от хотелска зала в конгресен център, след като повече от 9000поискаха билети за вход. Инерцията, която набира възпитаника на Уортън Скуул наУниверситета на Пенсилвания, автор на 12 бестселъра, звезда на телевизионнориалити и бизнесмен с колосални печалби вече започва да плаши върховете наРепубликанската партия, за чиято номинация се бори Тръмп.
Но малцина си спомнят, че това вече се е случвало. В късното лято на 1999 Доналд Тръмп решава да се пробва за първи път за президентна САЩ, тогава избира малка, но набираща скорост формация, нареченаРеформаторска партия (моля дане се бърка с Реформаторски блок). Партийката се пръква на бял свят четири годинипо-рано, покрай втората кандидатура за Белия дом на създателя си, милиардераРос Перо. През 1998 “реформаторите” печелят най-голямата си изасега единствена победа – бившият кечист Джеси Вентура сяда в губернаторскиястол на Минесота. След няколкомесечна кампания, на 14 февруари 2000 година Тръмп (спечелил вечепървичните избори в Калифорния и Мичиган) и Вентура се отказват от битката запартийната номинация, която се оказва в ръцете на бившия съветник на Никсън и Рейгън ПатБюканън.
Но да се върнем при Тръмп – опитът е несполучлив, нонереализираната му платформа вижда бял свят, макар и само на книга смногозначителното заглавие “Америка, която заслужаваме” (The America We Deserve).Оттогава остава и репликата на Тръмп: “Харесва ми да мисля в големимащаби! Просто е: ако така или иначе започваш да мислиш за нещо, то трябва да еза нещо голямо!”
“Разумните” и “системни” говорители по върховете на американския политически и журналистически свят често размахватедни и същи плашила, когато говорят за Тръмп. Сенаторът-републиканец ДжонМаккейн призовава “този цирк да спре, защото ще навреди на партията”и нарича привържениците на милиардера “откачалки”. Един от реалните враговена Тръмп, който има ресурсите да го спре по пътя му към Белия дом, се наричаРупърт Мърдок. Визданията му често могат да се срещнат определенията “грешка”и “срам” по адрес на нюйоркския магнат, а читателите на Wall Street Journal вече са свикнали да бъдат плашенис “катастрофа”, ако Тръмп влезе в Белия дом. Че това ще продължи посъщия начин загатва карикатура на първа страница на New York Post, коятоизобразява Тръмп върху сал, заобиколен от акули и посланието “Don Voyage!”
Всъщност по-прагматично би било да надникнем отвъдистерията и да се опитаме да видим какъв би бил 45-ия президент на САЩ, ако името му еДоналд Джон Тръмп. Може би преди това е добре да се запитаме “кой епоследния идиот със състояние от 8 милиарда долара, който сме виждали?” Акотрябва да бъдем точни – 8 737 540 000 долара.
Самият Тръмп размаха финансовия отчет наимперията си при обявяването на кандидатурата на 16 юни в Тръмп Тауър: “Недължа пари на никого! Ползвам собствените си, нямам необходимост от лобисти илидонори! Не ми пука, аз наистина съм богат!” НЕЩО ПРОТИВ?… Три посланияминават като червена нишка през цялата му кампания – първото е “Толкова съм богат, че не могада бъда купен!”. Второто е “Аз съм истински уменчовек”. И третото, което, предполага се е последица от първите две:”Простичко е…”.
Толкова е просто, че Тръмп може с няколкотелефонни разговори да убеди шефа на “Форд” да върне обратно отМексико в САЩ заводите, да освободи похитени заложници “в рамките начас” или да обложи Мексико с определена сума за всеки нелегален имигрант.
Толкова съм богат, че не мога да бъда купен! Не
дължа пари на никого! Азсъм истински умен човек.
Тръмп не е идеологически, а по-скоро ситуационен играч.
“САЩ трябва да се развива по-скоро като бизнес, изоставането е зарадинекомпетентни и гледащи собствените си интереси политици и технитедарители!” НЕЩО ПРОТИВ? Втората част на това твърдение звучи твърдеактуално дори за България днес… В Америка на Тръмп “независимиикономисти” трудно биха изкарвали прехраната си, тъй като икономическитетеории няма да са на почит. Трактатите на Рикардо “за принципите наполитическата икономия и данъчното облагане” или пък на Гълбрайт за”благоденстващото общество” щяха да намерят място в кошчето следневъобразима парабола…
“Китай прави това, което трябва, без да сезанимава с икономически теории”, твърди Тръмп, разконспирирайки се катоотявлен привърженик на Дън и неговата котка, за която не било важно дали ечерна или бяла, а най-важно било да лови мишки. Тръмп обича Китай:”Техните лидери са много по-умни от нашите. Нашите са глупаци!…”
Ако все пак е необходимо да вкараме милиардера Тръмп в някаква идеологическарамка, то самият той я определя като “икономически патриотизъм”:”Ще върна работните ни места от Китай, Мексико и Япония, ще върна и паритени!”
При управлението на президента Тръмп светът би бил едно по-сигурно място за живеене. Той е по-скоро скептичен към намесата на Америка вчужбина, гледа на това като на сделка: “Някои от съюзниците се възползватот военната ни сила!” С типичната си откровеност милиардерът декларира, ченяма да се кара с Путин заради Украйна. Това плюс недоразвитите все още твърдения, че САЩ ще втвърди подхода си към СаудитскаАрабия говорят за изместване на фокуса на американската външна политика отновокъм борбатасрещу ислямскияфундаментализъм.
Тръмп вече открито говори, че саудитците финансират тероризмаи че едно от първите неща, които трябва да се направят е да се отвоюват, акотрябва и със сухопътна сила, петролните кладенци, които се експлоатират от”Ислямска държава”. НЕЩО ПРОТИВ?… Между друготосамо Тръмп и сенаторът от Кентъки Ранди Пол могат да се похвалят, че още отсамото начало са били твърдо срещу войната в Ирак. Освен Китай, милиардерът обича иИзраел, което е голям плюс в кампанията му. Обича да нарича Нетаняху “страхотно момче, страхотенлидер, велик за Израел”,малко преди предсрочните избори в началото на 2013-а изпрати на приятеля си вТел Авив специално видео-обръщение в негова подкрепа.
Тръмп е умерен в социалната област, обещава да върне в Америка стотици хиляди работни места, не го притесняватгейовете в армията, противник на абортите като променя коренно позицията сипреди няколко години след лично преживяване: “Съпругата на мой приятелбеше бременна, а той неискаше бебето. Плачеше, докато ми разказваше тазиистория. Той не искашебебето, но в крайна сметка тя го роди. Днес той пази това дете като очите си. Каза ми, че това бебе е най-прекрасното нещо,което му се е случвало в живота. Това, същото бебе, на което за малко да непозволят да се появи на бял свят. Чувал съм и други подобни истории и подкрепям правотона живот“.
Тръмп не променяобаче позицията си в подкрепа на Втората поправка – правото на американците дапритежават и носят оръжие. По повод кървавия атентат в редакцията на”Шарли Ебдо” той написа в Twitter: “Ако загиналите журналисти са имали оръжие, то те самогли да се защитят!” За любителите на полит-коректността,определили веднага коментара като скандален, трябва да се каже, че той пожънаогромна популярност сред публиката в Америка.
А дали пък Тръмп не беше прав? МайкълРейгън, синна един от най-великите американскипрезиденти- РоналдРейгън, политическиконсултант,автор на книгата„Новата Рейгънова революция”, е направил специално проучване “Колко дълго време можеше даоцелее норвежкият стрелец Андерш Брейвик в Тексас или който и да едруг щат, където е разрешено свободното носене на оръжие? Резултатите: в Тексас – 3 минути, вМонтана – 7-8 минути, в Аризона – 2 минути и в Невада от 3 до 5 минути. Имамного истина в старата поговорка, че ако оръжията са незаконни, ще гипритежават само престъпниците…
Категоричната хард-позиция на Тръмп по отношение на нелегалната имиграция и по специално тази от Мексико енещото, което може да го провали, както и да го изпрати триумфално в Белия дом.Испаноезичните вСАЩ са повече от 51милиона или около13% от населението.През 2030 вече ще са 78 милиона, или една четвърт от всички американци. Всеки месец 50000 испаноезични младежи навършват пълнолетие и получават право да гласуват. Все още сравнително малко го упражняват – от 21 милиона испаноезични гласоподаватели впоследния вот участваха около 6 милиона.
Идеите на Тръмп за стена по границатас Мексико, за незабавна депортация на нелегалните имигранти, преустановяване наавтоматичното даване на гражданство на децата, родени в Америка, и особенотвърдението му, че “Мексико изпраща в САЩ престъпници и изнасилвачи”ще изправят срещу него огромна стена не само от испаноезични, но иафро-американски и азиатски избиратели. С няколко речи и интервюта Тръмп сринаняколкогодишните почти успешни опити на републиканците да успокоят и привлекатмалцинствените избиратели, без в същото време да дадат поводи за тревога натези, които държат притока на нови имигранти да бъде контролиран.
В същотовреме обаче твърдения от рода на това, че “Америка се превърна в сметищеза проблемите на всички останали” печелят хиляди и хиляди нови поддръжницивсеки ден. В крайна сметка всичко е въпрос на аритметика – Тръмп щезагуби почти всички от 27-те процента испаноезични, гласували за републиканцитепрез 2012, както и голяма част от 6-те процента афро-американци и 26-тепроцента азиатци. Срещу това той явно се надява да увеличи и то сериозно 59-тепроцента от белите гласоподаватели, които тогава пуснаха бюлетина за Мит Ромни.Между другото същите тези бели избиратели ще се превърнат в малцинство между2040 и 2050 година.
Комуникацията с медиите е феномен № 1 вкампанията на Тефлоновия Дон, както вече наричат Тръмп. Понятието”тефлонов президент” е измислено за Роналд Рейгън от Патриша Шрьодер, конгресмен отДемократическата партия. Жената била впечатлена как нито един отогромните скандали по време на президентстването на бившия актьор не сеотразява на личната му популярност. Рейгън изглеждал като “покрит стефлон” и издържал на всякаква “жега”, която му осигурявалимедиите. Тръмп е минал едно ниво нагоре – той не само, че не се страхува отмедиите, той е “взел страха” на голяма част от тях; други – основнотези на Мърдок – се отнасят с презрение. Ден след като спори люто с Тръмп за това дали сенатор ДжонМаккейн е “геройот войната” или не, водещият на “Факторът О’Райли”по “Фокс Нюз” Бил О’Райли изненадващо защити магната: “Някоимедии смятат, че трябва да се накаже Тръмп за това, че се отнася неуважително ине го е страх от тях. Отделно, че не харесват политиката му… Ако медиитепреценят някой за “недостоен”, те ще се опитат да унищожат това лице.За съжаление, американските медии, въпреки че има някои изключения, не сеправят за вас, публиката. Те си имат свой дневен ред. И често ползват тозидневен ред за корупционни сделки. И, вие като консуматори на тези медии, акоусетите това, трябва да стоите далеч от тях”. След прословутия скандал сводещата Мегън Кели “биг бос”-ът на “Фокс” Роджър Ейлсбързо си върна думите назад и се отказа от претенциите Тръмп да се извини.
Всъщност спорната реплика на милиардеракъм дамата, която вече е супер-звезда, беше буквално: “Честно казано,това, което казвам, да, често се шегувам, за да разсея атмосферата, но това,което казвам е това, което казвам! И ако не ти харесва, Мегън, съжалявам!Отнасям се добре с теб, въпреки че, имайки предвид как ти се отнасяш с мен, неби трябвало да го правя!”
И още: “Мисля, че големият проблем на тазистрана е политическата коректност. Предизвикван съм от много хора. Честноказано, не съм имал достатъчно време да бъда политически коректен, а по-скороискам да бъда честен с вас. А тази страна не разполага с време и задвете!” Провокативният въпрос на Мегън Кели беше свързан с определенията “дебели прасета”, “кучета”, “мърли” и “отвратителни животни”,с които според водещата Тръмп нарича всички жени, а според самия Тръмп – самоактрисата Роузи О’Донъл (за тези,които искат да надникнат в Google – пише се Rosie O’Donnell). Тръмп не сестрахува да надприказва четири жени в телевизионно студио (една от които УпиГолдбърг), като от време на време плясва леко по коляното най-близкостоящата.Този начин на отношение към медиите, за ужас не тези, последните, носидопълнителни точки на новоизпечения политик.
Всъщност Джоун Юъртне е права – тази 81-годишна републиканка от Скотсдейл, Аризона… Тръмп имадългове и те са 265 милиона долара. Това личи от декларацията, която подадепрез юли пред Федералната избирателна комисия. Това е човек, който си плащазаплата в размер на 14 222 долара, взема по 250 000 за реч, прибира и 110 000долара пенсия от една актьорска гилдия. Печели близо 400 милиона на година,половината от които са от голф-игрища и курорти, 66 милиона – от продажба нажилища, 41 милиона от наеми, 15 милиона от акции и… забележете, по 9,5милиона долара от лиценза на бранда “Тръмп”, които са петимни даползват хотели и туристически комплекси от Истанбул до Бразилия. Половинката муМелания пък се отчита скромно с по 105 000 долара от името си, дадено на сериякозметични продукти…
До този момент самият Тръмп е споменал едно-единствено име за вероятен свой вице в битката за Белиядом. Едно, но пък какво – Опра Уинфри може данаклони рязко везните в полза на милиардера, ако той стигнедо голямото състезание. “Опра би била силен кандидат-вицепрезидент. Бих серадвал да я имам за партньор. Мисля, че ще спечелим лесно”, споделимилиардерът пред Джордж Стефанопулос по ABC News.
Засега № 2 вкласацията на “Форбс” за най-влиятелни личности в света не екоментирала думите на Тръмп. За разлика отбившата шефка на “Хюлет Пакард” Карли Фиорина, която побърза даотхвърли с определението “сексистки” твърденията, че може да тръгне сТръмп в същинската надпревара. Бизнесдамата, която е единствената жена,посегнала към номинацията на републиканците за президент, обяви, че ако сесъгласи да бъде вице, то “всички останали ще твърдят, че съм на тазипозиция, само защото съм жена, което пък е твърде разочароващо”.
Изключителнопопулярната губернаторка на Южна Каролина Ники Хейли също индиректно отхвърлиопцията. На една от публичните си срещи пищната 43-годишна брюнетка дълго севзира в листчето с въпрос от публиката за това дали би приела да евицепрезидент на Доналд Тръмп, след което решително отсече: “Много грешитози, който изпраща този въпрос…!” Но Хейли винаги си оставя и еднавратичка с уточнението, че по принцип би “седнала да говори”, акополучи предложение с всеки, който прояви интерес към нея. Почти същата еситуацията и около сенаторката от Ню Хемпшир Кели Айоте, която замалко серазмина преди четири години с номинацията за вице в комплект с Мит Ромни. Къммомента Тръмп я нарича “силен представител” на Републиканскатапартия, но нищо повече…
Стигаме може би до най-реалния и силен кандидат средвъзможните – чернокожият неврохирург Бен Карсън, който постоянн “диша въвврата” на Тръмп за голямата номинация на републиканците – тази запрезидент. Специалисттът по разделяне на сиамски близнаци отговаря уклончиво,че “всичко е възможно”, но все още не е изоставил надеждата, чесамият той ще трябва да си избира вице. Доктор Карсън предизвика смут вмюсюлманската общност в Америка с твърдението си, че президеннтът трябва дабъде християнин, като определи влизането в Овалния кабинет на мюсюлманин катонарушение на Конституцията.
Въпреки протестите на мюсюлманските лидери в САЩКарсън моментално добави между 8 и 10 процента към рейтинга си и вече е вторислед Тръмп сред кандидатите на републиканците. Но по-интересно е че той енай-силния претендент към днешна дата на Републиканската партия при пряк двубойс кандидата на демократите – Карсън би победил със 7 процента (49 на 42)Хилъри Клинтън и дори би завършил 45 на 45 с набиращия мощ Джо Байдън.
В сферата наекзотиката са така наречените Twitter-вицета на Тръмп – актьорътЧарли Шийн, който на 27 август написа прочувствено:”Ако Тръмп иска, ще бъда негов вицепрезидент!” с хаштаг #TrumpSheen16или бившият кечист Хълк Хоган, отговорил на свой почитател така: “АкоТръмп иска народния вот, може би аз трябва да съм негов вицепрезидент, бро.ХХ”. А, да не забравяме и Джим Джатрас, потомствен републиканец отВирджиния, бивш служител в Сената и дипломат, експерт по Русия, Украйна иБалканите – той е противник на абортите, хомосексуалните бракове и войната,защитник на правото на притежание на оръжие и на контрола на имигрантите.Уведомил е всички кандидати на Републиканската партия, че би станалвицепрезидент, дал си и телефона…
Последнитесоциологически проучвания показват набираща мощ на Доналд Тръмп в рамките наелектората на републиканците и учудваща слабост по отношение на всеки единпотенциален съперник от Демократическата партия.
Възможно е Тръмпда не иска всъщност да стане следващия президент – както твърди телевизионнатаводеща Рейчъл Медоу. Може би “изкуството на сделката” на Тръмп е дасе отдръпне тогава, когато вече “ще притежава половината от политическатаинфрактруктура на страната до края на живота си”. Със сигурност еднообщество, което дава по 400 милиона печалба всяка година на един човек, не битрябвало да се притеснява да го назначи на пост с годишна заплата 400 000. Наливсе пак, както твърди един от най-добрите разследващи журналисти – Грег Паласт,”Америка е най-добрата демокрация, която може да се купи с пари!…”