emircA е сред действащите улични артисти в София, които използват графити изкуството, за да коментират социалните и политически процеси в България и по света. Огромна популярност придобиха негови стенсили – шаблонни рисунки с образите на български политици. Често те биват много бързо премахвани от местните власти, но оцеляват в дигитална среда, където са придружени и от обясненията на автора.

Следващият разговор с него е част от книгата Sofia Urban Art. През снимки и преки свидетелства тя разказва историята на графитите в София. Двуезичното издание, подготвяно от Sofia Graffiti Tour ще излезе през декември.

Имаш ли “графити минало” преди стенсилите? Някога занимавал ли си се с тагове, бомби и по-големи рисунки върху стени?

Да, графитите са мой спътник открай време. Те са някаква първична база, на която винаги се опирам, когато разширявам палитрата си от визуални направления, похвати и инструменти. Имал съм кратки периоди и на бомбене, и на правене на легални големи стени.

А имаш ли наблюдения върху графити сцената в София? Имаш ли любими артисти, стилове и такива познанства?

Да, има периоди, в които наблюденията ми са по-повърхностни, и други, в които задълбочено изучавам средата. Ако трябва да анализирам обстановката днес, бих казал, че сме свидетели на наслояването на няколко поколения графити артисти, които работят паралелно. Нещата се развиват и вече можем да говорим за традиции, заформили се през 30-те години графити сцена. Ако се замислим, те очертават прехода, в който живеем и до днес. Има един интересен филм на Георги Тенев – „Симон срещу страха“. В него се разказва как през 89-а година първият автор на публични графити у нас е прострелян и арестуван.

Ако човек се поразходи час-два из централните улици на София и внимателно наблюдава стените, ще направи най-достоверното и реално проучване за нагласите на обществото. Наред с хилядите мнения, мъдрости и предупреждения, изписани по всевъзможни повърхности, тук могат да се видят и работи на повечето графити артисти. Тагове, бомби, throwup-и, огромни легални стенописи и не по-малки незаконни парчета. Големите имена в българската графити сцена също са минавали през центъра на София и са оставяли своят почерк – къде легално, къде не.

За да гарантирам анонимността си, няма да уточнявам дали и кого познавам. Има силни имена, които задават дневния ред. Естествено, ще започна с Насимо – каквото и да кажа за него, би било малко. Arsek и Erase, които правят невероятни неща по цял свят. Bozko с неговите загадъчни създания. ХРОМЕ със стотиците стилистики на името си. Има много добри артисти. В последното десетилетие се открояват Glow, JahOne, Miska, Точка, Алекси Иванов, Gana, КОТК и много други.

Ти кога започна да се занимаваш с колажите и стенсилите?

Първо започнах с дигитални колажи, отнасящи се към събитията от деня. Бързо разбрах, че са прекалено тленни, а посоката на въздействие се отклоняваше от моите представи. Докосваха наблюдаващия ги по по-бездушен начин, клонящ към „Meme“ усещане. За да има повече дух, реших да изляза от дигиталното и напълно естествено се насочих към улицата. Щом говоря за бунт, какво по-подходящо изразно средство от графити. Започнах да правя хартиени стенсили, понеже темите, за които исках да говоря, не позволяваха легалното им изпълнение и следователно ми трябваше добра скорост на направа в непрогледен мрак. Няма как да си рисувам 10 часа и да очаквам, че нищо няма да ми се случи.

Първия стенсил залепих до НДК. Изобразяваше президента Румен Радев и Бойко Борисов в боксов мач – в онзи момент те бяха изпаднали в перманентен махленски спор. Стенсилът бе доста голям – 4 на 8 м. Мястото беше много видимо и опасно, затова с приятели отцепихме района. Имахме радиостанции за комуникация, а цялата процедура продължи 12 минути. Стенсилът оцеля едва четиресетина часа, като бяха изпратени работнички от „Чистота“, които старателно изстъргаха хартията.Тогава си казах: „От това има смисъл“. Направих още няколко хартиени стенсила, но и те оцеляваха прекалено кратко време, затова минах на боя.

Смесвам различни способи: една част рисувам директно на стената, друга е шаблон, който съм направил дигитално или аналогово, понякога съм моделирал поза на човек в 3D среда и съм рисувал лице в 2D формат. Всеки път изпълнението и подходът си имат своите специфики.

Вдъхновение със сигурност съм получил от стотици добри артисти, но конкретен ми е трудно да назова. Навярно Банкси има известен принос, въпреки че се заех да го изучавам чак след като започнаха да ме сравняват с него.

Какво смяташ за развитието на стенсил формата? Споменавал си Blek Le Rat, имаме и Banksy – кажи ни какво ти прави по-голямо впечатление в техните неща, а наред с това можеш да споменеш други значими артисти.

В стенсила има огромна сила. Той изключително лесно се възприема от зрителя и му въздейства по един особено силен начин. Друга емблема на това изкуство е французойката Miss Tic. Известна с нейните женски фигури и силуети, тя е един от пионерите на стенсил в градска среда. Почина миналата година на 66 години. Стенсилите на холандеца FAKE граничат с фотореализъм, а лондончанинът Trust Icon си играе с всякакви икони, били те поп, анимационни или политически. Кримчанинът ШАРИК сблъсква капитализъм с комунизъм в нещата си и се подиграва с всякакъв вид идолопоклонничество. OSTAP e стенсил артист от Берлин и в неговите произведения чест герой е Чебурашка. Стилът му напомня на Анди Уорхол и обича да рисува банани в буркан вместо кисели краставички. GOIN е страхотен артист, който стилово се доближава до Banksy и има отношение към героите на Дисни. Живее във Франция.

В едно интервю се определяш като наследник на BLOKE – софийски артист, намерен убит през 2011. Познавахте ли се?

Смятам, че имаме доста общо както в подхода и начина на изразяване, така и в проблемите, които засягаме. Не го познавах. Доколкото си спомням, първо попаднах на негово интервю и го усетих доста близък. Започнах да издирвам и снимам остатъците от неговото творчество, което с всеки изминал ден избледнява и от стените, и от спомените. Той бе от малкото артисти, които имат своя бунт и не се притесняват да го пропагандират. Внесе нещо различно на тогавашната графити сцена. Аз имам късмет, че правя моите неща в ерата на инстаграм и лесно мога да достигна до много хора дори след като са заличили рисунката ми.

Залагаш на послания, свързани със социалната справедливост, чести герои са и българските политици. Ти самият как се определяш политически, ако вземем класическите категории – ляво-дясно, либерално-консервативно, анархисти, социалисти и т.н.?

В работите си се старая да изолирам до известна степен пристрастията си. Залагам на теми, при които съм сигурен кое е добро и кое не е, защото ако веднъж подведа или излъжа, всичко ще се срути. Бих се самоопределил като социалдемократ.

Дай пример как си избираш някакъв проблем и съответстващото място на парчето?

Следя политическите процеси, вслушвам се в колективния разум на обществото. Редовно преглеждам всички канали за масово осведомяване. Трябва наистина да разбирам проблема, не да суфлирам тренда за деня.Ако не съм убеден кое е правилно по даден въпрос, просто не го закачам. Често пъти проблемът ме връхлита и на секундата зная, че трябва да реагирам. Когато знам за какво ще говоря, идва моментът, в който трябва да измисля как да го поднеса на минувача, на зрителя. Обичам работите ми да са многопластови и същевременно да е достатъчно човек да разбере един от слоевете, за да прозре нещата, но ако успее да хване всички нива, да отмине наистина усмихнат. Мястото винаги е първият пласт и е много важно. Понякога със седмици търся най-добрата стена. Обикновено я откривам, когато не я търся. Ако мога да впрегна част от екстериора в помощ на рисунъка, съм наистина щастлив. Защото така прибавям още един слой за разгръщане от наблюдателя.

Ти имаш творби с Иван Гешев, Бойко Борисов, Цвета Караянчева, Делян Пеевски и т.н. Всички тези личности се възприемат като проблематични в рамките на публичния диалог, от който са част и твоите критични стенсили. Защо обаче не успяваме да ги отхвърлим и те остават фактори?

Това сме ние. Трябва да съумеем да променим себе си, за да се променят и хората, които ни управляват. Това са сложни и продължителни процеси. Илюзия е, че ако се отървем от тях, ще дойдат интелигентни, морални, грижещи се за народа и страната лидери. На тяхно място ще се възкачат други личности, но със същите недостатъци, а вероятно и по-лоши. Всеки от нас трябва да започне от дребните проблеми, като градира и заразява околните с позитивизъм, труд и чисти мисли. Важно е да се стараем да даваме добър пример на идното поколение, защото то ще е или нашето светло бъдеще, или нашият провал.

Някои от нещата ти са и коментар върху самата градска среда, в която попадат. Какво е мнението ти за състоянието на градската среда в София и какво е мястото на графитите в нея?

В сравнение с преди 15 – 20 години днес София е далеч по-подредена. Но има още ужасно много неща за подобряване. Инфраструктура и екология са звената, над които трябва много да се работи. Окаяни тротоари и пешеходни зони, безразборно строителство, ужасен трафик, разбити улици, замърсен въздух, битови отпадъци на всяка крачка и никакво архитектурно, визуално и естетическо нормиране. Всеки парцел и всяка сграда си имат свой „стил“.

София е и доста изрисуван град – има страхотни стенописи, монументални визии и стотици малки парченца изкуство, пръснати из уличките. Има и много неща, които не трябва да присъстват по градските стени.

Съгласен ли си, че у нас няма достатъчно политически ангажирано изкуство?

Да, определено, количеството такъв вид изкуство е под санитарния минимум за страната ни. Има икономически зависимости между политическата класа и едва оцеляващите артисти, които зависят от снизхождението на съмнителни бизнес кръгове и на изписаните си вежди пред НПО-тата. Ако някой започне чрез изкуството си да пропагандира борба, бързо замлъква чрез заплата или заплаха. Докато икономическите юзди направляват културата ни, ние няма да имаме силно изразено социално-политическо изкуство, а единични проблясъци, неспособни да движат масите.

Защо според теб много от графити артистите избягват политическите послания? Избягва се и политизирането на самите графити – артистите не искат нещата им да бъдат възприемани като “бунт” или “антисистемност”, а като забавно хоби, като обикновен вандализъм или като улично изкуство, но без политически елемент.

Предполагам, че така е по-удобно. Не рискуват да засегнат някого.Зависи и на каква възраст са – често те самите не са узрели, за да „говорят“ по сложни въпроси. А когато вече са интелектуално развити, изпитват страх да не бъдат отхвърлени от определени групи хора. Много често разчитат на организации, които ги лансират, дават им трибуна и финансиране. Такива НПО-та често пъти прокарват политически идеи и не биха харесали артист, който пропагандира нещо различно. А България е малка сцена, всичко се знае, всички се познават, всичко е навързано.

Когато публикуваш своите неща в Инстаграм, ти сам добавяш нужния контекст – поводът за творбата, твоето мнение. Не затваряш ли пътя към по-свободни интерпретации?

В този акаунт имам конкретни идеи и послания, няма нужда хората да се опитват да открия техен смисъл, неслучайно съм се определил като визуален хроникьор, а не артист. Използвам текста като още един допълнителен слой, който да систематизира нещата. На улицата е друго, там минувачът има пълната свобода да интерпретира и разширява образа, както той сам реши.

В една от работите ти след началото на войната в Украйна, войник от чиято базука е изстрелян надпис “Мир” прави впечатление, че не изразяваш омраза или симпатия към някой от геополитическите лагери в момента, а изтъкваш именно цялостната липса на мир. Всъщност има ли “добри” и “лоши” в политиката по света и у нас, или има някакви глобални проблеми, с които дружно не можем да се справим?

Войната е ужасно нещо, но тя е и част от нас, ще я има, докато ни има и нас. Колкото и да се развиваме, единственото, което можем да се стараем да правим, е да увеличаваме продължителността на моментите мир. Най-лесно е да се сочи с пръст, но дали е правилно? В такива сложни геополитически сътресения, нюансите са толкова много, а неизвестните – още повече. Сигурен съм в едно – войната е лошо нещо (ето защо рисувам това). Сигурен е и всеки един човек на тази земя, но сигурните неща в една война свършват дотук.

Кое ти беше най-трудното парче като реализация и защо?

Всеки път отивам към стената със страх и несигурност, което е правилен подход според мен. Може би най-трудно ми бе това, което не направих. Исках да нарисувам лицето на един наш политик, но огромно. Два пъти се впусках да го правя и двата пъти се спирах на старта поради различни причини. Понякога има дребни знаци, в които е добре да се вслушваме, и аз сметнах, че просто не трябва да го правя.

Ти самият възприемаш ли се като графити артист?

Графитите са част от мен, но ми е трудно да се затворя единствено в това определение. Струва ми се прекалено тясно. Те са вид медия, която в този момент използвам, за да изразявам нещата, които ме вълнуват. Утре при други проблеми бих използвал други изразни средства. Естествено, трябва добре да познавам всеки инструмент, за да си служа качествено с него.

Какво допринася най-много за развитието на графити и стрийт арт сцената в София?

Шареното градско население и множеството културни събития. В София са се стекли хора от всяко кътче на страната, та и отвъд. Те разширяват, привнасят и обогатяват градския пейзаж. Повечето големи организации имат седалища тук, което допринася за по-динамичен културен живот. Има доста събития, свързани с графити сцената, както и туристическа обиколка на стени с графити, което засега, мисля, го няма в други български градове. Най-важното: има общност, която се самозахранва и развива.

Проектът SOFIA URBAN ART се реализира с подкрепата на програма “Култура” на Столична община, Електрохолд България, Scalefocus и музея за графити и улично изкуство STRAAT в Амстердам.