Турция играе важна роля за Европа, заяви външният министър на Великобритания Борис Джонсън по време на първата си официална визита в страната. Той умело забрави призивите си към Дейвид Камерън по време на кампанията си за излизане на Великобритания от ЕС да поеме гаранции, че страната му ще наложи вето на кандидатстването на Турция за членство в Съюза. Забрави и апокалиптичната картина на 75 милиона турски граждани, които безпрепятствено нахлуват във Великобритания, която умело описваше пред обществото.

Но Наджъл Фараж не ги забрави и минути след изявлението на Джонсън написа в профила си в Туитър: “Една от причините Великобритания да гласува да напусне ЕС бе възможността Турция да се присъедини. Каква игра, за Бога, разиграва Борис Джонсън?”

Още с пристигането си в Турция неделявечер Джонсън стана обект на остри критики. Това обачe не го смути и той сякаш удобноостави всички свои обвинения към бившата Отоманска империя в хотелската си стаяи с умиление разказа каква прекрасна и отлично функционираща перална машина,произведена в Турция, притежава.

Късметлии сме, че Великобритания е един отнай-големите вносители на турски стоки, заяви още Джонсън и се отказа публичнои от всичките си обидни квалификации към турския президент Ердоган, които презмай му спечелиха популярност и дори награда за поезия.

По време на пресконференцията си със свояколега – турският министър на външнитеработи Мевлут Джавузоглу, Джонсън сподели, че се надява да бъде постигнатоспоразумение за свободна търговия между двете държави и че Великобритания напуска ЕС, но не и Европа. Той добави, че Лондон щепомогне по всякакъв начин на Анкара да постигне целта си- членство в ЕС.

От своя страна турският министър повъпросите, свързани с ЕС, Йомер Челик припомни произхода на Джонсън – неговият прадядоАли Кемал е видна опозиционна фигура, бивш министър, линчуван по време навойната за независимост през 20-те години на 20 век. Джонсън с видима радостсподели, че: “Това е земята на моите предци, в това министерство те саработили”.

Челик обяви, че Турция уважава решениетона Великобритания, но не пропусна да осъди “анти-турската реторика” по време накампанията и изрази надежда, че страницата не е затворена и следва да сегледа напред към светлото общо бъдеще.

Визитата и изказванията на Джонсън освенпроява на добър тон са и виден пример за фрапираща непоследователност, историческаамнезия и политическо лицемерие.

Навремето Йошка Фишер бе казал, че: “изкуството на демократичната външна политика се състои в това най-вечедългосрочните цели да се формулират така, че по възможност да възникват колкотоможе по-малко противоречия между ценностите и интересите – и всекидневно да сеподдържа балансът между тези два темела на политиката”

Акополитиката е изкуство на компромиса, то поведението на Джонсън през последнитеняколко дни е пример за компромис със съвестта, позициите а може би и довериетона обществото, които един политик с лекота извършва.

Каква ще бъде реакцията на британцитеспрямо своя доскорошен политически любимец Борис Джонсън? Ще съумее ли обществотода покаже своята нетърпимост към политическия фалш и лицемерие, остава даизчакаме, надявайки се за нов морал в политиката…