Време е да признаем, че преди списание егоист също има история, време, преса. Например, списания като ЛИК, Космос, Паралели на БТА. Но абсолютния детско-юношески хит в културата на масовите списания в България за всички времена е комикс библията – Дъга.

Добромир. Чоко и Боко. Дарко. Билбо Бегинс. Томек. ЕЛО – Екип за ликвидиране на опасности. Бубачко. Момиченцето от Земята. Елемаг. А и Хитър Петър, Ян Бибиян, Левски. Това са любимите герои, които през 80-те и началото на 90-те привързват малките души към комикса, а от там и към четенето въобще.

Комикс сериалите на списание Дъга, създадени от едни от водещите български художници, аниматори, илюстратори по онова време – развиват свои собствени художествени вселени, базирани на българския фолклор, на класически литературни произведения като например Хобитът на Дж.Р.Р.Толки или пък Островът на съкровищата на Робърт Луис Стивънсън, на историята или пък географията.

На София филм фест тази година премиера имаше филмът Дъга – Разкази в картинки, който включва най-вече разкази на художниците за списанието, търсенето от Лео Йовчев на първия брой и разбира се – картинки. За феномена Дъга – разговаряхме със създателите на филма – режисьора Мария Николова, комиксолога и художник Антон Стайков и Сотир Гелев – продуцент на филма, аниматор и един от художниците в любимото списание.

Що за явление е списание Дъга?

Сотир Гелев, художник и продуцент на филма: Дъга беше загадъчно явление на фона на културната среда в 80-те години на 20-ти век у нас. Беше своеобразна ниша, възникнала неясно как, в която се зароди самобитна комикс-култура, разви се и внезапно отмря. За мене беше място, където можех да правя това, което ми харесва, почти без ограничения, като се съобразявам единствено с творческите си предпочитания, а на всичкото отгоре ми плащаха за това. В онези години такива неща не се случваха. Може би беше просто късмет.

Мария Николова, режисьор на филма: През 80-те Дъга беше единственото комикс списание в България. Тиражът беше огромен. (300 000 – б.а.) Всяко дете знаеше какво е Дъга, имаше любима история и любим герой (понякога няколко). Дъга остави отпечатък върху въображението на цяло едно поколение. Това го превръща в културен феномен.

Антон Стайков, комиксолог и художник: Появи се изненадващо в годините на развития социализъм като част от тенденцията за разнообразяване на изданията за деца и юноши. Първоначалното желание на издателите да намерят нов пропаганден инструмент неочаквано и за самите тях доведе до генериране на огромни печалби и след първите няколко броя те просто си затвориха очите за това, какво правят авторите в Дъга. Това пък доведе до все по-свободен стилистичен и езиков израз, разширяване на жанровия диапазон и в края на краищата до почти пълна свобода за сценаристите и художниците и голяма радост за читателите. В последните броеве Дъга остана съвсем встрани от идеологическите норми.

Как Дъга променя децата в България през 80-те?

Мария Николова, режисьор: Ще отговоря с цитат от Умберто Еко из Тайнствения пламък на кралица Лоана:

“Ясно е, че в тези книжки с картинки срещах герои, различни от онези, които ми бяха предлагани от официалната култура, а може би чрез тези картинки с вулгарни (но толкова хипнотични) цветове съм бил посветен в различно виждане за Добро и Зло.”

Сотир Гелев, продуцент и художник: Във филма се опитваме да изследваме и въздействието на списанието върху читателите му.  Оказва се, че е било много разнопосочно – от чисто забавление при едни читатели, до въздействия с по-сериозни последици при други (като трайна любов към книгите например).

Антон Стайков, комиксолог: Първите броеве на списанието бяха наричани „българския Пиф“. Но с обогатяването на сюжетите – каубойски, исторически, фантастични, комични и т.н., както и с едновременното публикуване на серии в комичния и реалистичен регистър – то се превърна в истинско българско списание, с което децата се идентифицираха, играеха ролите на герои от Дъга, чакаха с нетърпение своето списание. За много от децата комиксите в Дъга бяха първа стъпка към сериозното четене.

Защо Дъга спира да излиза?

Сотир Гелев, продуцент и художник: Списание Дъга, въпреки всичко казано по-горе, беше продукт на социалистическата икономика. Сблъсъкът с новите икономически реалности направи съществуването му невъзможно. Преди Дъга беше почти единственото подобно издание, а след 90-та година книжният пазар се насити с вносни издания, което съчетано с рухването на предишния централизиран метод на разпространение, доведе до изчезването му. Това е опростен поглед върху проблема, но и досега възможността за съществуване на самоиздържащо се българско издание за комикси клони към абсолютната нула.

Антон Стайков, комиксолог и художник: В началото на 90-те се случи една от трагедиите на прехода – над един милион млади българи напуснаха родината. Това съвпадна и със световната икономическа криза, кризата на идеите, отварянето на българския пазар за западни издания. По това време и тиражите на западните комикси намаляха в пъти. Инвазията на новите медии, интернет революцита и т.н. бяха още детайли от този безвъзвратен процес. Според мен комикс списание у нас няма голям шанс, освен като инцидентен епизод на ентусиазирани таланти, които се изхранват от нещо друго. Но комиксът е трудно и трудоемко изкуство и не може да се прави между другото…

Мария Николова, режисьор: Подобно издание, в такъв тираж, не може да съществува в условията на пазарна икономика. Появата му по време на социализма си беше жив късмет.

Споделете интересен разказ, без картинки, свързан с Дъга?

Сотир Гелев, продуцент и художник: В онези години, когато излизаше Дъга, всичко се правеше по норматив. При социализма беше така. Комиксът беше нещо различно и за него нямаше създадени нормативи. За да плащат на нас, художниците, трябваше някак комиксът да бъде приравнен към нещо съществуващо, защото да се прави нов държавен норматив за трийсетина човека не беше рентабилно. Затова ни плащаха като на обикновени илюстратори – за всяка картинка поотделно. В обикновена книга има десетина илюстрации. А комиксът има толкова на една страница. Затова ние получавахме огромни пари за онези години и всички други художници ни завиждаха. Аз бях студент и не познах бедни студентски години.

Антон Стайков, комиксолог и художник: Материалът от интервютата, които проведохме с художниците, е безценен и от него може да се монтира цял сериал. Опитах да разговарям така с авторите, че да извадя както емоционалните спомени (почти със всички се получи), така и максимално количество от т.нар. професионални тайни. Останалото беше въпрос на режисьорски решения за монтажа, много анимации, използване на полуизмислен разказ в „търсенето на първи брой“, в който главен герой е Леонид Йовчев, който така или иначе е голям почитател на Дъга. С него се работеше лесно и приятно. Мисля, че ще усетите това във филма.

Мария Николова, режисьор: Благодарна съм, че имах възможност да режисирам филма, да се запозная с авторите на Дъга и да чуя разказите им. За съжаление не всичко, което записахме по време на снимките, успя да влезе във филма.

Как Дъга се вписва в световната комикс история?

Сотир Гелев, продуцент и художник: Списанието и неговите автори създават самостоятелен клон в развитието на комикса, който просъществува относително кратко време, но е забележим и интересен по много причини – творчески, културни и социални. Създава се специфична българска школа, която си заслужава да бъде проучена.

Антон Стайков, комиксолог и художник: За съжаление списанието е практически непознато извън България. Правим усилия с приятелите от Проекта Дъга да правим изложби в чужбина, публикувахме отделни истории и теоретични текстове за българския комикс в чешки и сръбски издания. Но предстои да направим още много. Като следваща стъпка – да популяризираме филма извън България.

Мария Николова, режисьор: Според мен съществуването на подобно комикс списание в страна от бившия социалистически лагер е много интересно явление, което тепърва ще бъде изследвано.

 

 

Филмът Дъга – разкази в картинки ще бъде показан на 10 април 2017 от 19 часа в кино Одеон в София.

В специалния фенски сайт можеш да откриеш всички броеве на списанието в онлайн формат. На площад Славейков – можеш да се сдобиеш с останали единични бройки.

Facebook е домакин на страница на списанието с над 30 000 почитатели.

Можеш да намериш и продължението на Дъга – Над дъгата, от 2012 година, предоставено за пиратско сваляне и приключенско четене от самите създатели – в сайта на Борис Луканов.