Полагам огромни усилия да осмисля изборните резултати. Огромни усилия!

Дали най-важни бяха секционнитеизбирателни комисии (СИК). Или това, че кметовете МИ са много по-добри откметовете ТИ. Истината е въпрос на гледна точка… Изборен протокол без задраскване епо-рядък от правителствен документ без правописна грешка. Но пък такива кметовеи старият апаратчик Първанов не можел да намери.

Евалла!

Защо обаче тези прекрасни кандидатиполучиха мнооого повече гласове, отколкото листите на собствената си партия? Дане би политическият модел да се възпроизвежда по вертикала – падишахът е един,но везири (и кандидати за такива) – бол. То е като да си обикновен фен на„Арсенал“ в компанията на носител на номинация за „Футболист на годината“(Бедни ми, бедни, Москов)… Ако е така, значи на изборния фронтскоро няма да има нищо ново. Поне до Плевнелиевската епопея догодина. Авероятно и дълго след това.

„По-добро от това, което смесътворили, няма как да се получи.“ Откъдето и да го погледнеш, няма как да несе съгласиш… Резултатите още не са видими. Но щестанат.

Усеща се вече по фолклорния хумор:

„Предстоящите промени в конституциятащели да… върнат Член първи.“

„Цветанов отишъл да помага на Меркелза изборите и спечелила… партияГЕРБ.“

„На тези избори БСП умря, но… БКПвъзкръсна.“

На опозицията (ако изобщо има такава)остава да гради теории дали милионът избиратели на управляващата партия щестане като „златния милиард“ от жителите на планетата. „Един по-успешен край надържавата“ (sic!).

СИК – това не означаваше ли и нещодруго?