Откакто го има сексът не, но откакто я има политиката, двете неизменно си стискат ръцете в еднопълноценно плътско сътрудничество (а когато не си стискат ръцете, си стискатдруги части и органи). Трудно е да се каже кой печели повече в тази порочна връзка- Той, Сексът, или Тя, Политиката. По-лесно е да се каже кой губи: всички,които не участват в нея. Тези, които смятат, че сексът е само за зачеване (и забавление),а политиката – само за управление.  

Сексът и политиката – общи положения

Известно е, че когатос едно нещо се прекали, обикновената употреба се изражда в злоупотреба, а тезидве неща, Той и Тя, толкова се харесват на хората, че никой не се ограничава вупотребата им до понятията в речниците или до картинките в учебниците. Всеки,който ги е опитвал, скоро така преяжда с тях, че забавлението става извращение,а управлението – разхищение. И ако в началото на мъжа му става от една целувкаи му стига един мандат, в края на мандата вече иска поне целувка с език (поануса), а вторият мандат е най-прекият път към нея. На прекия път към тази ласкаобаче лежат избирателите и за да получи втори мандат (и ласка), кандидатътпърво трябва да поласкае тях. Това не е много трудно. Избирателите са два типа– работяги и романтици. От много работа, работягите малко се целуват и няматвъзможност да се преситят и извратят до степен да си поискат нещо, което можеда се приеме за прекалено. Като анилингус, примерно. Романтиците не работяттолкова, но в името на розата и романтиката, тях ги е гнус от анилингус. Работягитепък даже не знаят това какво е. Работягите искат повече работни места. Романтиците– повече място под слънцето. Но работата притъпява бдителността на едните така,както романтиката изкривява действителността на другите и в крайна сметка и едните,и другите, кандисват на голи обещания или иначе казано – един кандидат за кметпраща въздушни целувки, а получава целувки по ануса с език. Това е романтичноторазпределение на ролите в секса между избиратели и политици. Реалистичнотостава ясно след изборите и то е, че избирателите ще ги ебат, без даже да гипоцелуват по въздуха поне. А те само ще псуват и плюят.

Сцената от „Маргарит и Маргарита”, в която Васил Михайлов клати краката на ИриниЖамбонас върху раменете си, а тя отдолу го плюе по лицето, макар и илюстрацияна отношението с електората по време на диктатура, важи и за сношението с неговъв всеки обществен строй. И ако демокрацията е несъвършена форма науправление, то е защото е измислена от мъжете на един демос, който епредпочитал да се заглежда в момчета. Същият демос, който за последен път епосочвал педераст политик за пример. Оттогава насам, всеки друг го е срам. Нополитиката тогава е била наука, а сега е жена. Науката по правило се отдава наавантюристите, а жената по природа се отдава на мъжа. Доколко мъжът политик емъж, обаче? И по какво се мери мъжествеността му? Или на колко?

Император-Инч- когато размерът има… голямо значение

Съществува едназависимост, известна като зависимостта „Император-Инч”. След смъртта наНаполеон Бонапарт, патоанатомът му прави нещо, което другите патоанатоми,надявам се, не правят или поне не го правят с другите мъртъвци – продава пенисаму, който безскрупулно е отрязал преди това. За 150 години пенисът търпиняколко транзакции, докато през 1977 г. един американски уролог не го купува за3000$. Пътят на члена е интересен, но по-интересен е неговият размер.

Фамозната френска франзела е дълга едининч, а дебелината й е пропорционална.

Зависимостта „Император-Инч” официално е въведена през 1977 г., но за нея се езнаело много преди това. Обратната релация между ранга на званието и размера назнамето е подозирана в повечето управленски мъже. И ако от патоанатома на единвладетел имаме спесимен, от курвите на останалите имаме спомен. Спомен, койтообикновено е скромен. Но дори да не ползваме историята като тояга, теорията заразвяването й стига, за да ни убеди.

А ето каква е тя, Теорията на тоягата:

Сексът едоминантният мотиватор на поведението ни. На по-примитивно ниво е търсенето наудоволствие, но зад него е маскиран инстинктът ни да се размножим. Всеки жизнеутвърждаващакт е съпътстван от някакво удоволствие (макар от някои удоволствия да ни болислед това). Удоволствието е примамката, с която природата ни подмамва да не наденемпримката. И да изберем живота. Без него постепенно ще изберем смъртта. Най-върховное удоволствието от основният промисъл на природата – възпроизводството наотделния индивид. Затова и нищо на този свят не е сравнимо с едно ебане. Понепо честота. Има други дроги, от които ти става хубаво, но те са нискочестотни. Затовамогат да траят часове. А няма организъм, който да издържи оргазъм от три минутидаже. Сексуалната наслада е най-върховна и като такава, всеки се стреми да си яосигури. Ние, мъжете – повече. Просто жените са тези, които решават с кого иколко. Жените са оргазмополучатели, а мъжете – оргазмопредложители. Ние търсимжените, но те ни намират нас. С жените създателят се е поувлякал, правейкиоргазмът им хем достъпен, хем множествен.

Затова в политиката почти няма жени

На тях не им сеналага да се трудят за своя секс, а тези, които все пак напират да влязат в нея,са нимфоманки. Запознах се с една активистка от младежкото движение на ГЕРБ. Азсъм безпартиен, но не съм безполов, така че е ясно защо се запознах с нея. Наснимките си във фейсбук тя изглежда почтена и вдъхновена, особено на онези, накоито прегръща премиера. От чатовете ни обаче разбирам, че: „от всичко най-много обичам секса”, „за мен секса е от изключителнаважност”, „обичам да го усещам в гърлото, надълбоко”, „обожавам топки в устатаси”, „имам пенис колан”, „карам мъжете да си го слагат и да ме чукатедновременно навсякъде”… Началото ме спечели, но с последното ме отказа.Просто предпочитам тиранти. Та, на жените не им се налага да се трудят за своясекс. На нас обаче ни се. На някои повече от на други. Защото пак природата ние дизайннала така, че един с един мъж да не си прилича, а други просто на нищода не приличат. Именно те са тези, които в лотарията на телесните гени саизтеглили късата клечка. Буквално. Те трябва да компенсират своята къса клечкас друго. На тези мъже им трябва патерица. Всички останали се оправят с патка. Нотова не е непременно лошо. Грозотата и късотата могат да бъдат стимул за постиганена велики неща.

Прогресът се прилага,а политиката се налага от мъже без жени. Грозни, самотни, но смели мъже смисия. Мисия да бъдат начело на останалите. Това е единственият им шанс с нещовсе пак да стърчат пред тях. Но прогресът не е показател за способности илиинтелект. Грозните мъже не са по-умни, просто по-трудно си уреждат ебане. Алеснината е направила красивите мързеливи. Една голяма амбиция може дакомпенсира един малък кур. И мъжът с малък кур е решен на всичко. Това енеговият начин да се открои, да бъде избран от жена и да се размножи. И колкотому е по-малка пишката, толкова трябва да му е по-голяма властта. Защото женитеса слаб пол и инстинктивно избират мъже, които излъчват сила. Сила означавазакрила. Атавизми от минали времена ги карат да харесват мъжаги с ташаци катодисаги, които могат да убият мамут, да му отсекат бут и да донесат в пещератамесо за децата. В добрите гени жените виждат потомство и потенциал. Затова красавцитемогат да минат с 1 усмивка от 32 здрави зъба. В едни минали времена, грозницитене са имали никакъв шанс и естественият отбор ги е принуждавал да пилеят семетоси по земята. За тяхно щастие, месо днес се купува в мол и за него искат да имплатиш, не да им се усмихваш. Промяната в ценностите на жената и новият survivalkit на мъжа, са причина за две неща. Първо, никога грозните мъже не са чукалитака, както сега, и второ, това е причината за лошото качество на нацията ни,за което веднъж спомена премиера. Притокът лоши гени. И вината е в жената.Здравият прав мъж вече не е така ценен. Сигурността вече не идва от бицепсите,а от парите и от властта. А най-много пари и власт има в политиката.

снимка: Getty Images/ Guliver Photos

Политиката е хубава работа за грозни хора

Красив политикняма. Имаше я Надежда Михайлова, но и тя беше красива като за политик. Ако сеганякой отиде и запали Народното събрание, естетичният фонд на нацията дори нямада обгори и то не защото в момента в парламента седи само председателят му, азащото политиците ни са грозни, затова. Толкова, че Бойко Борисов дългоминаваше за секссимвол. А единственото, което символизира той, е властта. Товаобаче е достатъчно репортерки да се редят на опашка, за да му пипнат бицепса.Моят бицепс е по-голям от неговия, но цял месец вече го пипам сам. А от това пипанеми напира едно питане – след като сексът за политиците ни е така достъпен, как баремедин не го хванаха в сексскандал? В Америка хванаха Клинтън, в Израел МошеКацев, в Италия Берлускони, във Франция Саркози. Дори чехите се отчетоха сВацлав Хавел. И това е само политическата глазура. Други, не толкова популярни имена,като Доминик Строс-Кан, директора на МВФ и Пол Улфовиц, шефа на Световнатабанка, пълнят архивите на най-ебливите. У нас няма никой. Има едни снимки наСидеров, на които нищо не се вижда, но дори и да беше в кадър, пак нямаше каквода се види толкова. Не само заради теоремата „Император-Инч”, а и зарадитеорията „Ръст-Стъпало”. В един утопичен, аполитичен свят, Сидеров още щеше даходи девствен, но в този отне приятелката на доведения си син и дори й направибебе. Всъщност, освен снимките, това е единственото друго, което тук може дамине за сексскандал и то дори не заради секса, а защото Сидеров си ескандалджия и сигурно дори докато чука, се кара. Кара се, но пък чука. Приостаналите е пълна скука. Обяснение на този политически полов феномен има. Управленскиятни елит вече дори не го вдига и е принуден да кара на чекии. И това е съвсемлогично. Щом добрата политика е така тясно свързана със секса, лошата есвързана само с чекиите. Със самозадоволяването.

Никой не е доволен от политиците ни

Цяла една странастои намръщена и незадоволена и това рефлектира върху управленската психика,принуждавайки физиката да се задоволява сама. Прости полови закони са това.Когато мъжът се чувства недооценен и нефелен, когато егото му се пука, на негоне му се чука. Същото е и когато мъжът се чувства по-нисш от жената. За да годърви, да го навира, мъжът трябва да доминира. Иначе мастурбира. А политицитени са най-негодната част на нацията и съзнанието за това им пречи да я оплодят.Ако някой има съмнения, нека разгледа плакатите от последните кметски избори. Хора,които като че ли не кандидатстват за кметове, а за кастинг за нов филм на Кустурица.Хора, които изглеждат глупаво. Хора, които изглеждат зле. А това ги кара и дасе чувстват такива. Нищо чудно тогава, че курът не им става. В страна, в коятонищо не се прави както трябва, а политиците са неспособни да управляват, нямакак полит-секса да е по-различен от чекия. Чекия, която не може нищо да оплоди,камо ли да го възпита, развие и облагороди.

Но липсата наспособности не означава липса на стимул. Както за политика, така и за секс. Човек,като не го дърви, се стърви. И всичките пръсти му стават средни. Легенди сеносят за някои наши държавни мъже. Един имал в телефона си номерата на всичкирепортерки в страната, а всички те имали от него поне по един SMS: „Ti menе haresvash li me?”, другизпратил всичките си любовници стажантки в Еврокомисията в Брюксел, а третидиректно питал: „Да те свалям или направода си лягаме?”.

Въпреки скромнитевъзможности, самочувствието и увереността е черта на всеки сериозен политик. Нее важно какво казва той, важно е да го каже така, че да му повярваме. И да гопреизберем. А после, ако може, и да го понаебем.