Клоунът, който стана президент. Тъжната дама, която дори не намери смелост да види избирателите си. Клоунът, който ще бъде главнокомандващ. Тъжната дама, която беше подготвена, политически закалена, силна и здраво стъпила на земята, но се катурна и не успя да пребори дори един клоун. За нещастие или не, това е рекапитулацията на един изборен ден, който всъщност продължи почти две години. Изборният ден на Америка.

На пръв поглед победата е шокираща – защото е неочаквано голяма, защото внася шок навсякъде, а и защото може би точно от това има нужда Америка, от шокова терапия.

На 20 януари Доналд Тръмп ще намери писмо на бюрото си в Белия дом, написано на ръка и подписано от Барак Обама. След това ще се качи заедно с него в черната лимузина, която ги чака отпред, за да ги закара до Капитолия, където ще бъде официалното встъпване в длъжност на новия президент. На обяд. Хилъри Клинтън едва ли ще присъства на встъпването в длъжност, чак такъв мазохизъм.

Снимка: Joe Raedle/Getty Images

И точно тогава всички ще се запитат вече сериозно – какъв ли президент ще бъде Тръмп? Има ли поне мъничък шанс да ни убеди, че е подготвен, че не се влияе от теории на конспирацията, че не гледа до полуда телевизия и спори с екрана, че не излива емоционалните си тегоби в социалните мрежи, че има поне някакъв разум, разсъдък, какво остава за достойнство, характер, интегритет, визия.

Опасенията, че Тръмп не приема онова, в което мнозина от избирателите му вярват, а именно конституционното републиканство, идеите на републиканците изобщо, не са за подценяване. Дори и да предположим, че той се спусна по най-лесната допирателна и спечели с популизъм, защото тази тактика просто работи, не го оневиняват. Популизъм, в който обаче има редица истина. Че кой не печели с популизъм. Обещанията на Обама преди осем години за промяна и надежда, обещанията му към латиносите, които му подариха втори мандат, това не е ли популизъм.

Снимка: Alex Wong/Getty Images

Но, ще кажат други, също в подкрепа на Тръмп, този величав клоун, досега не е имало такава медийна атака срещу кандидат, толкова обединена, фокусирана, и въпреки това този кандидат спечели. Досега не е имало толкова разумни доводи срещу кандидат и въпреки това той спечели. Досега не е имало клоун, който да се надсмива над недъзите на другите, да говори пълни глупости за жените, да минава всякакви граници в отношението си към хората, и въпреки това точно този кандидат спечели.

Навярно има и възможност за положителен развой на събитията.

На първо място, вярата, че системата е толкова добре работеща, че няма как налудничав президент да я разруши. На второ място, твърде вероятно е Тръмп да се обгради с качествени хора. На трето, огромна част от предизборните му обещания са практически невъзможни за реализация. Фантасмагории, които няма как да се случат. Възможно е победата на Тръмп да въвлече Америка в една ужасна изолация, икономическа несигурност и политическа нестабилност, дори заради вътрешните борби в Републиканската партия, които предстоят.

Възможно е обаче всичко това да направи Америка по-силна, по-резистентна към глупости и пак оцеляваща в исторически перипетии, които са ѝ се случвали и преди.

Аналогиите с шегите по адрес на Кенеди, Рейгън и сие не са излишни. Разбира се, нито един от тях не е стигал шокиращите глупотевини на Тръмп.

Но, уви, през 2016 година, те печелят изборите. Опитите да вкараме ситуацията в някаква нормалност са насилствени, но не и лишени от смисъл. След година или дълбоко ще съжаляваме за това, което се е случило, или няма да ни направи никакво впечатление. Нито популизмът е нов, нито кандидати като Тръмп се виждат за първи път на сцената, нито четири години са кой знае колко дълго време.

Следващите избори са през 2020. Спокойно.