Живеем в епоха на конфронтации. Сблъсъците са както на международно ниво, така и на битово.Спорове, караници, шамари. Опорни точки и разделение тровят отношенията междутака хаотично еволюиралите едновременно до екземпляри като Доналд Тръмп и ИветЛалова човеци. Приятели се разприятеляват, сънародници се обвиняват в предателства,противоречията по различни теми водят до генерални изводи за цялостни Соц-тетки за ООН.Миленко срещу Динко. Групи обикновени трудови граждани спорят за паркоместа вСлънчев бряг. Бежанците хора ли са и как да ги научим да го демонстрират? Защоми стоите прави отляво на ескалатора, дебили?

Това сега коеЦСКА е? Лудогорец национална кауза ли е или визитна картичка? След Юсуф Рабех иДарко Тасевски, продадоха ли и Виваком и Левски на Рубин (Казан)? Кой епо-добър Кристиано Меси и Леоналдо?

Стъргани илирязани краставици в таратора? Да слушат ли невръстни деца на увеселенията сиКриско или просто да им се позволи да тровят мозъчните си клетки с цигари иалкохол? Как е политкоректният термин за словосъчетанието политкоректнаизгъзица?

Няма нужда отизброяване повече. Вярвам всеки се е сетил за поне едно нещо, което напоследъкда го е скарало с някакви хора или да го е разочаровало, а сетне да е последвалемоцията с извод от рода на Два свята – единият излишен.

Влагамеизвънредно много енергия в тия конфронтации и се тровим. В Интернет хора сепреследват дали си слагат траурно знаменца, други се дърлят на политически темиили спорят кой олигарх е най-приемлив собственик на футболен отбор. Често тезиспорове няма как да се решат, защото темите не са в ръцете на конфронтиранителичности, а нейде другаде. Например на щатските избори ние не можем даопределим в кой крачол да се носи атомната бомба на Чичо ви Сам. То ние и всобствената си родина нямаме особено влияние и все още тръпнем да ни спуснатназванието на собствения ни следващ президент… Но това е друга тема.

Идеята как да преодолеемтова прахосване на енергия и време в безумни дразги. Да изгасим лампите. Всичкилампи – вкъщи, на улицата, та дори червените светлини на стълбовете сосветление на Националния стадион, пък ако ще да рискуваме да закачи колесникана правителствения самолет.

Поне за един часв рамките на един ден в годината да потънем в мрак. И самота. В приказнатастолица на Исландия, Рейкявик, го направиха. Мрак от 22 до 23 часа, за да видятпо-добре Северното сияние. Северното сияние, ако не знаете, не идва от светещитеочи на някой паметник или пък от специален фар, монтиран пред някоя чалготека.Не е и заря, отбелязваща празника на поредния селяк. Полярното сияние е оптичноявление, което може да се наблюдава около полюсите на малката ни планета,образуващо се вследствие на взаимодействието на заредени частици от слънчевиявятър с магнитосферата. И е красиво, могъщо и безсмислено. Просто се случва.

Защо ние да неспрем светлините си, за да можем ясно да видим тези в Космоса около себе си?

Е така, да видимМлечния път, за да си спомним, че сме временни обитатели на сравнителногостоприемен къшей скала в маргинална звездна система в една от многотогалактики. И за час-два да се успокоим, че сме в състояние да осерем (или пополиткоректному – одефекираме – бел. авт) една безкрайно нищожна част от това.И да спрем да се палим чак толкова за някои неща, позволявайки си време за товада се радваме на други неща. Щото така или иначе дори 14 000 000 000 годишнатаВселена един ден ще спре и няма да има никой, който да запише победителите вспора за краставиците в таратора.