Прекрасната песен на Синатра срещу това да те фраснат в лицето и впоследствие влачат за ръце по коридора на самолета, докато си в привиден делириум от удара или под влиянието на някакви успокоителни, които си взел преди полета. Това не е откъс от сценарии по Люк Бесон, когато още си тежеше на мястото или пък филм на Лийм Нийсън, чиито протагонисти биха направили  за n-ти път нещо такова при поредното отвличане на поредната дъщеря от поамериканизираната версия на Наглите.

Това е истинска случка, за която при всички положения си чувал, ту с трагични, ту с комични измерения. Видеа, снимки, хаштагове, множество бъзици и прочие, абе – публичност, съпоставима само с тази на нашето европредседателство. Какво всъщност стана на въпросния полет на United Airlines от Чикаго до Луисвил през април?  Пътник от виетнамски произход отказва да примеме предложението за обещетение от 400 долара на превозвача, осигурена нощувка в хотел и безплатна резервация за полет по същия маршрут на следващия ден. Настоява да  пътува и твърдо решава да не се вслуша в призивите на персонала да напусне самолета. Миролюбивият на вид доктор Давид Дао, своебразен пример за така промотираното в „наложени” медии великодушно отношение към малцинствата в САЩ, отнесе здрав тупаник и се отърва с едва два счупени предни зъба и множество охлузвания. Същия ден скорпион, скрил се в багажното отделение, падна върху главата на канадец – клиент на United.

След това започнаха да се появяват множества знайни и незнайни инциденти, уж безобидни, но чиято численост и откровено малоумие с ударна сила разбиха кредото за customer first отношението при пътническите превози по въздух отвъд Атлантика. Всъщност то поначало е разбито, защото всички авиокомпании, от малките, строго регионални превозвачи до големите три в щатите продават повече места извън капацитета на самолета, залагайки на вероятността  X пътници да изпуснат полета си, или просто да откажат резервацията си. Тази  практика не е незаконна, даже е широко разпространена и в Европа, като на Стария континент се прилага най-активно от нискотарифните превозвачи. Авиокомпанията има правото принудително да изведе пътника отказал да напусне, но чрез „разумна” сила, ако такава се налага. Явно проблемът се поражда от широкото тълкуване на това колко точно разумна да е употребата на сила.

United си плати скъпо за инцидента: милионни искове, болезнен шамар по фирмения имидж, спадащи акции, цялостно недоверие към традиционните големи превозвачи и дори гласни призиви за оставка на главния изпълнителен директор на компанията. През целия водовъртеж тихомълком потриваха ръце три от основните конкуренти на големите в Щатите –  гигантите от Персийския Залив. Юмрукът в лицето на доктор Дао дойде в изключително подходящ момент за Emirates, Qatar и Etihad. От над две години през Атлантика се разменят словесни престрелки, обиди и обвинения в нелоялна конкуренция, а в основата на всичко това стои едно Open Skies споразумение.

Не играеш честно, пич

Трите големи американски авиопрeвозвачи в лицето на Delta, United и American Airlines, активно лобират във Вашингтон за неговото преструктуриране, тъй като осигурява на петролните монархии от Персийския залив на практика неограничен достъп до американско небе.

Позицията на компаниите от САЩ, е че конкурентите им незаконно субсидират своите държавни авиолинии с безлихвени кредити, евтино гориво и забрана за профсъюзни обединения, начело с Emirates Airlines и това застрашава американски работни места и пазарен дял, особено по отношение на високия ценови сегмент при дългите международни полети без или с едно прикачване. Emirates не пропусна да захапе конкурентите си и пусна рекламен клип предазначен за Щатите, в който със солидна доза ирония изтъква, че „златните дни“ на американската авиация под мотото Fly Pan Am, отдавна са изчезнали още през миналия век и сега на тяхно място безвъзвратно стоят дълги опашки за check –in, мръсни седалки в икономична класа и меню от замразени полуфабрикати.

Много повече от търговско споразумение

На единици международни спогодби може да се придаде такова значение като Open Skies. То не просто позволява безоблачен достъп до американските летища от страна на Emirates, Qatar и Etihad, а ярко илюстрира пряката зависимост между икономическото сътрудничество като императив за външнополитическа подкрепа: Покупката на американски пътнически самолети и оръжие от ОАЕ и Катар обезпечава военното присъствие на САЩ, особено в най-голямата регионална база ал Удеид на юг от Доха, а то на свой ред обслужва енергийните интереси отвъд Атлантика срещу реципрочен достъп при преките чуждестранни инвестиции, идващи от страните на Съвета за Сътрудничество в Персийския Залив, в това число и безпроблемен достъп при авиопревозите.

ОАЕ и Катар се възползват най-умело именно от последното. Тази взаимозависимост е централна част от американската стратегия в региона, като на практика се превърна в статукво особено след инвазията в Ирак, защото осигурява на Вашингтон лост за влияние, но и делегира голяма автономия на петролните монархии да преследват свой квазиполитически дневен ред в нестабилната регионална среда.

Публична тайна например е, че Доха активизира цяла мрежа от групировки, информатори, медии и оръжейни канали за свалянето на Кадафи, недолюбван от ССПЗ и Вашингтон още от времето на Рейгън.

За мащаба на тази широка quid pro quo договорка на САЩ с петролните монархии говори миналогодишната заплаха на Саудитска Арабия за ликвидиране на многомилиардни саудитски експозиции към американски ценни книжа, имоти и фирми, в случай че на американски граждани се даде правото да съдят Кралството за възможната му роля в атентатите от 11-ти септември.

Това към момента недоказано предположение се базира на частично разсекретен доклад на американския конгрес, който загатва за наличието на осигурена финансова и логистична поддръжка за 19-те похитители.

Въпреки тези заслужаващи внимание заключения, инициираните от Тръмп в началото на мандата визови забрани не обхванаха Кралството. Този факт сякаш прелегитимира „специалната връзка” (по Тереза Мей) на САЩ с петролните монархии в Персийския Залив, а някои от тях а свой ред подкрепиха забраната в нежеланието си да смутят връзката дори минимално.

Никой не пречи на американските превозвачи да пускат линии от и до Дубай, Абу Даби и Доха, въпросът е че не могат да предложат и една десета от размаха на конкурентната услуга.

Дотук Тръмп не дава признаци на желание като президент да ревизира Open Skies, въпреки че по време на предизборната си кампания акцентираше, че петролните монархии трябва да плащат повече от сметката за колективната си сигурност и да не “застрашават” американски работни места. Все по-публичния търговски диспут между авиопревозвачите от САЩ, Катар и ОАЕ представлява сериозен тест за протекционистично настроения Тръмп, а ошамарването на доктор Дао показа, че самите те са заплаха за себе си. .

Дали Тръмп ще ограничи достъпа на тройката от Персийския Залив до американско небе, каквито силни призиви се чуват, за да спечели одобрение у дома, все още не е ясно. Щом дъщеря му го убеди да бомбардира Сирия без санкция на ООН, защо пък не?! Изразените намерения за преразглеждане на търговските практики на САЩ, в това число и ударно обмитяване на вносни стоки от големи геополитически съюзници като Германия, като че ли понамаляха след изборната победа. Само Мексико продължава да го отнася в ефира на големи медии на консерваторите като Fox News, твърдо стоящи зад Тръмп. ТТИП го получи, защо не и Open Skies?

Защото не е толкова просто.

Ако се вслуша в апела на големите три в САЩ и ревизира споразумението Open Skies, ще си спечели трудно предвидими врагове навън. Ако не го направи, ще засегне обострената чувствителност на избирателите си по отношение на работните места, а с това твърдото националистическо redneck ядро, което черпи енергия основно от миграционна и търговска проблематика, ще започне да се разводнява. Предвид обтегнатата медийна среда в САЩ, Тръмп може би ще избере, по негови думи, “America First”, но първа ли ще е в действиетелост, ако милиардните поръчки за поредния Boeing към Залива внезапно намалеят или дори спрат?

Къде e проблемът?

От 1985 г. насам, паралено на икономическия бум в Емирствата, най-голямата компания от тройката, Emirates Airlines, се превръща от регионална авиолиния, базирана на малко прашно летище край Дубай с няколко самолета взети на лизинг от Пакистан, в авиационен конгломерат, със стотици самолети, многомилиардни приходи и строящ се по нейни спецификации мегахъб с пет писти и капацитет от 220 милиона пътници на година.

Компанията е изцяло държавна собственост на Дубай и има навика да пазарува „на едро”, като последната й поръчка е за внушителните 174 Boeing 777 и 50 Airbus A380. На практика към момента тя е единственият купувач на най-големия пътнически самолет.

За сравнение, нейните американски конкуренти не разполагат с нито един A380. Но Emirates не е просто компания, тя е й външнополитически инструмент в ръцете на управляващата династия ал-Мактум, която по този начин демонстрира своите глобални амбиции да затвърди и подсили мястото на Дубай на световната туристическа карта.

Разбира се тази внушителна дейност меко казано дразни американските конкуренти, които усилено твърдят, че и трите компании от Залива колективно са получили 42 млрд. долара субсидии под формата на заеми, впоследствие конвертирани в капитал,  както и непазарни горивни отстъпки и намалени летищни такси.

Днес тройката от Персийския залив има маршрути от Джеда до Токио, от Дубай до Оукланд, от Сао Пауло до Стокхолм, а американците издишат, като имат циментирана позиция единствено на местния пазар и то с много по-амортизирана техника.

Няма да е учудващо ако още някой пътник изяде шамари на борда, дали на United, дали на Delta, не е от особено значение – факт е че изнервянето става все по-ясно, а Доктор Дао просто се оказа на неподходящото място в неподходящото време. Случайна жертва или щрих от голямата  игра?

Едно е ясно – красивите стюардеси в безупречни униформи придружаващи Лео от „Хвани ме, ако можеш“ отдавна са в миналото. И най-вероятно там ще си останат.