Безспорен е фактът, че развитието на технологиите днес е изпреварило с десетилетия същинското им приложение и възможности. Съществуват технологични решения за наболели проблеми в средата, която все повече изглежда като споделеното ни канцерогенно образование – градската. Всички тези дигитални решения са част от бъдещето, което наричаме Умни градове (Smart cities), но дори и най-напредналите икономики се затрудняват в прилагането им и още повече прилагането им в свързана, централизирана система. Мнозинството запознати твърдят, че въпреки всичко, това е посоката към бъдещето и в този смисъл, не можем да си позволим да не информираме постоянно за това, че всеки един има своето място в оформянето (фиксиране параметри и възможности) и приложението.

Свързах се със специалистът в това направление г-н Борислав Горов, за да ни разкаже повече за моментното състояние и обоснове следващите крачки към живот в разрастващата се градска среда, фокусиран в полза на всеки индивид и в служба опазването на околната среда. Отговорен живот – мисия, на която той е посветил своя.

Би ли се представил на нашите читатели?

Здравейте, аз съм Борислав Горов. Моята лична и професионална цел е да помагам на населените места, техните граждани и посетители чрез създаване, развитие и имплементиране на високо технологични системи, които  да облекчават тяхното ежедневие по всякакви възможни начини -от лесно и ефективно предвижване, до достъп до актуална информация и опазване на околната среда.

Ако зависеше от теб кой мегаполис в света би избрал за модел при изграждане на технологична свързаност в градска среда с цел подпомагане решаването на проблема с пренаселването?

Моята гледна точна е холистична – на ниво държава, но в този случай, ще избера Истанбул. Той е един от любимите ми градове, защото има добре развита градска мрежа и транспорт, трафик системи, организиран туризъм, сметосъбиране и т.н. Подобен град има нужда от централизирани решения, взети в резултат на анализи от историческа и актуална информация. Данните са в основата за качествено предоставяне на дигитални услуги и оптимизация на процесите при подобрения на градската среда и управлението им. Те могат да се използват от предефинирани самообучаващи се алгоритми за оптимизация на масовите градски услуги. Подобни услуги са дигитална градска карта, транспорт (градски, при поискване – On-demand), паркинги, свободни паркоместа, туристически атракции, анкети и връзки с управлението на града. Ако всичко това е централизирано и анализирано, то би имало осезаем ефект.

От гледна точка на комуникацията с населението, къде според теб се справят добре, представяйки умните решения по все по-наболели проблеми като пренаселване, устойчиво развитие, екология, сметосъбиране, земеделие и прочие?

Има много добри примери тук в Европа! Естония е първата държава с изцяло функциониращо електронно гражданство и бизнес среда. Хелзинки, Финландия са добър пример за събиране на данни и свободен достъп до тях, като по този начин градът създава условия за постоянни иновации – те разполагат с над 1200 станции за отворени (публични) данни. Виена (Австрия) и Гренобъл (Франция) имат иновативни програми за електрически автомобили и споделено пътуване (car-share и bike-share), като постоянно обновяват инфраструктурата си, надграждат съществуващите системи, за да помогнат на гражданите да се адаптират към съвременни нужди в градска среда.

Защо видеонаблюдението е толкова важно в новия тип умни градове и какво зависи от самите граждани, за да не свързваме непременно умния град с форма на антиутопия?

За да бъдат усвоени преимуществата на високотехнологичните системи, в тях трябва да се налива постоянна и актуална информация. Видеонаблюдението е метод, който позволява събирането на множество видове данни през един канал.

Многокомпонентните алгоритми за анализ на видео информация служат за различни цели- една от тях е сигурността и е масово интегрирана в населените места.  Настъпи моментът, в който благодарение на технологиите можем да усвояваме информация от съществуваща инфраструктура за иновационни решения. Например, данните от видео канали могат да се използват за детекция на свободни паркоместа като предоставена услуга в реално време. Така моментално се реализира двойно преимущество- намален паразитен трафик при търсене на свободно място за паркиране и ефективен модел за улеснение на посетителите. Тези фактори работят в синхрон с обща цел да подкрепят и развиват дигитализацията в населените места.

Какво е най-голямото предизвикателство, с което светът и технологичните компании трябва да се справят в момента по пътя към изграждането на функциониращи умни урбанистични структури?

Истината е, че има няколко предизвикателства, пред които често сме изправени и е трудно да избера кое е най-голямото от тях. Моят опит показва, че те идват от няколко посоки:

·  Липсата на синергия – всяка система е построена да работи самостоятелно, но истинските резултати и подобрения идват само когато те се интегрират и взаимодействат ефективно;

·  Динамиката на пазара и невъзможността за адаптация на крайните потребители, което като резултат има негативен ефект върху работата на технологичните компании;

·  Липсата на обратна връзка от потребителите при надграждането на системи. Когато система бъде въведена в масова употреба за технологичните компании е важно да разберат какво липсва или може да се подобри, за да се адаптира адекватно. Ние правим проучвания от тестови потребители, които споделят мнение, но често това е малка извадка.

Процесът по създаване на интелигентни населени места, в общия случай, включва 3 страни – държавна администрация, бизнес, създаващ и имплементиращ нововъведените технологии, и ползватели – гражданите. Как според теб трябва да изглежда добрата взаимовръзка и кооперативност между тези 3 нива?

Колаборация и взаимодействие между страните са главни фактори за да е успешно технологичното решение. Те са в основата на изпълнение още в дизайн фазата на проекта. Друг успешен подход е разработките да са насочени с поглед към цялостно регионално развитие. За постигане на пълноценна колаборация трябва да се стремим към ангажираност и постоянна обратна връзка между всички участващи в процеса.

Винаги питам, коя част от умния град би искал да видиш възможно най-скоро реализирана и функционираща в България и защо? А за коя има най-големи предпоставки да бъде реализирана?

Мечтата ми е умният град да е лесен и достъпен за всички. Наблюдаваме ръст в предлагането на иновативни транспортни услуги с различни бизнес модели. Това дава повече възможности за придвижване, но и прави по-сложно използването им. Потребителите често имат повече от едно приложение за една и съща услуга, като навигация, велосипеди под наем, градски транспорт, синя зона, скутери, тротинетки и т.н. Съществуват модулни решения, позволяващи интегриране на градски услуги в единна платформа. През смартфона си, потребителите могат да намерят в реално време информация; да закупят транспортен продукт; да се валидират в градски транспорт, паркинг или друг обект част от набора предоставени услуги. Централизираното мобилно приложение дава директен достъп до услугите чрез идентификация и отпада нуждата от различни смарт карти (NFC чипове) или въвеждане на банкови данни при всяко разплащане.

Как, според теб, ситуацията с COVID-19 в световен мащаб се отрази на процесите по възприемане и въвеждане на smart city концепции и технологии?

В световен мащаб COVID-19 имаше ефект на дигитално осъвременяване. По време на кризата се възроди фокусът върху опазване на околната среда и как да намалим негативното въздействие, оптимизирайки градската среда. Периодът на социално дистанциране отвори прозорец за имплементиране на дълго планирани промени и подобрения в градските системи. Пример за това е въвеждане на дигитално закупуване и използване на транспортни документи, намалявайки използването на пари в брой и разпространението на бактерии. Това се наблюдава в по-развитите градове, където интегрирани системи предоставят такъв тип услуга.

Имам усещането, че много хора в момента са склонни да припокриват понятията „онлайн обучение“ и „дигитално образование“. Можеш ли като експерт да обясниш разликата между двете, второто част от умните градове и защо не би следвало да се свързва едното с другото?

Онлайн обучението е заместител на присъствената форма на преподаване. Този метод се породи в резултат на създалата се обстановка, която наложи преход и адаптация към нова реалност, налагайки инструменти за дистанционно обучение и социално дистанциране. В „новата реалност“ се дефинира и хибриден модел на дигитална култура и регламентирано дистанционно провеждане на занятията.

Онлайн обучението е само един от начините за доставяне на дигитално образование. Дигиталното образование е комплексен процес, който е базирaн на усвояване посредством дигитални технологии за доставяне на качествено образование с лесен, богат и бърз достъп до селектирана информация в учебните материали. Технологиите днес предлагат множество възможности за повишена интерактивност и ангажираност, като 3D визуализации, презентации, логически задачи, упражнения, тестове и т.н.

Борислав Горов, Фотография: личен архив