Често се питам защо трябва да ходим в чужбина, за да видим големи артисти и изложби, а те толкова рядко идват у нас. Добри или лоши, като част от европейската, а и световна сцена, (макар и повече на хартия) България има пълното право на повече. И изобщо не е задължително условие те да се харесват на всеки или да се разглеждат като нещо, дошло отвъд граница, което задължително да бъде превъзнесено. Не. Те ни дават глътката въздух и поглед над това, какво се случва в света. Отвъд същата тази граница, която в историческо-социален контекст вече я няма, но дали е така и в културен? Такива изложби и присъствието на световни артисти помагат да си свериш часовника, да си зададеш същите или в родния контекст други въпроси, да мислиш и да се движиш със света като едно цяло.

На 22 март в София със своя изложба, курирана от младата белгийка Йоанна де Вос, пристигна Ян Фабр – една от най-иновативните и ярки фигури на международната артистична сцена. Той е белгийски художник, хореограф, театрален режисьор, сценограф, колекционер. Работи основно с рисунки и химикал “Bic”, превръщайки го в “Bic-art” – негова запазена марка редом до скулптури, пърформанси, филми и инсталации. Многостранният му талант го свързва с някои от съвременните български артисти като Християн Бакалов, който живее в Белгия и работи с него в продължение на две години. Самият Фабр споделя, че Иво Димчев прави първата си творба именно в неговото студио в Париж.

Изложбата на Ян Фабр в София, представена в Софийския арсeнал – музей за съвремeнно изкуство, задава въпроси за идентичността на артиста, „изчезването чрез множество появявания“ и смисъла на изкуството като цяло. Донякъде това беше и основният въпрос на откриването, когато се появи с час закъснение. Дали не е бил някъде сред посетителите? Дали не се е криел зад някой ъгъл с поредната си идентичност?

Ян Фабър е първият художник поканен през 2008 да реализира голяма самостоятелна изложба в Лувъра. Там той представя пърформанса – четири часова гонитба в стил котка и мишка с пресата и посетителите. Именно това видео може да се види в Арсенала в София, както и други творби препратки към прочутата изложба.

Големият белгийски артист в последно време не дава интервюта, така че настоящото, свързано с неговото посещение в България, е чист късмет за нас. Подобно на неговата изложба, избягвам с него, за да му задам няколко въпроса.

Казват, че не можем да избягаме от данъците, не можем да избягаме от смъртта, но защо не можем да избягаме от изкуството?

Ян Фабр: Ако трябва да съм честен, младата и брилянтна кураторка Йоанна Де Вос даде името на изложбата и я създаде. Тя направи избора на произведенията и драматургията. Единственото нещо, което направих, беше идването ми на откриването. Бих могъл да прочета изложбата по много ясен начин. Тя изглежда много семпла, но всъщност е далеч по-сложна. Йоанна успя да улови идеята за „симплексията“ на човешката природа и ум и „симплексията“ на живота в стадията му след смъртта. Наистина, няма бягство от изкуството. За мен изкуство е духовното търсене на смисъла на живота. Животът, но и изкуството всъщност са подготовка за смъртта. Всичко, което създавам, идва от дълбокото желание да оставя следа от спомена. Изкуството е величав опит за заблуда на животa. Това е духовна и физическа игра с границите на живота и смъртта. Изкуството и красотата съдържат силната вяра, защитаваща уязвимостта на човечеството. Така че ние хората не можем да избягаме от изкуството, защото се нуждаем от него, за да оцелеем по политически, духовен и философски начин.

Днес чрез интернет всеки може да бъде който поиска. Има много виртуални идентичности и ние никога не знаем кои от тях са истински и кои не. Какво е отвъд тези нови идентичности?

Ян Фабр: Мисля, че има голяма разлика между тези виртуални идентичности и всички тези идентичности, които виждаш в моето творчество. Търсенето на идентичност всъщност е задълбочено изследване на другия в мен. Можем да върнем всичките ми портрети назад в историята от средните векове и да ги озаглавим „Elkerlyc“. Това е от старо-фламандски и означава “аз съм другият”. Разбира се, става дума и за метаморфоза на собственото ми тяло и ум. Всеки автопортрет е премахване на маска, зад която намирам друга идентичност. Това поражда ментален и духовен преход и трансформация. Отговор на суетата в живота, създаващ състрадание и съпричастност към другия непознат.

Къде е индивидуалното и общото, не рискуваш ли да загубиш себе си в тези нови лица, да се разтвориш в общото?

Ян Фабр: Точно обратното. Всички тези рисунки в изложбата, автопортретите, всички тези лица са част от мен. Виждаш ме като хуманист, диктатор, клоун, шофьор на камион, мъж, жена, гангстер и т.н. Чрез различните облици и автопортрети си задавам въпроси, учейки се да опознавам себе си. Всички ние имаме различни лица и сложни характери. Приемането на човешкия мозък като комплексно устройство е и приемането на грешките, които той прави. И да приемеш този факт означава, че не се разтваряш в общото, а разпознаваш и грешките на другия. Красотата, колкото и подривна да е, винаги се стреми да създаде помирение и диалог.

Красотата, колкото и подривна да е, винаги се стреми да създаде помирение и диалог. – Ян Фабр

Границите се променят, културите се движат, защо идентичността е важна и дали изобщо е?

Ян Фабр: Всяка социална и културна идентичност съдържа генетична и културно-историческа памет. Знанието и продължаването на тази памет е ключът към разбирането на корените, ценностите, принципите, начина, по който се движим и разговаряме. Вярвам в промяната и тя е от съществено значение. Приемането на творческата метаморфоза на човешката природа и на света е форма на интелигентност.

В изложбата си тичаш, криеш се, променяш се… от какво бягаш?

Ян Фабр: Бягам да не бъда заловен в един кадър. Аз съм човек в движение. Винаги искам да се движа. Това е част от моя нрав, моята енергия. Не искам да бъда сложен в рамка от каквато и да е среда или дисциплина. Аз съм гангстер / артист, който вярва в концепцията на консенсуса. Винаги съм в търсене на нови преживявания, открития и освобождение на тялото и ума. Стремеж към възвишена форма на красота. Красотата е като пеперуда: ако се опиташ да я хванеш, я унищожаваш. Поетичната истина е, че винаги трябва да тичаш след нея, но никога да не я хващаш.

Какъв е начинът за преход от класическо в съвременно изкуство и дали днес съвременното изкуство не е стигнало да пикова точка, от която да трябва да бяга, да се движи? Има ли нужда от нова идентичност?

Ян Фабр: Всякa форма на добро изкуство и велик авангард се корени в традицията. Геният не заема, а краде. Това е причината да открадна много от фламандските майстори като Рубенс, Йеронимус Бош, Ван Ейк, Ван Дайк и др. Всяко велико изкуство е дете на своето време и в същото време визионер, и говори за идентичността на бъдещето. Моята красота и моето изкуство искат да надминат реалността. Не желаят да са жертви на модата и лудостта на днешния ден. Защото модата на днешния ден създава нова идентичност ежедневно.

През последните години в България съвременното изкуство започна все повече да се отваря към нова публика. Какво трябва да знае една млада аудитория?

Ян Фабр: Що се отнася до всичко ценно в живота: те трябва да използват очите, ушите и устата си. Изкуството трябва да им позволява да мислят критично и да се чувстват различно. Изкуството трябва да бъде брак между естетически и етични ценности. Няма значение дали е класическо или съвременно изкуство: това е защита на идеята за хуманизъм и следване на собствения си сърдечен ритъм.

Какво ще посъветваш българския зрител когато те гледа чрез творбите?

Ян Фабр: Да гледа и консумира бавно. Всичко е свързано с внимание и концентрация. Изкуството се нуждае от идеята за романтично време, както и да създава, за да вижда. Време, неподвластно на икономическа сила и мощ.

Изложбата ти в София има нещо като призив към свободата. В Българската история има много граници. По някакъв начин това е една от причините развитието на изкуството тук да не е толкова ярко, колкото би могло да бъде през различните десетилетия. Има ли свободата граници?

Ян Фабр: Няма власт без съпротива и няма съпротива без власт. Белгия, Фландрия също е била окупирана от различни сили в историята. Дори по време на тези окупации художникът създава иронични творби като подриващ инструмент срещу окупационните сили. Свободата, в същността си носи ограниченията. Защото именно чрез опозиционната сила избухва нуждата от свобода. Изкуството познава само един цвят, цвета на свободата. В изкуството, както и в живота, всичко е възможно, когато в основата му са уважението и достойнството към другия.

Изкуството познава само един цвят, цвета на свободата. В изкуството, както и в живота, всичко е възможно, когато в основата му са уважението и достойнството към другия. – Ян Фабр

 

Каква е твоята дефиниция за свобода? И къде е разликата между свобода, свободия и анархия?

Ян Фабр: Свободата за мен е постоянното преоткриване, преосмисляне и преизмисляне. Свободата е да създаваш свои правила и вселени. Да живееш и приемаш факта, че изкуството е съблазъм, а не насилие. Вярвам само в акта на поетичния тероризъм, както и силно вярвам в анархията на въображението, в анархията на любовта и в анархията на красотата. Това са трите правила, по които живея.

Тази година ще участваш със свой собствен проект на Венецианското биенале. Интересно, но и България ще участва официално за първи път от много години / десетилетия насам. Какво ще покажеш там?

Ян Фабр: Ще бъде десетият път, в който присъствам на Венецианското биенале дали в официалната селекция или като допълнително събитие. Първият път беше през 1984 г. в белгийския павилион. Тази година ще представя една голяма скулптура в частна градина на Канал Гранде. Новата скулптура, представянето и местоположението ѝ във Венеция бяха избрани много съзнателно и внимателно. Повече няма да кажа сега, но бъдете сигурни, че няма да можете да я пропуснете.

От години различни експерти и неправителствени организации се опитват да говорят с администрацията и политиците за постоянно участие на България във Венецианското биенале. Ние сме единствената държава без такова в ЕС и една от държавите на световно ниво, която я няма изобщо в дадения момент. През историята на 20-ти век сме имали само няколко изяви, след които изчезваме на национално ниво. След това отново се появяваме и изчезваме с десетилетия. Като теб в твоята изложба. Появяваме се и изчезваме. Защо е важнa появата? Защо този вид участие във Венеция е необходимост според теб?

Ян Фабр: Честно казано исторически не знаех историята на българското участие във Венецианското биенале. В идеята ми за свободата на словото, България и българските художници трябва да бъдат там всеки път. Защото това, което виждам и изпитвам през последните двадесет години е велико и иновативно изкуство, идващо от България. Например, сещам се за някои мои колеги-артисти: интелигентният визуален художник Недко Солаков, фантастичният пърформанс-певец Иво Димчев и силно вдъхновяващият млад пърформър, художник-инсталатор – Християн Бакалов.

Ще посетиш ли през българския павилион тази година?

Ян Фабр: Да, защо не. И пожелавам на художниците, които представят работата си на Венецианското биенале вълнуващи дни. Късметът е единственото правосъдие.

Какво трябва да знаят политиците за изкуството? Защо трябва да го подкрепят повече? И кой трябва да го подкрепя изобщо?

Ян Фабр: Изкуството поддържа здравето на обществото. Tо е много важно. Повдигат се въпроси, които не се задават по друг начин. Политиците трябва да разберат, че даването на много пари за културата е като цяло добре за икономиката на тяхната страна. Те трябва да се научат да дават пари на артистите, за да мечтаят, а не само пари, за да произвеждат.

Критикуваш ли нещо с изкуството си и изложбата в София и какво?

Ян Фабр: Винаги критикувам с изкуството си. На първо място критикувам себе си. Задавам си въпроси ежедневно: защо съм художник и защо създавам изкуство. За да разследвам и имам критичен ум, за да бъда терорист на собствения си мозък, трябва да си задавам ежедневнo политически, философски и духовни въпроси за живота и къде той ще ни отведе: мен и моите скъпи приятели, в лицето на човешкия и животински видове.

В едно изречение, какво е твоето послание към художниците тук?

Ян Фабр: Да свържат мозъка, сърцето и пола си в своите творения, така че изкуството да има дълбока интелигентност, интуиция и инстинкт.

Към зрителите?

Ян Фабр: Разглеждай с любопитството на отворения ум и винаги защитавай уязвимостта на красотата.

Към политиците?

Ян Фабр: Разглеждайте с любопитство на отворения ум и винаги защитавайте уязвимостта на красотата. И не забравяйте, интелигентните и мъдри политици, дават на артистите възможно най-много финансови средства. Предоставете им време и пространство, за да имат визионерски мечти.

 

***

Изложбата на Ян Фабр “Не може да се избяга от изкуството” с куратор Йоанна Де Вос може да се види в Софийския арсенал – музей за съвременно изкуство” до 28 април 2019 г. всеки ден без понеделник от 10-18:00 ч.

 

Interview by Martina Stefanova

I often ask myself why we have to go abroad to see great artists and exhibitions, and they so rarely come to us. Good or bad, as part of the European and world stage, (though mostly in written) Bulgaria has the full right to have more. And they do not necessarily have to be liked by everyone or to be regarded as something coming from abroad, which must necessarily be overpraised. No, they give us a breath of air and idea for what’s happening in the world beyond this same border, that no longer exists in a historical-social context, but does this apply for it in cultural aspect? These exhibitions and the presence of such artists help us to set our watches, to ask the same or different questions, to think and move with the world as one.

On March 22 in Sofia, Jan Febre, one of the most innovative and bright figures of the international art scene, arrived in Sofia with a solo exhibition, curated by the young Belgian Joanna De Vos. He is a Belgian artist, choreographer, theater director, stage designer and collector. Jan works mainly with drawings and the “Bic” pen, turning it into “Bic-art” – his trademark, along with sculptures, performances, films and installations. His multifaceted talent connects him to some contemporary Bulgarian artists such as Christian Bakalov, who lives in Belgium and worked closely with him for two years, Ivo Dimchev and others. Fabre himself says that Ivo Dimchev made his first work at his studio in Paris.

Jan Fabre’s exhibition in Sofia, presented at the Sofia Arsenal – Museum of Contemporary Art, put questions about the identity of the artist, the “disappearance through multiple appearances” and the meaning of art as a whole. This somehow was the main subject during the opening of his exhibition on March 22. He came with an hour delay. Was he somewhere among the visitors? Was he hiding behind some corner with his next identity?

Jan Fabre was the first artist invited in 2008 to make a large solo exhibition in the Louvre, where he presented the performance – a four-hour hunt in cat and mouse style with the press and visitors. This video can be seen in the Arsenal here in Sofia, as well as other works referring to the famous show.

The great Belgian artist is not giving interviews lately, so the current one about his visit to Bulgaria is pure luck for us. Like his exhibition, I escape with Jan Fabre to ask him a few questions.

They say we can not escape government taxes, we can not escape death, but why we can not escape art?

Jan Fabre: I must be honest, the young brilliant curator Joanna De Vos, she created the title for the exhibition. She made the exhibition. She made the choice of the works. She made the dramaturgy. And the only thing I did was coming to the opening. I could read the exhibition in a very clear way. It looks like a very simple exhibition, but in fact it’s a very complex exhibition.  She was able to catch the idea of “simplexity” of the human nature and mind and the “simplexity” of living in a post-mortem stadium of life. Indeed, there is no escape from art. For me art is a spiritual quest for the meaning of life. Life, but also art, basically are preparation for death. Everything I create comes out of a deep wish to leave a trace of memory. Art is a great attempt to fool life. It’s a spiritual and physical play with the boundaries of life and death. Art and beauty contain a strong belief in defending the vulnerability of the humankind. So we humans, we cannot escape from art, because we need art to survive in a political, spiritual, philosophical way.

Nowadays using the Internet everyone can be whoever they want. There are a lot of virtual identities and we never know which of them are real and which not.  What is beyond this new identification?

Jan Fabre: I think there is a big difference between these virtual identities and all the identities you see throughout my oeuvre. My search for identity is basically a deep research of the other in myself.  You can bring back all my portraits to a story of the middle ages, entitled ‘Elkerlyc’. It is old Flemish for saying the ‘I is the other’. Of course, it’s also about the metamorphosis of my own body and mind. Every self-portrait is peeling off a mask where behind you find another identity. This evokes a mental and spiritual transition and transformation. It’s an answer to the vanity of life and creates compassion and empathy for the other you do not know.

Where is the individual and the common, aren’t you risking to lose yourself with these new faces, to dissolve in the general?

Jan Fabre: The opposite. All these drawings in the exhibition, the self-portraits, all these faces are part of me. You see me as a humanist, a dictator, a clown, a truck driver, a man, a woman, a gangster etc. etc. Through the different guises and all my self-portraits I question myself, I learn to know myself. We all have different faces and complex characters. Accepting the human brain as a complex device is also accepting the mistakes that this brain makes. And accepting this fact means that you don’t dissolve in the general, but that you recognize also the mistakes of the other. Beauty, how subversive it might be, it always wants to create reconciliation and dialogue.

Borders are changing, cultures are moving, why identity is important and is it?

Jan Fabre: Every social and cultural identity contains a genetical and cultural-historical memory. The knowledge and continuation of that memory is the key in understanding your roots, values, principles, the way you walk the walk and talk the talk. I believe in change and change is essential, accepting the creative metamorphosis of human nature and of the world is a form of intelligence.

In your exhibition you are running, hiding, changing, what are you running from?

Jan Fabre: I’m running for getting caught in a single frame. I am a one-man movement. I always want to move, it is part of my temper, my energy. I don’t want to be framed by any medium or discipline. I’m a gangster/artist who believes in the concept of consilience. I’m always on the look-out for new experiences, discovery and liberation of the body and mind. To strive for a sublime form of beauty. Beauty is like a butterfly: when you try to hold it, you destroy it, but the poetical truthfulness is that you always have to run after it, but you can never catch it.

Has contemporary art come to a peak it should run off? Does it need a new identity?

Jan Fabre: All good art and great avant-garde are rooted in tradition. A genius doesn’t borrow but steals. That’s the reason I steal a lot from the Flemish masters, like Rubens, Jheronimus Bosch, Van Eyck, Van Dyck, etc. Most of the classical art and artists I like are often more avant-garde and subversive than the contemporary art and artists. All great art is a child of its time and at the same time, it is visionary and talks already about the identity of the future. My beauty and my art want to surpass the reality and don’t want to sacrifice itself on the fashion and the madness of the day. Because the fashion of the day creates every day a new identity.

In recent years in Bulgaria, we have just started to open contemporary art for the public. What should a young audience know about it?

Jan Fabre: As for everything valuable in life: they should use their eyes, their ears and their mouth. Art should allow them to think critically and feel differently. Art should be a marriage between esthetical and ethical values. It doesn’t matter if it’s classical or contemporary art: it’s about defending the idea of humanism and following their own heart-beat.

What will you advice the Bulgarian spectator when looking at it?

Jan Fabre: To look and taste slowly. It’s all about attention and concentration. Art needs the idea of romantic time, as well to create as to see. So the time that’s not ruled by economic power and force.

The exhibition in Sofia has something like an appeal to freedom. Bulgarian history has many boundaries. Somehow that is one of the reasons the development of art here to be not as bright as it could be during the different decades. Does freedom has limits?

Jan Fabre: No power without resistance and no resistance without power. Also Belgium, Flanders was occupied by different powers in history. Even during these occupations, the artist created very ironical work as a subversive instrument against these powers. Freedom in its core carries limits. Because through oppositional force, the need for freedom erupts. Art only knows one color, the color of freedom. In art as in life everything is possible when it is based on respect and dignity for the other.

What is your definition of freedom? And where is the difference between freedom, eruption and anarchy?

Jan Fabre:  Freedom for me is constant rediscovery, reinterpretation, reinvention. Freedom is creating your own rules and universe. And living and accepting the fact that art is about seduction and not about violence. I only believe in the act of poetical terrorism. I strongly believe in the anarchy of imagination, in the anarchy of love and in the anarchy of beauty, these are the three rules I live by.

This year you will participate with your own project at the Venice Biennale and Bulgaria will officially participate for the first time in many years/decades. What are you going to show there?

Jan Fabre: It will be the 10th time I’m present at Venice Biennial, or in the official selection or as a collateral event. The first time was in 1984 in the Belgian pavilion. This year I will present one large sculpture in a private garden on the Canal Grande. The new sculpture, presentation and the location in Venice were chosen very consciously and carefully. More I don’t want to say at this moment, but be sure you will not be able to not see it.

 

For years different experts and NGOs are trying to speak with the administration and politicians about constant participation in the Venice Biennale. We are the only country missing it in the EU and one of the only countries without such at all. During the 20th century, we had a few appearances after which on a national level we basically disappeared. Then we re-appeared and disappeared for decades. Like you in your exhibition – appearing and disappearing. Why is it important to be present? Why this appearance in Venice is important to you?

Jan Fabre: To be honest historically I didn’t know about the history of the Bulgarian contribution for the Venice Biennial. In my idea of freedom of speech Bulgaria and Bulgarian artists, they have to be there every time. Because what I see and I experience the last twenty years is great art and innovative art coming from Bulgaria. For example, I’m thinking about some artist-colleagues of mine: the intelligent visual artist Nedko Solakov, about the fantastic performance artist / singer Ivo Dimchev and the very inspiring young performance / installation artist Christian Bakalov.

Will you pass by the Bulgarian pavilion?

Jan Fabre: Yes, why not. And I wish the artists who present their work in the Venice Biennial exciting days. Luck is the only justice.

What should politicians know about art? Why should they support it more? And who needs to support it?

Jan Fabre: Art keeps society healthy, it’s very important. Questions that are otherwise not asked, are raised. Politicians have to understand that giving a lot of money to the culture it’s in general good for the economics of their country. When you have great politicians, they have to learn to give money to the artists to dream and not only money to produce.

Do you criticize something with your art and the exhibition in Sofia and what?

Jan Fabre: I always criticize with my art. In the first place, I criticize myself. I question myself and ask questions on a daily basis; why am I an artist and why do I create art. To investigate and to have a critical mind, to be the terrorist of your own brain is asking daily political, philosophic and spiritual questions about life and where life will take me and my dear friends that the humankind and the animal-kind is.

In one sentence, what is your message to the artists here?

Jan Fabre: To connect your brain, your heart and your sex in your creations so your art has a deep intelligence, intuition and instinct.

To the viewers?

Jan Fabre: View with the curiosity of an open mind and always defend the vulnerability of beauty.

To the politicians?

Jan Fabre: View with the curiosity of an open mind and always defend the vulnerability of beauty. And don’t forget, intelligent and wise politicians, give artists as much financial means as possible. Give them time and space to have visionary dreams.

***

The exhibition of Jan Fabre “There Is No Escape from Art” with curator Joanna De Vos can be seen at the Sofia Arsenal – Museum of Contemporary Art “until April 28, 2019 every day without Mondays from 10:00 am to 8:00 pm.