Че да отидеш да поднесеш цветя на паметника на Тодор Живков е цивилизационен избор, който опровергава всякакви теории за еволюцията, няма нужда дори да си говорим. Че да отдадеш почит на тоталитарния вожд навръх срамната годишнината от началото на т.нар. Възродителен процес срещу българските турци, е не просто подигравка, а и чиста психопатия (ако следваме принципа, че психопатите не правят разлика между добро и зло) – също няма нужда да споменаваме. Че БСП е в тотално умопомрачение – също е видно. Но около целия панаир, който партията образува с посещението си в къщата музей на Тато, има една добра новина.  И тя е, че социалистическата партия най-сетне се е отказала да таргетира “младото поколение” (с цялата условност на разбирането за млад в тази формация, а именно – над 45 години). 

Как една снимка на Корнелия Нинова и нестройна дружинка депутати пред бюст на Тодор Живков могат да ни кажат това? Лесно и с в прав текст.  

Извън тоталната проява на лош вкус, снимката на бодри социалисти, покланящи се пред вечния бащица на тяхната партия, крещи само едно: Ние не знам вече как се прави политика, затова ще пробваме да умилим бабите, показвайки почит към младостта им.  

Всъщност, този печален фотос е некролог. Некролог на всякакви опити (силно неуспешни след 2013 година) БСП да се модернизира, да се опита да прилича на истинска европейска левица. Да бъде с кецове, да бъде секси, каквито, впрочем са левичарските проекти на Запад.  

Тук левичарския проект се оказа фосил на БКП, който разбираше, че трябва да се промени, но не знаеше как, защото хем много искаше готините поколения да го захаресват, хем искаше да го направят по комсомолски – т.е. със страхопочитание да влязат в месомелачката на апарата. Да, ама активните, нормални хора не искат да им говорят като на бабите им, а щом задрямат от отегчение да им пробутат Пеевски. И понеже БСП не знае друг начин (защото отдавна тази партия не прави политика) реши, че в крайна сметка си остава при електората от активни борци. Поколението на 60-65-годишните, които не толкова се умиляват от тоталитарния режим, колкото от младостта си.  

И тук е добрата новина: БСП е като копирайтър на бира с кофти качество, който отегчено е забелязал как останалите бири с кофти качество се рекламират в ретро стил и с последна надежда да припечели хонорар е изобретил носталгичен клип за младостта на… потребителите на евтино пиво.  

В този ред на мисли – резкият ляв завой към соцносталгията говори за обреченост. И тя е дори физиологично обоснована, защото няма безсмъртни поколения. Пък дори били те и с лош вкус.  

Нямам представа колко процента активни борци срещу фашизма ще гласуват на предстоящите избори. Но ми се струва, че така изглежда политическото безсилие – когато нямаш продукт, продаваш спомен. 

Така че не след дълго идва времето, когато венци ще се поставят не пред бюст на комунистическия диктатор, а пред централата на БСП на Позитано 20. И това в никакъв случай не е лоша новина. Но за баланс има и такава: докато гнусливо се възмущаваме от лошия вкус на социалистите да се прекланят пред Живков, един от неговите охранители управлява държавата.  А това е горе-долу същото…