Не сте пили скоро фреш от портокал, нали? Ще пиете, ама току-виж ви сполетяла съдбата на Фреди Меркюри. Освен това, не можете да го намерите. Вече се продава тайно по фрешбаровете, и то след най-малко три положителни отговора на въпроса „Ама вие сигурни ли сте?”.

Страхът е най-голямото оръжие, ако искаш да владееш масите. В старанието си да бъдат добри изпълнители на опорни точки, няколко от родните медии родиха бисера „Портокали заразени със СПИН”. Тази нелепост може достойно да си съперничи с „гениалности” от рода на „Италиански хирург трансплантира глава” и „Севернокореец кацна на Слънцето”.

И ако си мислите, че това са просто маловажни и единични случаи, грешите. Спокойно можем да кажем, че ако напоследък има някаква зараза, то тя е на глупостта. Дори не е смешно – за добрия хумор се иска богата обща култура. Обратно на това, една от най-характерните черти на заразените с глупост медии, е папагалското повтаряне на откровени нелепици и лъжи. Важното е да бъдат високопарни, за да хванат окото на този, който е поръчал музиката.

Я как звучи само: В Алжир е открито голямо количество портокали, внесени от Либия, в които е била инжектирана заразена със СПИН кръв. Според специалните служби на Алжир това е поредният пъклен проект на местните джихадисти, под чийто контрол е голяма част от страната. Как човек да няма доверие на информацията, след като идва от „специални служби”. Да, но Алжир е доста далече, той не ни върши работа, историята трябва да има продължение на родна територия. На следващия ден медиите ни поднасят не по-малко шокираща история, като от филмите на Хичкок и Тарантино. Появява се персонаж, изпълнен със загадъчност: Цитрусовите плодове, инжектирани от терористи със заразена със СПИН кръв, вероятно вече са във Враца. В неделя врачанка си напазарувала 2.5 кг портокали от хипермаркет в града. Във Враца и гарга не каца, но „заразените” портокали се престрашиха и кацнаха точно там. Забулената в неизвестност купувачка на анатемосаните плодове, ги занася на журналисти от местен сайт, които публикува техни снимки. Сензационната „новина” заедно с кадрите се разпространява мълниеносно по всички заинтересовани медии. От снимките обаче, ясно се вижда, че това са т.н. сицилиански червени портокали (Blood orange), много полезни и доста популярни последните години сред феновете на фрешовете.

Остап Бендер със сигурност тук би заявил: Ледът се пука, господа съдебни заседатели!. “Да, ама не”, ще го контрира Петко Бочаров.

Упоритостта е втората характерна черта на заразените с глупост медии. От мъглата изниква нов герой на уестърн хоръра. Той е представител на държавна институция – Българска агенция по безопасност на храните и има за задача да вдъхне спокойствие у читателя, че всичко е под контрол. „Изчаквам експертите, ангажирани с изследванията на цитрусите във Враца, да се произнесат“, казва авторитетно той.

И докато цялата държава тръпнеща чака съдбовния резултат от пробите, аз решавам да се отбия до кварталния магазин. Насочвам се към портокалите, изведнъж погледът ми се замъглява, всички ми се виждат някак съмнителни. Усетил колебанието ми, продавачът се приближава към мен и с леко закачлив тон ме пита: „Да помагам с нещо?”. Е, сега ще го хвана на тясно, помислям си и изстрелвам: „Тези портокали да не са от спинозните?”. Човечецът ме поглежда доста изненадан над очилата си, както обичаше да ме гледа в училище класната ми ръководителка. „Много филми гледаш”, отсича той. Репликата му прозвучава като диагноза. Излизам от магазина без портокали.

Няма да ме прецакате така лесно, няма да ви се дам, мръсни джихадисти!