Впрочем какво по-страшно наказание от въображаемото изживяване на нещо, което би могло да бъде и не е било?

Литературният пейзаж на съвременното книгоиздаване (и книгопродаване) е основно мъжка зона. Това твърдение може да бъде направено с бърз преглед на класациите за най-продавани книги на различни книжарници за последната година. В тях най-често присъстват едни и същи съвременни писатели, които са все още активно творящи. Тук-там към тях се добавя някое ново и модерно име, залязва и след него бързо се появява ново. Консистентността на мъжкото присъствие и небалансираното женско такова се нарушава преди 2 години, когато издателство Хермес започва преиздаването на произведенията на Блага Димитрова. Досега с нови издания са се сдобили Пътуване към себе си, Лавина, Отклонение, Копнеж и Глухарчето. И така ставаме свидетели на любопитен казус.

Женският свят се завръща сред читателите на българската литература. Но не се появява под нова форма, създадена от авторки, живеещи и пишещи в 21-ви век. Женският свят се завръща благодарение на писателка, позната като един от най-емблематичните образи на българския 20-ти век. Блага Димитрова е нещо повече от енигматичен писател, тя е енигматична личност, която повече от 10 години след смъртта си се преражда и започва нов живот на ново литературно поле.

Ако четете за нея в Google

Родена през 1922 година. Завършила славянска филология в СУ, защитила дисертация в Литературния институт Максим Горки в Москва. Омъжена за 13 години по-младия литературен критик Йордан Василев. Отказала членство в Партията. Втори вицепрезидент на България. Подала оставка  заради неразбирателства с Жельо Желев, които остават като пропаст между тях до края на живота ѝ. Осиновител на момиченце от Виетнам, което след смъртта ѝ замесва имената на поетесата и Йордан Василев в редица жълти обвинения. Пианистка. Литературен критик. Поетеса. Автор на няколко романа, сред които Лице, който е забранен по време на тоталитарния режим. Умира от рак през 2003 година.

Ако четете за нея между редовете

Не се страхувай от риска, страхувай се от сигурността.

Образите на  героините на Блага Димитрова са резултат на разликите между техните лични очаквания от заобикалящия ги свят и онова, което той в действителност им дава. Те се формират чрез конкретиката на социалната действителност и конкретната смелост на Димитрова. Когато четем Лавина през призмата на социалистическата действителност, четем за бунт. Но каква част от съвременните читатели си правят труда да четат през призмата на социално-културния контекст?

Блага Димитрова изгражда едни от най-сложно композираните образи на жената в българската литература. Свободна, честна и неподвластна на нищо освен на собствената си воля. Литературният ѝ глас улавя гласовете на всички жени, запазвали мълчание през годините на изтичащата втора част на миналия век. Успява да изгради плътен образ на женското у жената и да му придаде важността, която заслужава. В българската литература на 21-ви век това правят Емилия Дворянова и Теодора Димова, но незаслужено остават в сянка. Героините на Блага Димитрова притеглят към себе си съвременните читателки, а причините за това могат да бъдат сведени до няколко основни момента – необходимост от женско разбиране за женския свят; нужда от лично пространство и неприкосновеност; задължително чувство за уникалност.

Литературните героини на Блага Димитрова притежават способността за самоанализ, самокритика и самодостатъчност. Нуждата на жената да бъде наясно със себе си и да се чувства комфортно в собствения си емоционален статут е нещо, което не се размива с десетилетията. Много читателки днес споделят, че са започнали да четат Пътуване към себе си в трудни за тях периоди и са се намерили в романа. Всъщност, в нито един роман на Димитрова не се създават типологизирани женски образи. Единственото, което присъства неизменно, е идеята за характера и важността от неговото съхранение. Въпреки промяната на статуса и ролята, които жените имат в обществото, това не кара нито поезията, нито прозата на Блага Димитрова да звучат неактуално.

Благоразумието е бич за своя носител.

Непреходността на текстовете ѝ започва с богатството и естетиката на езика, минава през свещеното тайнство, в което е превърнат образът на жената и стига до бунта срещу условностите. Но коя жена мълчи днес и за какво? Дали мълчанието подтиква млади момичета и жени да четат Пътуване към себе си и Отклонение, или всичко е въпрос на художествена словесност и емоция? При Блага Димитрова читателското вълнение намира пристан и утеха. Защото нейното неблагоразумие се влива в спокойствието на осъзнатата смелост. Непреувеличено и истинско.

Когато попитате някой за нея

Попитах Темз Арабаджиева, PR и литературен блогър, защо чете Блага Димитрова. Това е нейното защо:

По пътя на лавината на Блага Димитрова няма литературни влияния, които да се плъзгат змиеподобно, няма Господ, който да говори с хората. Има само оголени чукари човешки страхове, трепети и страсти. В една шепа думи успява да побере привидно толкова малко, толкова тривиално, а се оказва, че от всяка страница на творбите ѝ стърчат краката и ръцете на целия свят.

Когато другите четат нея

Колектив. Толкова изхабена дума, повдига ми се от нея.

От какво имат нужда съвременните читателки? И нека предварително изясним  – днес Блага Димитрова четат основно жени. Само за 2 години новите издания на старите книги на писателката спечелиха огромно читателско внимание и то от жени на различни възрасти. Тиражите се продават консистентно, като всяко следващо преиздаване на роман или книга с поезия възражда интереса и към предишните. Повечето жени не желаят да бъдат част от множество. Във време, когато всеки се стреми да бъде различен, най-смелата истина се крие в осъзнаването, че той вече е такъв. Колективът е надценена и излишна илюзия. Всяка жена дълбоко в себе си е наясно, че макар да не е първата Жена, е единствената. И точка по въпроса.