Привет. Измисли си нещо хубаво, за което да се хванеш. После все ще изникне нещо още по-хубаво и възможностите значително ще се увеличат.

Когато си дете, научаваш, че има три измерения – дължина, ширина и дълбочина. Като кутия за обувки. По-късно дочуваш отнякъде, че има и четвърто измерение. Времето. Някои твърдят, че може да са дори пет, шест, седем… Приключих работа и седнах за една бира. Погледнах към стъклената чаша и се почувствах щастлив.

Джим Джармуш

Към средата на седмицата обикновено караме по-бавно, за да понаместим мислите от изминалите два дни и да преценим как да се отнесем към останалите три работни.

Иначе мечтите се сбъдват. Проблемът е, че в тях няма и капка геройска слава.

А с новините лесно можеш да наваксаш. Вчерашната емисия сто на сто е като онзиденшната.

Междувременно ваканцията на Барак Обама тепърва предстои да го научи на безгрижие и весела походка. Малко преди да oтплава някъде още по-надалеч, бившият президент на САЩ реши да се прояви като типичен турист, който по някаква случайност е и личният фотограф на Мишел за пред социалните мрежи. А отнякъде се чу ехото на някой и друг отчаян американец насред океана, който си ги поиска обратно в Белия дом.

Факт е, че в цял Холивуд никой не е отнасял толкова хейт, колкото Ан Хатауей е успявала да привлече за отрицателно време, без каквато и да било конкретна причина. Талантлива, интелигентна и симпатична, Хатауей трудно може да си представи какво толкова е направила на някого. В такива случаи най-удачно е да се пробваш да пееш на караоке хитови песни с текст, написан като от Гугъл преводач, за да объркаш противника с ритъм.

А по другата емоционална плоскост се плъзга Адам Сандлър. Простата статистика сочи, че хората са се загрижили сериозно относно това животът им да не бъде шаблонно скучен. Затова най-често прибягват към услугите за разнообразяване на Сандлър, без да остават с гузна съвест за пропилени часове пред екрана.

Песента на срядата вече нахълтва и току-виж те е вдъхновила за някое добро дело.

И като стана дума за вдъхновение – авторът на Портокал с часовников механизъм Антъни Бърджес не е бил фен на това, в което се е превърнала книгата му, като се има предвид, че я е написал само за някакви си 3 седмици. Няколко години след издаването й обаче, Стенли Кубрик се уловил да си представя в захлас как я екранизира. Режисьорът неслучайно беше казал, че щом нещо може да бъде написано или помислено, значи може да бъде и заснето.

Густав Климт пък е намирал за скучно занимание рисуването на автопортрет. По-скоро си падал по почти всичко, което го заобикаляло.

А перспективата за живот без съмнения и излишни подозрения, те приветства от всеки ъгъл на срядата.

Четете всеки ден преглед на социалните мрежи в egoist.bg