Когато един режисьор е много успешен, той със сигурност освен таланта си има и дълбока скрита собствена формула за претворяване на камъка в злато. След 20-ия си успешен филм най-успешният испански режисьор след Луис Бунюел, роденият в Ла Манча, най-добрият познавач на женската душа и председател на журито в тазгодишното издание на кинофестивала в Кан пази свидно тази магическа комбинация за перфектното кино.

В опит да разкрия магията се впуснах навръх Великден да прегледам за пореден път любимите си филми и… Еврика! Мисля, че открих формулата. Е, за дозите не съм още съвсем сигурна. Не знам дали няма и „тайна съставка“, но ето все пак моето заключение.

За да е успешен един филм, в него трябва има по равно за задоволяване на нуждите на телесната долница и въжделенията на телесната горница. Или, както е казал Бахтин – трябва да мислим както за тялото, така и за духа. Сиреч –трябва да има секс, изневери, убийства, но трябва да има и любов, философия за живота, изкуство.

Кадър от Говори с нея

Верен на формулата, Алмодовар избира за герои на филмите си, както хора на изкуството – писатели, художници, режисьори, балерини, певици, така и маргинални, девиантни хора  – травестити, проститутки, терористи, порно-звезди, затворници. А темите са безспорно архетипни – любов/изневяра, престъпление/покаяние, грях/отмъщение/прошка.

Разнородното тесто се меси дълго, втасва и се пече на висока температура, като се намазва обилно с екстравагантна визия. За стила Алмодовар казват, че е визионерски стил – всеки кадър е с блестяща композиция, монтажът е перфектно контструиране на историята чрез визия и смела намеса в метафизични и естетически внушения. Имената, които трябва да бъдат похвалени са Родриго Прието и Хосе Салседо.

И ето идва момента за тайната съставка. Щипката разкош идва от музиката – главно класическа и/или фламенко и испанска естрада. Един от най-славните филмови композитори, редом до Ханс Цимер, Джон Уилямс и Енио Мориконе е геният Алберто Иглесиас, на който трябва да благодарим за музиката тук. Но не само – във филмите на испанския режисьор звучат емблематични песни на Лус Касал, Чавела Варгас, Гаетано Велосо, Конча Буйка, Естрейа Моренте, та дори и изпълнения на наскоро гостувалия в София цигулар Ара Маликян. Много често те дори изпълняват парчетата и са заснети като неизменна част от филма.

Във филмите на Алмодовар има и много танц, фламенко, корида – все емблеми на испанската култура, но за мен най-запомнящо се и разплакващо всеки път остава изпълнението на възрастната вече Пина Бауш в Говори с нея.

Филмографията на Алмодовар може да бъде гледана и като арт-пропаганда на клишетата за бохемския начин на живот и културата на Испания, но в същото време темите, които поставя за статуса и драмата на твореца си остават общовалидни и актуални.

Най-важният елемент във филмите на Алмодовар е играта с цветовете – подсъзнателното въздействие чрез редуване и комбиниране на чистите цветове от спектъра – червено, синьо, жълто.

Култовото червено е не само цветът на неговите диви, облечени в пуловери, халати, рокли, блейзери в алената гама, но и червеното на виното, кръвта, плащта на тореоадора, божурите и розите, интериора, дори любимото гаспачо. Няма кадър без червен елемент в него. Можете да ми се доверите – следила съм ги.

Кадър от Завръщането

И ето тук идва и най-важното за успеха на филмите на Алмодовар – те са изградени на принципа на поп-арта и пост-модернизма. Ако само гледате кадрите, без да следите историята, спокойно можете да си представите, че сте на изложба на Анди Уорхол или Джаспър Джоунс. Неслучйно Алмодовар е наричан испанския Уорхол. Колажна техника при монтажа, пародиране на икони в изкуството и модата. Във Високи токчета двете главни герои представят Армани и Шанел, така, че ставаме свидетели и на модна фиеста.

В последния си филм Хулиета Алмодовар благодари не на кой друг, а на друга голяма модна икона – Джон Галиано.

И все пак, нека оневиним лошото дете на испанското кино, което обича да си играе със сюжетите си и да изпробва въображението и смелостта си. Между мелодрамата, попарта и нечовешки добрата музика се вмъкват и важни социални теми като тези за тероризма, даряването на органи за трансплантация, свободата на твореца, СПИН, самоубийствата, наркотиците. При по-сериозен анализ на творчеството пък изникват сериозни архетипни теми, които ни подсказват много и за собствената биография на Алмодовар. Едиповия комплекс и доминиращото влияние на майката, да речем.

Кадър от Жулиета

Да отдадем заслуженото и на дивите на Алмодовар страстните и неотразими като фойерверк актриси, любимите Виктория Абрил, Кармен Маура, Сесилия Рот, Роси ди Палма, Хулиета Серано, Мариза Паредес, Пенелопе Круз и др. Без нито една от тях тези филми не биха били възможни. Снимането с тях е като огромно обясенение в любов към нейно величество – жената.

И за финал, да не забравяме любовта към Мадрид, театъра и моторите. Завеса.

{За нуждите на този текст автора си причини за пореден път : Жени на ръба на нервна криза, Кика, Цветето на моята тайна, Матадор, Високи токчета, Прекършени прегръдки, Лошо възпитание, Всичко за майка ми, Говори с нея, Жулиета.}

Седемдесетото издание на кинофестивала в Кан ще се проведе от 17 до 28 май 2017 г.